8 швейцарски сирена, в които ще се влюбите

Забравете всичко, което сте считали, че знаете за швейцарското сирене

Запази

Забравете всичко, което сте считали, че знаете за швейцарското сирене, особено ако си представяте гумено, бяло, пълно с дупки блокче, увито в пластмаса и продавано в местния супермаркет.

Истинското швейцарско сирене, не версията му за масовия пазар, предлага широка гама от кремообразни, силни и пикантни изживявания.

От върховете на швейцарските Алпи до дълбините на пещерите Калтбах и бреговете на реката Еме, ето осем примера за сирене, приготвяно от сурово краве мляко в Швейцария, които ще ви отворят очите и ще ви накарат да мислите за швейцарското сирене по съвсем различен начин.

1. Der Scharfe Maxx

Както можете да се досетите от силния аромат, това сирене отлежава дълго — повече от 150 дни. Но това, че сиренето, чието име се превежда като "енергичният бик", има силна миризма, не означава, че вкусът му не е приятен. Всъщност е точно обратното.

Вместо агресивен вкус на мига, всяка хапка се топи в устата с леко напомняща на ядки и карамел, почти подобна на яйчен крем консистенция. Една от причините за тази кремообразна текстура е добавянето на мляко с висока масленост при производството - техника, която спомага за омекотяване на естествената зрялост.

Можете почти да счетете, че този вид сирене е подходящо и за специфичен десерт, но не е толкова сладко.

2. Kaltbach Gruyère

Отлежаването в пещери на това твърдо сирене в продължение на поне 300 дни му придава нотка, която не е налице в масовото сирене. То е плътно, с тъмно-карамелени нотки, богато и земно с поразителна минералност, която ви кара да осъзнаете колко дълго е прекарало под земята.

Тази конкретна пещера - Калтбах, е разположена в Алпийската долина, област, богата на пясъчници, и през нея протича студена река, която придава влажност на питите сирене. Производителите спазват същата рецепта, която е направила грюера легендарен още през XII век, което придава на това швейцарско сирене сериозен имидж.

3. Maxx Extra

Ако желаете сирене, което да съчетаете с бирата си от Октоберфест или друг силен ейл, Maxx Extra е точно за вас. Това е вид сирене със силен вкус и леко тревист аромат и киселинност, която гъделичка езика.

То отлежава около година, което добавя в питата деликатни тирозинови кристали, които попукват и се топят, когато отхапвате. Поднасяйте това сирене с плодова тарта, туршия и хрупкав хляб с квас. Наслаждавайте се на всяка хапка.

4. Alter Schweizer

Реално това сирене, чието име се превежда като “старо швейцарско,” е класически тип кашкавал. То е меко, но богато на нюанси и върви добре към почти всичко. Традиционно всяко село е създавало своя собствена версия на това сирене - и почти всеки дом е имал пита от него подръка.

Версията от семейната мандра Käserei Studer е твърдо и лесно за консумациясирене с приятен земно-дървесно-ядков послевкус. Доколкото то е отлежавало около 240 дни, има лек мирис на питата и - изненадващо - усещане сякаш храната е леко опърлена, в приятния смисъл.

5. Füürtufel

Най-лесният начин да кажете името на това сирене е да го наречете "Огнен дявол", както се превежда немското му име. Огънят произлиза от съчетание от халапеньо, хабанеро, кайен и черен пипер, които се киснат директно в млякото в ранните етапи на приготвяне на сиренето.

Заради тези добавки, частиците люти чушки омекват, както и млечното вещество около тях. Това придава на Füürtufel топяща се консистенция, която е перфектна върху всичко, изискващо меко сирене. Също така то изпъква в плато със сирена, тъй като пикантността му оживява класическите селекции. Общо взето това е най-добрата версия на чили кон кезо или пепър джак, която сте опитвали, с малко по-голяма завършваща зрялост, която да ви припомни, че консумирате наистина добро сирене.

6. Tête de Moine

Един от малкото инструменти за поднасяне на сирене е ножът "жирол", устройство, което тънко нарязва питата на деликатни, годни за консумация цветчета от сирене. И точно в този случай Tête de Moine е перфектно - като класическо сирене за това устройство.

Името му означава "глава на монах" и произлиза от братството, което е произвеждало тази храна от повече от 800 години. Можете да се снабдите с този деликатес само от едно място - Белелей, и това е едно от малкото швейцарски сирена, които са защитени с гарантиран произход.

Това означава, че всяка пита, която пробвате, ще е усетила досега на пресните подправки и трева, които кравите са пасли в швейцарската планина Юра, както и са били в смърчовите кутии, използвани за отлежаване на сиренето поне три месеца. Що се отнася до вкуса, то е пикантно с изтънчен земен аромат, произлизащ от всяка хапка, сякаш цветето от сирене е израснало в близка градина. С деликатна минералност и предизвикваща слюноотделяне киселинност, то е отличен спътник на почти всичко.

7. Appenzeller

От всички произвеждани в Швейцария сирена, апензелерът е най-пикантен - като вкусът му се постига чрез тайна билкова саламура, съставена от вино, сайдер и подправки.

Това сирене има и известна свежест, сякаш можете да вкусите прясната трева, която кравите са пасли, както и аромат на детелина, затоплена от следобедното слънце. Да го описваме като "вкусно" звучи като омаловажаване. Като се има предвид, че тази старателно пазена рецепта се спазва от вече повече от 700 години само в 60 селски мандри в Апензелерланд, не е изненадващо, че това сирене е много повече от просто добро.

8. Emmentaler

От всички дегустирани сирена, ементалът е най-подобен на това, което американците познават като швейцарско сирене. Всъщност той е оригиналното швейцарско сирене, спечелило масовите потребители за "дупките в сирената".

Първият ементал се е появил преди повече от 800 години - уникално сирене, създадено в Берн, в долината на река Еме. Сега все още можете да откриете сиренето, правено в пити от по 90 килограма - размер, който производителите някога са използвали, за да плащат по-малък данък на пита сирене.

Това, което дегустирахме, е отлежавало в избите Еми около 120 дни. Резултатът е прекрасно киселинно сирене с ядков привкус и намек за горчиви подправки. То е перфектно върху сандвич с риба тон, като допълнение към френска лучена супа или в мазен бургер.