“Ейдж тофу”. Още известно като агедаши, това е базирана на тофу рецепта от Япония. Поръсено с царевично или картофено нишесте, тофу се пържи, поднася се с пикантен сос и се гарнира с пресен лук и настъргана ряпа дайкон или сушена риба тон.
Бенджамин Франклин. Един от основателите на САЩ, Франклин е първият американец, споменал тофу в писмо, датирано от 11 януари 1770 г.
Коагулация. Тофу, още известно като соево сирене, се прави чрез коагулация на соево мляко. Пресеченото мляко после се пресова на блокчета.
“Доухуа”. Това е особено деликатно тофу в японски стил, с много високо съдържание на течност, основно използвано за десерти.
Тофу е кулинарен хамелеон, който се поддава на безкраен брой интерпретации, комбинирано с вкуса на други съставки, същевременно предлагайки ценен източник на протеин.
Tweeeet me!Свръх-твърдо. От всички типове прясно тофу, extra firm е разновидността, съдържаща най-ниско количество течност, като то е с консистенцията на добре сготвено месо. Китайското му название е “ду ган”.
Твърдо. Твърдото тофу, още наричано тофу в китайски стил, е най-масово използваният вид прясно тофу, като твърдостта му варира. То често се консумира, нарязано на малки кубчета.
Гипс. Калциевият сулфат е най-традиционен и популярен коагулант, използван при производството на тофу.
Династията Хан. Произходът на тофу е обгърнат в мистерия. Някога, по време на династията Хан (206 г. пр.н.е. - 220 г. сл.н.е.) то е станало популярно, а при династията Сонг (960-1127 г. сл.н.е.) се слува масовото му разпространение сред населението.
Инаризуши. Това е вид ястие от тофу, увито около суши ориз, след което изпържено.
Името произлиза от шинтоисткото божество Инари, богът на плодородието, земеделието и ориза, работливостта и благоденствието, за който се вярва, че особено много харесва тофу.
Японски стил. Още известно като копринено или меко тофу, това е един от основните типове тофу на пазара.
Сравнено с твърдото тофу, консистенцията му не е толкова плътна и то се ‘разчупва’ по-лесно. То често се продава неохладено в картонени кутии. Японският стил тофу е подходящо за дресинги и сосове, и може да замества млечни продукти и яйца.
Коя. Планината Коя е разположена южно от Осака; тя се счита за едно от най-свещените места в Япония, център на будизма и място, прочуто с традиционната си будистка вегетарианска кухня. Оттам произлиза и названието 'коя дофу', питателно лиофилизирано тофу.
Слоеве. Изглежда, че когато бъде замразено, меко блокче тофу се превръща в 1000 слоя, заради огромното количество ледени кристали, образуващи се вътре. ‘Хилядослойното’ тофу е специалитет основно в Тайван.
Мапо. Едно от най-популярните традиционни китайски ястия, правено от тофу. То произлиза от провинция Сечуан; името му означава “баба/стара жена с пъпчиво лице” и е изключително люто и пикантно.
Неутрално. Заради като цяло неутралния си вкус, тофу е кулинарен хамелеон, който се поддава на безкраен брой интерпретации, комбинирано с вкуса на други съставки, същевременно предлагайки ценен източник на протеин.
Окара. Соеви фибри или утайка, които остават, след като соевото мляко е извлечено от зърната. Основно се използват като фураж, но понякога присъстват в японската кухня.
Мариновано. Този тип тофу се суши по въздушен метод под сено и се оставя да ферментира от въздушните бактерии. После то се потапя в саламура, смесена с други съставки като оцет, китайски алкохол и т.н.
Куфу. Родното място на Конфуций, където най-популярният специалитет е пушено тофу.
Руфу. Това е монголското понятие, означаващо ферментирало мляко, което буквално означава “пресечено мляко”.
Подобно по звучене и смисъл – 'дуфу' е китайското понятие за “пресечени зърна” – което вероятно подкрепя теорията, че дължим съществуването на тофу на монголците, от които китайците са усвоили техниките за приготвянето му, дотогава неизвестни в Китай, където млечните продукти са били отблъскващи за конфуцианската култура.
Миризливо. Ферментирало тофу, което издава силна миризма. Подобно на определени видове сирена със силен мирис, миризливото тофу е най-подходящо за консумация със сладки вина като тези от Сотерн.
Куркума. Жълтата на цвят подправка се използва при приготвяне на бъркано тофу, нещо като веган версия на бърканите яйца, често подобрена чрез добавяне на други вкусове като кимион или лют пипер кайен.
Usine de la Caseo-Sojaine. Първата фабрика в света за приготвяне на “соеви млечни продукти”, и първата във Франция, произвела тофу. Тя е основана през 1908 от тогава младия Ли Юин, китайски анархист и вегетарианец с научна степен от френски университет по земеделие и биология.
Вегетарианска храна. Благодарение на будизма и вегетарианската му диета тофу се разпространява от Китай в целия свят: в средата на XII век, то вече е достигнало Япония, Корея и югоизточна Азия.
Вино. Не е известно много за изкуството на съчетаване на тофу с вино, вероятно заради гъвкавостта му. Когато е меко, то се комбинира добре с леки бели вина, като някои американски шардонета, а по-твърдите версии с пикантни подправки изискват по-тежки бели или червени вина, стига те да са свежи, плодови и пивки, както е примерно божолето.
Ксингрен дуфу. Това е “бадемово тофу”. Терминът 'тофу' вече е разширил смисъла си до степен да обозначава всякакво пресечено мляко с текстура, подобна на тази, получена от соеви зърна, но приготвяно от други съставки, като бадеми или сусам.
Юба. Това е “кожата на тофу”, богатата на протеини мембрана от соево мляко, която коагулира на повърхността и после изсъхва, за да се превърне в жълти листове.
Жа дуфу. В китайския език това понятие буквално означава 'пържено тофу': един от най-популярните начини за консумация на тофу, нарязано и изпържено, докато не стане хрупкаво и златисто по външната си повърхност.
Подобни статии
