Източник: Тодор Василев

Дали 'кулинарното порно' ни кара да надебеляваме?

Постоянният потоп от изображения на храна влияе на отношението ни към храненето

Както подсказва названието му, “кулинарно порно” обикновено се счита за косвено удоволствие. Може и да нямате времето или талията да правите сладоледена торта, но ако видите прочут готвач да я приготвя по телевизията, изпитвате поне част от тръпката, без калориите.

Но за тези, които считат, че е по-здравословно да гледат, без да пипат, имаме лоши новини.

Скорошен преглед на научни изследвания твърди, че прекомерното гледане на храна всъщност може би все пак ни кара да надебеляваме.

Реклама

 

Тезата е, че когато видим атрактивна снимка на храна, се засилва кръвоснабдяването на частите от мозъка, свързани с вкусовите усещания. И изпитваме желание да се храним, дори и да не сме гладни.

Според един от авторите на въпросния анализ - проф. Чарлз Спенс от Оксфордския университет, това е отчетено и доказано чрез сканиране на мозъка с ядрено-магнитен резонанс.

“Вкусовият кортекс се задейства,” коментира той. “Има нарастване на кръвопотока и в зависимост от вкусовите предпочитания на човека или реалистичността на изображението, това може да задейства механизми за самоограничение.”

“Виждате го и си казвате: ‘Ох, не бива да ям това’.”

Мозъкът ни, който е еволюирал постоянно да бъде в търсене на трудно намираеми калории, сега е непрекъснато изправен пред вълна от леснодостъпни вкусни неща. В рамките на деня механизмите ни за самоограничения се налага да се задействат редовно, докато в крайна сметка се предадем и посегнем към парче торта.

Това може и да противоречи на концепцията за “кулинарното порно” като алтернатива на реалната храна, но според Спенс то е силен стимул за наддаване на килограми.

“Традиционната представа е, че става дума за безвредно развлечение и можете да изпитате удоволствието и без калориите,” коментира той.

“Това, което се опитвамче да кажем в този анализ, е че от гледането на "кулинарно порно" има реални последици. Самото понятие загатва за начина, по който то изчерпва ресурсите ни за въздържание и самоограничение. Когато седнем да се храним у дома, след като сме гледали готварско предаване, консумираме повече, отколкото бихме го правили в друга ситуация.”

“Миналата седмица бях в метрото и докато се изкачвах по ескалаторите, гледах видеореклама за гореща лазаня, посипана с разтопено сирене, с вдигаща се пара,” продължава Спенс.

“И се замислих: ‘Какво ми причиняват тези образи?’. На пръв поглед те изглеждат достатъчно безвредни. Можете да ги игнорирате. Но изводът от този анализ е, че всъщност ефектът от тях е по-сериозен и мащабен, отколкото осъзнаваме. Да бъдете под "обстрел" с толкова много изображения на вкусна храна си има своите последици.”

Производителите и готвачите стават все по-изтънчени в начина, по който представят храната си.

Те добре съзнават какво се случва в мозъка ни, когато гледаме техните продукти. “Когато видите снимка на храна върху опаковка, си представяте какво би било усещането да я консумирате,” казва Спенс.

“Ако тя изглежда така, сякаш е по-лесно да я консумирате, ще й се наслаждавате повече. Например ако поставите лъжица от дясната страна на купата със зърнена закуска в снимката, и вие използвате основно дясната си ръка, това ще направи за вас по-лесно да си представите, че консумирате тази закуска. Науката показва, че ако лъжицата е поставена от лявата страна, ефектът не е същият.”

Логиката на неговите аргументи е, че виждането на снимки на храна задейства мощни инстинкти вътре в нас, върху които нямаме реално особено голям контрол. Хората с наднормено тегло имат дори още по-силна реакция на изображения на храна от хората с нормално тегло. Дали при това положение би трябвало властите да се грижат да ни предпазват от прекалено излагане на “кулинарно порно”?

“Време ли е списанията за готвене и храни да бъдат преместени при списанията за възрастни? Съмнявам се, че някога ще се стигне чак до такива крайности,” коментира той, “но мисля, че държавните регулаторни органи трябва да се замислят сериозно за излагането на хората на образи на храни. Изложени сме на много хранителни стимули и никой реално не мисли за последиците. Ако повече хора разбираха, че наблюдаването на тези изображения влияе на способността ни за самоограничение, може би можехме да се справим и сами. И вместо да гледаме готварска програма, бихме превключили например на танцово реалити-шоу’.”

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара