2015 кулинарна: Б & Б

Българският кулинарен фронт все още е жив и по учудващ начин съумява да роди различна мода

Френска кухня

„Бира? На този неукрепнал организъм? Не!“, казваше любимият ми учител по география в гимназията, който всяка вечер на военното минаваше да ни прибере бутилките, за да си ги пийне той.

Та и аз така: френска кухня???

След позатихването на италианската мода, изобретателните ресторантьори се огледаха за нова кухня, която да побългарят и откриха най-великата на света – френската.

Колко му е да правиш салатка с топло бри, някой друг киш, някой друг пастет и et voila!

Тъжното за клиентите, но може би доброто за ястията е, че българските ресторанти, предлагащи „френска“ кухня се упражняват с най-елементарните ястия от асортимента на френското бистро.

В прав текст

Проблемът на, или по-скоро с, френската кухня е, че тя бързо разкрива самозванците.

Ще преживея някой да ми даде удавен в плънка киш или приемлив пилешки (защо винаги пилешки?) пастет, но трудно ще преглътна някой да се упражнява върху мен с Magrets de canard aux poires или Tournedos Henri IV.

Проблемът на, или по-скоро с, френската кухня е, че тя бързо разкрива самозванците. Техниките и методите й изискват бавно и упорито овладяване и безмилостно наказват искащите да минат метър, а така характерният за нея занаятчийски подход е, за съжаление, чужд на българските готвачи.

Или ще ми кажете, че някой у нас редуцира сосове с часове, прави сам бульони, терини и собствени наденици? Така си и мислех.

Соцът е тук, за да остане

… и именно затова френското няма шанс. Защото ако то изисква работа и посвещение, то соцът в кухнята внушава удобния факт, че с по-малко и с по-лоши неща е също толкова добре. Бляк.

Миналата година написах достатъчно за обратната приливна вълна на соца, всичко е същото, че и по-зле, вече и коктейлите имат червени връзки.

Нямам сила да повтарям, за любопитните ето линк.

Конкурси и училища

Доживяхме и български вариант на „Мастършеф“. Предполагам най-много са го усетили членовете на журито, които след първия сезон отвориха собствени ресторанти или пък настоящите им се разработиха.

Предполагам, че и от първия до десетия в класацията са го усетили, тъй като вече получавам покана за откриване на новия проект на седмия или деветия в „Мастършеф“.

А пък наскоро разбрах, че н-найсетата в класацията вече е в Националния отбор по сладкарство. Успех на следващото състезание.

Като логично продължение от 2014 кулинарните училища и курсове и през 2015 се развиват добре и интензивно.

Остава въпроса с легитимността на някои преподаватели, но тъй като това в краен случай резултира в ограмотена кулинарно публика, нещата се движат в правилната посока.

Готварските курсове стават все по-чест избор за тиймбилдинг, а така модерните в Европа pop up diners започват да подават глава и тук.

Шеф

Явно е срам голям да си готвач, защото всички вече са шефове. Кой откъдето минал и каквото забърсал, всичкото е шеф.

Посещаването на еднократен курс в известна световна кулинарна академия е повод в CV-то да се напише, че кулинарната академия е завършена или пък че еди-кой си е възпитаник на въпросната академия.

Справка за значението на думата възпитаник може би не би била излишна.

Отскочи към Коментарите (0 ) ↓

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

06.11.2015 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара