Източник: Петър Делчев
75 000 кв.м. жълт плат са зашити върху панелите за проекта - в at Geo Luftwerker в Любек, Германия. Платът за проекта, който е общо 90 000 кв.м., е произведен от текстилната компания Setex.
200-те хиляди олиетиленови куба, използвани за построяването на плаващия кей, са дело на фабрика във Фондоточе до Лаго Маджоре. Те са произвеждани в продължение на осем месеца, преди да бъдат доставени до хранилището на проекта в Монтеколино.
Реализацията на проекта е изцяло със средства от продажби на оригинални произведения на изкуството на Кристо.
Плаващите кейове са достъпни за посетители до 3 юли. От откриването на инсталацията над 350 000 души са я посетили и са преминали по нея; броят посетители вече е толкова голям, че властите решиха да затварят инсталацията от полунощ до 6 сутринта всеки ден, така че работници да почистват и поправят плата с цвят на шафран, покриващ кейовата конструкция, който сериозно се износва от тълпите преминаващи по него хора.
Флотата често използва временни плаващи кейове, така че сама по себе си идеята за тях не е чак революционна; разпространена техника за строежа им включва разполагането им върху стиропорени кубчета.
“Бързо открихме, че тази система от кубове е перфектна за нас,” казва Волфганг Волц, проектен мениджър от екипа на Кристо.
През есента на 2014, Кристо е направил тайна симулация на плаващите кейове в Германия, но стандартните стиропорени блокчета се оказали твърде малки и твърде плътни, за да са подходящи.
Използваните за проекта блокчета са с около 20% по-големи от тези, използвани от флота, и са с по-добра плаваемост. Доставчик на материала е българска компания, като Кристо е заложил на няколко различни производители, за да гарантира наличие на нужния капацитет от блокчета.
Самото закрепване на блокчетата става с гигантски винтове, директно върху водата, в езерото Изео. После обединените в платформи блокчета се закотвят на 5.5-тонни бетонни плочи, разположени в езерото в конфигурацията, избрана от твореца.
“Беше много досадна работа,” разказва Волц. “И много еднообразна.” Строителството е отнело четири месеца, като работниците са действали на смени от по две седмици. “Със същия график като на петролна платформа,” пояснява Волц.
Платът, използван за покритие на плаващите кейове, не е водоустойчив, иначе хората биха се плъзгали в локвите, нещо неприемливо за арт-инсталация за разходка по водата без предпазни бариери. Пористият материал на плата също така допринася за промяната на цветовете: “Когато е мокър, той е почти червен,” обяснява Волц. “А когато е сух, е изцяло жълт, почти лимонаденожълт.”
След края на проекта блокчетата ще бъдат продадени на италианска рециклираща компания на половината от оригиналната им цена. Всъщност те вероятно биха издържали поне година, но платът към този момент би се разпаднал напълно.
Доста кратък живот за инсталация, отнела близо 2 години за построяване и близо 40 години планиране, и в крайна сметка ангажирала 700 души за реализацията й. Но проекти като тези на Кристо не се правят, за да издържат дълго, и в крайна сметка човек не може да ходи вечно по водата, нали?
Всички снимки на Петър Делчев можете да видите тук.
Подобни статии
