Бях личен готвач на Принс
Веднъж той поиска шоколадов фонтан, но когато го попитах къде да го сложа, той ме изгледа, направи пауза и каза “Аз правя музиката”
В следващите три месеца бях постоянно на повикване.
Всеки ден ставах, гледах телевизия и чаках. Обаждаха се към 3-4 часа и казваха: “Той е гладен.” Но примерно веднъж седмично се обаждаха и казваха: “Той излиза.” Когато иззвъняваше телефонът, сърцето ми биеше до пръсване.
Никога не знаех какво да готвя. Имах списък с идеи, но неизбежно се обаждах в паника на приятели за съвет. Беше като да участваш в Chopped всеки ден.
Асистентите — единият от които носеше костюм от три части дори когато пускаше пералнята — ме накараха да си нося собствени тенджери и тигани (в апартамента си имах точно един нож, една тенджера и една дъска за рязане). Казаха, че могат да си позволят да наемат съдомияч само когато има повече от шестима гости.
Инструктираха ми да не говоря с Принс, освен ако той ме заговори, и в началото имах усещането, че дори не може да го гледам, но с течение на времето той ме накара да се почувствам по-комфортно.
Принс беше много уединен, мистериозен и ексцентричен, но и много любезен и мил. Запознаваше ме с всеки от гостите си, въпреки че не знаеше фамилията ми, откъде произхождам или дали имам приятел.
У принс идваха гости почти през вечер — Орландо Блум, Корнел Уест, Кристин Ченоует. Той имаше купчина до тавана с библии на "Свидетелите на Йехова" и даваше по една на всеки свой гост.
Веднъж той реши да организира късно нощно парти за всяка мега-знаменитост в града — и ме информира само два дни преди датата.
Друг път искаше торта за рожден ден — в 11 часа вечерта (купих я в магазин за хранителни стоки). Той обичаше да се храни здравословно, но понякога искаше киш и млечен шейк.
Веднъж пожела шоколадов фонтан, но когато попитах къде да го поставя, той ме изгледа, направи пауза и каза: “Аз правя музиката”.
Един ден си помислих, че може да пробвам нов ресторант за обяд, преди да му потрябвам, но телефонът ми звънна в 11 сутринта. Беше асистентката, казваща “П иска да организира традиционно английско чаено парти - след час.” В паника поръчах всичко - от кифлички до сандвичи с краставички, с доставка, и изтичах да ги поднеса, все едно съм ги правила аз самата.
Принс същевременно обичаше и да релаксира, като всеки друг.
Искаше да му правя сьомгата терияки поне веднъж седмично. Знам, че той самият си правеше бъркани яйца за закуска, защото тиганът ме чакаше в мивката, когато идвах.
Една нощ направих меко тако с пълнеж по избор, което той и приятелката му изядоха пред огромния телевизор, докато гледаха American Idol и баскетбол, направо в откритото помещение, където готвех. Бяха се отпуснали на диванче до красиво, аеродинамично бяло пиано със само два крака. Беше сюрреалистично.
От 75-те вечери от три ястия, които съм правила, той върна точно едно ястие: супа с пет подправки. Тъй като бях пропуснала пилешкия бульон, за да бъде рецептата безмесна, бях удвоила количеството лук (някъде бях чела, че това може да засили вкуса).
Резултатът беше ужасно горчив. Не можех да направя нищо, за да го оправя, но той имаше гости и трябваше да има три ястия. Минути по-късно той донесе купата си със супа в кухнята, остави я на плота и просто каза “Не.”
По-често обаче той изразяваше благодарност. Една нощ правих палачинки от боб мунг, пълнени със зеленчуци, последвани от риба върху черен ориз. Той дойде в кухнята и каза: “Невероятно прекрасно е. Всичките ми гости са много доволни.”
Единствената ми почивка беше за три дни, докато той свиреше на Coachella.
Когато се върнах в къщата след това, той ми каза: “Къде беше? Мислех, че ще си там, зад сцената.”
Обясних му, че асистентите му са ми казал, че не мога да дойда, и той заяви: “Ще оправим това”.
Отведе ме на долния етаж до личното си домашно кино и двамата заедно гледахме запис на цялото му шоу. Каза ми какъв идиот е бил звукарят, и как полицията му е разпоредила да спре, но той все пак е изсвирил още пет допълнителни песни.
След като трите ми месеца изтекоха, поисках от асистентката му два дни почивка, дори и да не са поредни, но тя отвърна, че е невъзможно. Знаех, че ако поддържам такива темпове, никога няма да изляза повече на среща с някого или да пия по питие с приятели, така че напуснах.
Все пак имах нужда от някакъв личен живот.
Принс обичаше соеви свещи да горят по цяла вечер навсякъде, така че в последната ми вечер му купих една и му написах бележка: “Знам, че обичате тези свещи, и исках да знаете колко приятно ми беше да работя за вас и колко много научих от вас.”
Той я отвори, докато му правеха педикюр, приятелката му излезе и каза, че Принс е харесал подаръка ми и иска да ме покани на библейско училище.
Изкуших се да се възползвам от този повод, за да го видя отново, но отвърнах: “Не съм религиозна. Съжалявам, но благодаря все пак за поканата.”
И до ден днешен приятелите ми все още ми пеят: “I just want your extra time and your qu-qu-qu-qu-qu- quiche.”
Подобни статии
