Ще се опарите

15 вида люти чушки, от които ще усетите огън в устата

Земята изобилства от хиляди видове люти чушки. Те са с неимоверно разнородни форми, размери и степен на лютивина - и като цяло са предпочитани, когато се стремите да подлютите ястие.

Лютите чушки попадат в общата категория растения capiscum, и лютивината им се определя от количеството капсикумово масло в тях.

Напоследък тествахме на вкус люти чушки, защото как иначе да прекарваме горещите дни?

Ето любимите ни 15, с пояснение къде попадат по скалата на Сковил за пикантност.

Леко люти

Падрон (500 до 1000 единици по Сковил)

Макар да са обичани в Испания, където тези смарагдовозелени дебели чушлета бързо се обгарят и поръсват със сол, чушките падрон всъщност произхождат от Мексико. Те почти винаги са меки на вкус, но от време на време може да попаднете и на някоя по-люта.

Фресно (2500 до 10 000 единици по Сковил)

Тези миниатюрни чушлета могат да се употребяват пресни или консервирани, но те не са популярни в сушен вид, заради дебелината си. Чушките фресно са вкусни обгорени и добавени към сос ромеско, или накълцани на ситно и добавени в севиче.

Унгарски восъчни чушки (3500 до 10 000 единици по Сковил)

Тези чушлета с форма на банан имат сходен вкус на халапеньо и достигат дължина до 15 см. Те произхождат от Унгария (което си личи по названието им) и могат да се нарязват сурови и да се добавят към салати.

Халапеньо (6000 до 11 000 единици по Сковил)

Свръх-популярна месеста люта чушка, обичана от консуматорите в САЩ и Мексико, която може да се нарязва и да се добавя в почти всичко. Халапеньо може да се маринова със зеленчуци и да се консервира, както това се прави с ескабеш. Когато е зряло и сушено чрез опушване, халапеньото се превръща в чушки чипотле, които могат да се консервират в сос адобо или да се оставят сушени и да се стриват на прах.

Серано (10 000 to 25 000 единици по Сковил)

Масово достъпни люти чушки, които могат да бъдат зелени или червени, но тези малки чушлета със силен мирис никога не бива да се използват като заместител на халапеньо, тъй като са почти двойно по-люти.

Боливийска дъга (5000 до 30 000 единици по Сковил)

Тези миниатюрни чушлета достигат размер около 1.5 см и са достъпни в разнообразни цветове. Въпреки че обикновено се продават като украса, те са предостатъчно люти и могат да се добавят към салса сосове за цвят и пикантност.

Средно люти

Чиле де арбол (15 000 до 30 000 единици по Сковил)

Подобни по размери форма на по-лютите си събратя, чушките кайен, чиле де арбол са дълги и заострени, като достигат до 6-7 см. Те могат да се употребяват както пресни, така и сушени. Чиле де арбол имат леко кисел вкус, което ги прави добър компонент за домати и салса, както и за други сосове; можете да ги съчетавате и с плодове за конфитюр.

Кайен (30 000 до 50 000 единици по Сковил)

Тази южноамериканска люта чушка започва като зелена и после придобива яркочервен оттенък. С узряването лютивината й нараства. Тя може да се използва и прясна, но често се суши и е основен компонент в креолската кухня. За жалост повечето продаван комерсиално млян кайен обикновено не използва чушки кайен, а смесица от различни типове люти чушки.

Пири-пири (60 000 до 175 000 единици по Сковил)

Още известна като чушка "птиче око" или "африкански дявол", пири-пири е тънка червеникаво-оранжева люта чушка. Тя е основна съставка в португалските ястия с пилешко, въпреки че същинската чушка пири-пири всъщност е родом от Африка.

Табаско (30 000 до 50 000 единици по Сковил)

Рядко използвани в пресен вид, тези люти чушлета се използват за приготвянето на емблематичния правещ се в Луизиана едноименен лют сос. Добавете малко от соса в коктейла, ако имате нужда от малко лютивина (а обикновено тя е нужна!).

Силно люти

Тайландско чили (50 000 до 100 000 единици по Сковил)

Известни по цял свят с приноса си към югоизточната азиатска кухня, тайландските чили чушки се наричат prik kee noo. Това общо взето се превежда като "чили-миша тор," загатващо за миниатюрните размери на чушката. Те са тънки и със заострена долна част, и са задължителни за къри, стир фрай и салати.

Хабанеро (100 000 до 325 000 единици по Сковил)

Малкото е предостатъчно при тази люта чушка, която е с леко изтънен, подобен на фар връх. Цветът й варира от светло и средно зелено, до ярко оранжево и жълто. Тя може да се обгаря и счуква на паста със сок от лайм и сол, или да се смесва с олио, за да добави обилна лютивина.

Шотландско боне (100 000 до 325 000 единици по Сковил)

Подобна по форма на хабанеро, шотландското боне произхожда от Карибите и е задължителна за пилето "Джърк". Подобната им на луковица форма ги прави чаровни на вид, но лютивината им е прочута и се задържа в устата задълго. Ярките им, тропически плодови нотки все пак ги правят харесвани от мнозина.

Бхут Джолокия (1 000 000 единици по Сковил)

Често наричана още "призрачно чили", тази чушка в един момент е била най-лютата в света, и се е радвала на голямо внимание заради този факт. Бхут Джолокия произхожда от Индия и би трябвало да се използва пестеливо, тъй като е изключително силно влияеща на вкуса, когато я добавяте към ястия.

Carolina Reaper (2 000 000 единици по Сковил)

Чушката "Carolina Reaper" сега държи титлата на най-люта чушка в света. Тя е развъдена в парник в Южна Каролина и е кръстоска между червено хабанеро и пакистанска нага. Тя не бива да се консумира сурова. Повтаряме: никога не консумирайте сурова чушка Carolina Reaper. (Макар че се обзалагаме, че въпреки всичко ще го сторите, нали?)

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Tasting Table

18.04.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара