Как науката може да поправи години на лошо хранене

Дали начинът, по който се храним, ще донесе край на света?

Запази

Бележим някакъв напредък към политизацията на неща, които някога са се случвали зад закрити врата, и това е нещо позитивно.

И все пак имаме да извървим още дълъг път. Искаме да видим забрана от FDA на антибиотиците в животновъдството. Искаме да видим закон за селското стопанство, който да субсидира здравословната храна, а не само джънк храните.

Това още не се е случило. Движението за по-добри храни все още е в зората си. Оптимисти сме, и не смятаме, че би трябвало да се обезкуражаваме. Говорим за наистина дълбоки и могъщи интереси, които трябва да бъдат преодолени.

Ако погледнем други сравними движения — екологичното движение, или борбата за правата на човека — ще видим, че промяната не се е случила за едно десетилетие; за нея са били нужни поколения.

И това също ще отнеме поколения.

Движението за по-добри храни има нужда от силно лидерство. Има твърде много пишещихора и готвачи и недостатъчно умни политици. Нямаме все още необходимите умения, за да се организираме и да постигнем промени на политическо ниво. И все пак готвачите играят наистина конструктивна роля.

Те са обект на културен интерес и го използват, за да популяризират доброто фермерство и внимателното мислене за храната. Част от това, от което имаме нужда, и което готвачите популяризират, е културна преоценка на храната: признаване, че храната е важна и за здравето, и за културата, и че си заслужава да се похарчи известна сума за нея, ако можете да си го позволите.

Това, което се опитваме да направим, е да покажем, че готвенето е смислен начин да прекарвате времето си. Искаме да привлечем хората в кухнята с обещанието за удоволствие, а не като задължение или нещо, което би трябвало да правите. Вярваме, че готвенето е толкова интересно, колкото и гледането на телевизия или седенето пред компютъра, което изглежда хората правят основно с времето, което “спестяват”, като не готвят. Готвенето не е досадна и скучна работа.

То изисква реално ангажиране на мисълта; то предлага сетивни удоволствия; готвенето е много обогатяващо занимание. Готвенето е пряко свързано с микробиологията и науката на вкуса, защото невероятни неща се случват, когато готвите. Като готвачи вие сте едновременно химици, физици и културни историци. И това, което изглежда скучно за хората, често е просто неуспешен опит да се използва въображението и интелектът им, за да разберат какво наистина се случва, какво е сложено на масата.

Не е много по-различно с градинарството. Готвенето и градинарството са много сходни на много нива; много хора биха казали, че чистенето на плевели е скучно, и биха предпочели вместо това да гледат в екрана. Но обикновено ще се почувствате по-добре, след като оплевите градината си, отколкото ако един час отговаряте на имейли. Иронично, но според нас има всъщност повече потенциал за такъв тип работа сега — животът ни е толкова опосредстван от технологии и екрани, че има реален глад за пълноценна употреба на ръцете и сетивата ни.

Съвременният живот донякъде ни обрича на сетивна депривация.

Очите ни са ангажирани — понякога и ушите ни също — но дали е така и с телата ни? Не. Това не са само чували с кости, които разнасяме наоколо. Когато готвим, когато работим в градината, когато правим нещо с ръцете си, ангажираме всичките си сетива и това има дълбоко позитивен ефект — по начини, които не знаем как да измерим — върху психичното и физическото ни здраве. Изпитваме глад за всичката сложна сетивна информация, която готвенето може да осигури, когато към него се подхожда с подходящата нагласа.