Ако искате да видите колко са се увеличили размерите на порциите, не ходете в супермаркета – посетете някой антиквариат. Ще забележите миниатюрна чашка, очевидно замислена за кукла, но ще ви кажат, че това е “чаша за вино”.
Това, което изглежда като чинии за гарнитура, се оказват чинии за основно ястие. А чиниите за гарнитури наподобяват такива за кафе.
Връщайки се в съвременната кухня, изведнъж забелязвате колко огромно е всичко – 28 см са станали нормален диаметър за чиния за основно ястие; през 50-те години размерът е бил 25 см. Само защото се храним от тези гигантски порцеланови пространства, това само по себе си не означава, че си поднасяме и по-големи порции.
Но така се получава, че обикновено точно това правим. Брайън Уансинк е психолог (автор на “Безумно ядене: защо изяждаме повече, отколкото мислим”), който е правил многобройни експерименти, за да докаже това, което вероятно здравият разум вече ви е подсказал – че прекалените размери на чиниите ни карат да консумираме по-големи порции.
Голямата лъжица за сладолед ви кара да изяждате повече сладолед. Тъй като не изглежда твърде много, все така продължаваме да се чувстваме сякаш консумираме приблизително същото количество.
Уансинк нарича това илюзия на контраста на размера. “Истинската опасност от тези кухненски клопки”, пише Уансинк, е че “почти всеки човек на света вярва, че е неподатлив на тях”.
Всъщност изглежда, че единствените, които са неподатливи на големите порции, са малките деца.
До 3-4-годишна възраст, децата имат завидна способност да спират да се хранят, когато са сити. След тази възраст саморегулацията им на глада се губи, и понякога никога не се усвоява отново.
Това е междукултурен феномен, съществуващ навсякъде – от Лондон през София до Пекин. Едно изследване от САЩ установява, че когато 3-годишни деца получат малки, средни и големи порции макарони със сирене, те винаги изяждат приблизително едно и също количество. Обратно, 5-годишните деца са изяждали много повече, когато порцията макарони със сирене е била твърде голяма.
В свят, където храната е вездесъща, много от нас са станали като Алиса в страната на чудесата, контролирани от сладкиши, които казват “Изяж ме” и бутилки, които повтарят “Изпий ме”.
Както отбеляза нутриционистът Марион Нестле преди 10 години в книгата си “Какво да ядем”: “В човешката природа е да се храним, когато ни поднесат храна, и да изяждаме повече, когато ни поднасят повече храна.” Проблемът е, че ни се предлага повече храна, по-често, всеки ден.
През 2013 г. British Heart Foundation публикува доклад, наречен “Изкривяване на порциите”, посветен на това как порциите във Великобритания са се променили от 1993 насам. Тогава средният мъфин в американски стил е тежал 85 г, докато 20 години по-късно не е необичайно да откриете мъфини с тегло 130 г.
Готовите храни също са нараснали като размери, като пайовете с пиле са се увеличили с 49% и средностатистическият овчарски пай почти се е удвоил като размери от 1993 насам (от 210 г до 400 г). Преяждането в такава среда не е толкова проява на липса на воля, колкото рутина.
Психолозите на храненето говорят за “предразположение към мерни единици”, означаващо,че сме склонни да считаме, че порцията се равнява на нещо единично, без значение какъв е размерът й.
Дори когато това е парче пица с 2000 калории, което нутриционистите са успели да купят в Ню Йорк: калории за цял ден хранене в едно-единствено ястие за бързо хранене.
Но ако порциите в кафенетата и ресторантите често вече са гигантски, препоръчителните порции на опаковките с храна са нереалистично малки.
За повечето корнфлейксове и зърнени закуски, “порционният размер” в ЕС е 30 г. В Kellogg’s Variety pack, корнфлейксът сам по себе си е 17 г. За 16-годишния ми син това е малко повече от една хапка (признавам, той е 210 см висок).
Преди няколко години интервюирах говорител на Kellogg’s, който заяви, че тези миниатюрни препоръчителни размери на порциите са насочени към децата, но призна, че възрастните “консумират малко повече”. И те определено го правят.
Изследване през 2013 установява, че когато 140 възрастни британци в Саутенд и Бирмингам са били приканени да сипят нормална купа с корнфлейкс, 88% от участниците са добавили в нея над 30 г. Средната стойност е била 44 г.
Объркването ни по отношение на порциите е свързано с факта, че сме изгубили много от базовите си инстинкти по отношение на готвенето. Когато министерството на здравеопазването ни казва, че идеалната порция броколи е “две глави”, докато за карфиола е “осем съцветия”, това няма особена връзка с нормалното хранене.
Обратно, изследване от 2010 сред около 1500 възрастни жители на Южна Корея констатира, че има все още забележително ниво на сходство в количеството консумирани определени храни, заради традиционната кухня. Почти всички корейци в изследването са единодушни, че порция бял ориз е 75 г; порция сладки картофи е 120 г; спанакът е цели 40 г; и печените бели сусамови семена са 1 г.
Без такъв вид споделено общо познание, което да ни насочва, сме оставени на милостта на хранителната индустрия.
В ситуация на прекалено изобилие, хранителните компании имат две възможни стратегии.
Едната е да ни продават по-малки порции на по-високи цени – през януари Unilever оповестиха, че намаляват размера на сладоледите си като Magnum и Cornetto с до една трета (макар че, както и бихте очаквали, това не е свалило цените със същия марж).
Другата, по-универсална практика е да се опитват да ни продават повече храна. През 1988, можехте да си купите шоколад Cadbury’s Dairy Milk само в един размер: 54 г. Сега той е достъпен в разфасовки от 49 г, 110 г, 200 г и 360 г. Сравнен с наистина колосалния 360-грамов шоколад, все така големият шоколад от 110 г изглежда почти скромен.
Проблемът ни с порциите е донякъде дължащ се на факта, че никой не харесва концепцията за “по-малко”. Приучени сме от детство да жадуваме за преливаща чаша и претрупана маса.
Лесен начин да се справим с това у дома е просто да използваме по-малки чинии. Често в края на храненето вече не съм особено гладна, но жадувам за нещо сладко. И откривам, че ако взема малка купичка за сосове и я напълня щедро с каквото пожелая – шоколадови браунита, лепкава халва – се чувствам задоволена, дори и с малка порция. Когато за първи път пробвах да го направя, се чувствах глупаво.
Наистина ли бих могла да бъда излъгана от чиния? И още как. И вие бихте могли.
Миналата година учени от Кембриджския университет под ръководството на Тереза Марто, директор на изследователския екип по поведенчески и здравни проучвания, са провели експеримент в местен пъб в Кембридж, наречен The Pint Shop.
Учените са установили, че когато се използват по-големи чаши (370 мл вместо 300 мл), продажбите на стандартната порция от 175 мл вино са се увеличили с 9%.
Марто, чиито изследвания се концентрират върху това как хората да бъдат насърчавани да възприемат по-здравословни модели на поведение, е отбелязала, че по-големите чаши са карали хората да считат, че пият по-малко, и те са поглъщали виното по-бързо. Надеждата на Марто е властите да разгледат тези изследвания и да въведат политики за намаляване на предлагането на големи порции.
Краткосрочният ефект от изследването обаче се е оказал доста различен. Наблюдавайки отражението върху продажбите, The Pint Shop вече постоянно сервира виното си в по-големи чаши.
Подобни статии
