В началото на 2014 получих покана да участвам като автор в книга за истории, отнасящи се директно или не за храна.
Подтиснах инстинктивната си реакция да кажа „не“, чак пък книга, и изслушах какво точно се иска от мен. Съгласих се в края на краищата, както винаги попитах какъв е крайният срок, седнах пред компютъра си в пълно отчаяние и изстрелях този текст за два дена.
Ще да е тлял отдавна в мен. И понеже вече имаше питания – не търсете себе си или някого, когото познавате в текста – образите са събирателни.
През 1826 година големият любител на добрата кухня и кулинарен теоретик на нашето време, който между впрочем никога не е бил готвач, Жан-Антелм Бриа-Саварен пише в произведението си „Физиология на вкуса или медитации на трансцендентната гастрономия": "Dis-moi ce que tu manges, je te dirai ce que tu es." - „Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв си.”
В написаното през 1863 година есе „За спиритуализма и материализма” подобна мисъл изразява и Лудвиг Фойербах: "Der Mensch ist, was er ißt." - „Човекът е това, което яде”. Очевидно е, че нито Бриа-Саварен, нито Фойербах са имали пред вид, че буквално сме това, което ядем, разбирай прасета, пилета или соеви бобчета, а че храната има сериозно влияние върху умственото, душевното ни и здравословно състояние.
Преди години осъзнах, че натрупването ми на опит в бранша на дегустирането, говоренето и писането за храна и вино се намира във фаза на покой и за да не премине тя във фаза на замръзване, т.е. във върховно и невъзвратимо отегчение, започнах да наблюдавам хората около мен - приятели, познати, клиенти - и да си отбелязвам как се отнасят към храната и напитките.
Какво ядат и пият, готвят ли, хранят ли се предимно вкъщи или навън, какви ресторанти и кухни обичат, опитвах се да отгатна какво ще поръчат още докато четат менюто.
Не си това, което ядеш, ти ЯДЕШ КАКВОТО (СЕБЕ) СИ.
Tweeeet me!За известно време беше интересно, после предсказуемостта уби тръпката, но пък подкрепи с емпирични данни отдавнашните ми предположения, че всъщност връзката протича в другата посока: не си това, което ядеш, ти ЯДЕШ КАКВОТО (СЕБЕ) СИ.
A. е слаба и красива нервна майка на две деца, които окупират 100% от времето й. Не, че те претендират за това, тя така иска. Не работи, няма приятели, няма интереси.
A. не яде, тя само готви супи и топли манджи за децата и мъжа си.
Отдавна е загубила сетивността си и се дразни, ако някой много яде или пие около нея. Слага просто нещо в устата си на крак, за да може да премине през следващия ден, месец или година.
Б. е успешен бизнесмен и мил човек, но, уви, пълен и доста грозен.
Б. яде много, но не каквото и да е, а стекове, дивеч и екзотични риби, които винаги снима и публикува в интернет, пие скъпи вина, даже си подбира вино от тоскански изби, което се бутилира само за него.
В. е от провинциално семейство, в което често се е готвел боб във всевъзможни варианти и още по-често се е повтаряло, че най-важното в живота е престижна професия, добро заплащане и успешен брак. В. работи в ПР-агенция.
В. яде морски дарове и зеленчуци; салати, най-много предястия, никога основни. Не е яла боб от години. Пие само бяло вино, често пенливо, ако някой друг плаща - шампанско.
Г. е красива и модерна градска мадама с престижно образование, което я изпълва с приятни спомени от студентските години и с недоумение какво се очаква то да й донесе в сегашните; сменя маркетингови позиции в търсене на себе си, същото се отнася и до формите на раздвижване и поддръжка на тялото - от йога през пилатес и скално катерене до пълно бездействие.
Г. е вегетарианка в момента, преди това беше нормално и обилно ядяща, очаква се да премине към веганство. Яде малко на брой, еднообразни храни, но държи да са био. Киноата rules, хлябът трябва да е с квас, пие само вино и то био.
Д. е секретарка, дошла в столицата от малък провинциален град. Обожава да прави торти с полезни съставки, които публикува в своя кулинарен блог и които винаги изглеждат като ръчно плетени пуловери от вълна - предполага се, че топлят, но външният им вид не предразполага към обличане.
Осведомява се активно за новостите в кулинарията, тъй като иска да пренесе творческата си сила и върху несладките неща.
Д. хапва от време на време в ресторанти, но само в такива, в които знае, че ще получи огромно количество храна за парите си. Поръчва от всичко - салата, предястие, основно, десерт.
Комбинацията от домат с моцарела, както и скариди с тиквички, все още я хвърля в захлас. Пие вино - българско или Нов свят, Европа е нещо, което все още не може да разбере.
Колкото по-ниска е била цената на посещението, толкова по-силни са трелите в похвалното й слово за мястото, което публикува в своя блог, наред с кафявите си, вълнени, торти. В къщи яде зеле, мусака, сарми, гювеч, кюфтета.
Е. е интелигентнаи особено инатлива млада дама. Принципно знае с какво иска да се занимава в живота и даже го прави, но все не може да намери подходящия ъгъл, от който да го подхване.
В резултат на което сменя прекалено често ъглите, и партньорите, всеки път бидейки абсолютно убедена, че това са оптималните.
Е. яде според ъглите - само протеини, после само въглехидрати, нормален режим на хранене, вегетарианство.
Възможният брой ъгли, от които можеш да подхванеш едно нещо все пак е ограничен, така е и с вариантите й за хранене. Към момента е веган. Надявам се да не спре да се храни.
Ж. е енергична, творческа и космополитна личност с разнообразни интереси в областта на литературата, изкуството, кулинарията, дизайна и какво ли още не. Еманципирана, но не феминистка.
Не по-малко разнообразни са професиите, които иска да упражнява и мъжете, с които да споделя живота си. Все още не може да се каже, че има някаква конкретна професия, както и спътник в живота, защото всичко й омръзва толкова бързо, а и на хоризонта розовее новото и неоткритото. Понякога се връща към някои стари любовници, но само от носталгия.
При Ж. храненето е свещенодействие, готви прекрасно, храни се в най-разнообразни ресторанти, наясно е с продукти, техники за приготвяне, както и съчетания на храна с вино. Тя винаги умее да приготви вкусна манджа, винаги знае добър ресторант наоколо.
Няма любимо ястие, но всяка седмица си има нова кулинарна страст - домашно приготвени равиоли с трюфел, Кок-о-ван, миди Сен Жак. Понякога си готви миш-маш, но само от носталгия.
З. е художник, който знае, че знае и може повече от другите. Творбите му са щедър вихър от всевъзможни цветове, материали и техники, които опияняват гледащите ги.
В разрез с тях, той е тих, саможив, стиснат и егоистичен човек, за когото най-важното нещо на света е самият той.
Каквото и да яде З., то е най-доброто или поне по-добро от това, което ядете вие. Каквото и да сготвите, той знае по-добър начин или по-добър продукт за тази цел.
Да се яде в ресторант за него е хвърляне на парите на вятъра; не само, че няма да е добре приготвено, понеже няма да го е приготвял той, но и със сигурност ще е скъпо. Всичко, за което другите му искат пари е скъпо. Всичко, което той продава си мисли, че е непростимо евтино.
И. е писател, но най-вече едно нещо и то откакто се е родила - винаги права. Тя е успешен писател, интелигентна, доста раздразнителна, мнителна и нетърпяща чужда правота.
Никога не може да се каже какво ще мисли по даден въпрос, тъй като мненията й са подозрително разнопосочни и се предполага, че ги формира само за да скандализира околните. Каквото и да мисли обаче, ще го заяви с императивност, която ще откаже (по-)умните да спорят с нея.
И. предимно готви, ходи на ресторанти само когато е в чужбина. Подразбира се, че готви най-добре от всички с най-добрите продукти: с най-чистия мед, най-черните шоколад и захар, хлябовете с най-стария и вкусен квас, най-био био продуктите, най-специалните тигани, ножове или посуда от най-гъзарските сайтове за богати американски или френски домакини.
Убедеността в кулинарната й правота й отнема обаче част от творческата нагласа, в резултат на което ястията й най-често са: пиле със сос от мед и сметана, пиле с глава лук напъхана в него и брюкселско зеле; пиле с цял лимон напъхан в него, чесън, мащерка и картофи, пиле на фурна с ориз... Био-пиле, разбира се.
К. е младо момиче от средно голям град. Преди да изчезне от живота им, баща й е пошляпвал нея и майка й, с което й оставя лоши спомени от детството и я белязва завинаги с амбивалентно отношение към мъжете.
Защитният й механизъм е, че на 26 години тя се държи като на 16, обожавайки всичко малко, сладко и розово, използвайки умалителни имена за всичко, мечтаейки за голямо, задружно и вечно любящо се семейство. Все още няма приятел.
К. има собствен магазин за капкейкове, в който е топло и уютно и ухае на сладко, ванилено, шоколадово и много розово. Тя обожава да прекарва часове в него и да твори върху нови и нови рецепти за любимите си кексчета.
На обяд хапва от тях. Вечер си приготвя салатка или оризче в малки купички, през зимата - супичка. Приготвянето на по-сложни ястия и особено на такива с месо й напомня за баща й, съответно прави всичко възможно да го избегне.
Джулия Чайлд казва: “People who love to eat are always the best people.” („Хората, които обичат да ядат са винаги най-добрите хора”).
Хм.
Книгата е „Истории от кухнята“ на Smart Books.
Яна Петкова
След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.
28.06.2016 Всички статии от този автор →
Подобни статии
