Източник: Петър Делчев
3-километровият маршрут преминава през водата, като околните планини предлагат гледка от птичи погед към златната мрежа от пътища, воеща до и около града.
Платът покрива 1.5 км пешеходни улици в Сулцано и Пескиера Маралио.
Първоначалната концепция за "плаващите кейове" е измислена съвместно с творческия и житейски партньор на Кристо - Жан-Клод, през 1970 г.
Двамата са обмисляли плаващ кей, издигащ се леко над повърхността на водата, но не са знаели коя река или езеро би била най-подходяща за проекта.
Ранни, нереализирани идеи са включвали 2000-метров надуваем кей в делтата на Рио де ла Плата в Аржентина. През 1995, идеята все още се е въртяла в главата на двамата творци — те са предложили да бъдат създадени два плаващи кея, дълги 150 м и покрити с плат, които да свързват два изкуствени острова в залива на Токио и да продължават през парка Одаиба.
Тази версия на кейовете също е останала нереализирана, защото японските власти не са разрешили осъществяването й.
Жан-Клод почина през ноември 2009, но Кристо продължи реализацията на монументалния проект. През 2014 творецът и неговият екип проучиха езерата в Северна Италия и откриха, че езерото Изео е най-вдъхновяваща и подходяща локация за проекта.
Проектът е първата мащабна творба след реализацията на "Портите" на Кристо и Жан-Клод през 2005.
След 16-дневната изложба в Италия, всички компоненти се демонтират и ще бъдат индустриално рециклирани.
Кристо е заявил, че целта му винаги е била да създава произведения на изкуството, които обществеността да изживява и на които да се наслаждава, без да се събират такси.
"Като всички наши проекти, ‘плаващите кейове’ са абсолютно безплатни и достъпни денонощно, стига климатичните условия да го позволяват," споделя творецът.
"Няма билети, няма откриване, резервации и собственици. Плаващите кейове са продължение на улиците и принадлежат на всички."
Подобни статии
