Удоволствието от четенето за храната на другите

Литературната храна

Една от най-грубите постъпки, които можете да извършите, когато става дума за храна, е да зяпате някой, когато се храни. Това привлича вниманието към неугледния факт, че храненето е телесна функция — подобна на животните сме в клопката на глада си, но правим всичко по силите си да го прикриваме чрез цивилизовани аксесоари като менюта и вилици.

Когато някой ни наблюдава да се храним, се чувстваме изложени. Също така може да таим подозрението, че човекът, който ни зяпа, иска да открадне храна от чинията ни. Така или иначе, табуто е отдавна.

Още през 1530 г. Еразъм Ротердамски отбелязва, че е “проява на лош вкус погледът ви да броди, наблюдавайки какво консумира всеки човек.” Дори и сега, въпреки всички снимки в Instagram, ни се струва инвазия в личното пространство някой да ни наблюдава твърде внимателно, докато дъвчем и преглъщаме.

Реклама

 

Миналата година избухна масов гняв около Facebook група, наречена “Women Who Eat on Tubes,” която събираше снимки на нищо неподозиращи жени, хранещи се във влакчетата на лондонското метро.

И все пак изпитваме дълбоко желание да гледаме другите да се хранят.

Част от тръпката, естествено, е елементът на "кулинарното порно": гледката как Антъни Бурдейн похапва ризото с морски дарове във Венеция в “Без резервации” ни разсейва от тъжната кутия притоплен пад тай в собствената ни чиния. Но пък също толкова често погледът ни търси не само храната, но и компанията.

Замислете се за “предаванията на хранене”, популярни в Южна Корея, които показват как хора се хранят сами. Подобни видеа ни дават свободата да гледаме колкото желаем, без да се чувстваме груби. А и сега, когато толкова много хора се хранят без компания, наблюдаването и други да го правят премахва болезнеността на самотата.

Коментирайки феномена на храненето сами в Китай, където едно видео на млада жена, устроила си пикник в Шанхай, е гледано четвърт милион пъти, Джиаян Фан пише: “Понякога гофретата с ягоди е всичката компания, която ви е нужна.”

Има моменти, когато наблюдаването не е достатъчно — когато жадуваме да научим как се чувства хранещият се, поглъщайки гофретата с ягоди, докато тя преминава през хранопровода му. За такава близост са ни нужни книги, където можем да научим например как мадам Бовари “усети тръпка да преминава през нея, докато вкусваше студеността” на леденото шампанско.

Нашето желание да наблюдаваме другите да се хранят - отвътре - е голяма част от чара на четенето за храна в литературата, както ни напомня прекрасна нова колекция под редакцията на Кристина Хардимънт, “Удоволствията на масата: литературна антология,” илюстрирана с колоритни исторически образи от колекцията на Британската библиотека.

Това ни най-малко не е първата хранителна антология, и много от присъстващите в нея текстове са познати отдавна: телешкият гювеч на Вирджиния Улф от “Към фара”, за маделините от Пруст и така нататък. И все пак колекцията като цяло се чете леко и приятно, благодарение на усета на Хардимънт за разнообразните удоволствия.

Тя ни позволява да наблюдаваме много интимни закуски и спонтанни обяди, без другите да ни забелязват.

Понякога удоволствието да четем за другите произлиза от воайорската тръпка а разберем как живее другата половина: златният варак и трюфели, или в случая на пира на Трималхио в ”Сатирикон” на Петроний — съсели и мед. Това е като да гледате пищни ястия да се разнасят към другите маси в ресторант, или да загледнете любопитно в нечий чужд хладилник или пазарска кошница.

На едно от легендарните партита на Джей Гетсби, включено в колекцията на Хардимънт, виждаме бляскави “мъже и момичета” да консумират “подправена варена шунка върху салата като бродерия,” и “питиета, толкова отдавна забравени, че повечето от гостенките бяха твърде млади, за да могат да ги различат.”

Хардимънт включва много изключителни пирове, не всички от тях апетитни. В “The Accomplisht Cook,” най-важната английска готварска книга на XVII век, роялисткият готвач Робърт Мей описва как е виждал дами да “подскачат и пищят” при вида на пай, съдържащ живи жаби.

Също така обаче обичаме да размишляваме какво консумират другите, когато то е близо до това, което ние самите ядем и пием.

Преди години по време на фазата си "Джон Гришам", се опитах да определя какво точно ми носи толкова утеха в иначе предсказуемите юридически трилъри на Гришам. Най-точният отговор, до който стигнах, беше честотата, с която Гришам ни казва, че неговите главни герои отпиват от кафето си.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Бий Уилсън, New Yorker

20.01.2019 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара