Източник: flickr.com
В крайна сметка ефектът от ЕС върху храненето на британците доведе до “културен обмен в огромни мащаби”, по думите на Ланг.
През април Ланг беше съавтор наравно с Виктория Шьон на “брифинг доклад” за мащабния ефект от Brexit върху британските храни. И този доклад е крайно отрезвяващо четиво. Ланг и Шьон изтъкват, че през 2015 г. 27% от всичката храна, консумирана във Великобритания (като стойност) е внесена от ЕС (в сравнение със само 4% от Северна Америка и 4% от Африка). Когато става дума за плодове и зеленчуци, Великобритания е зависима от ЕС за 40% от пресните си продукти.
Ланг приема това за въпрос на здравна грижа, а не само икономика. Само 30% от възрастните британци в момента консумират петте препоръчителни порции плодове и зеленчуци, и само малък процент от обработваемите земи във Великобритания са отредени за градинарство — 164 хектара, от 4.7 млн. хектара плодородна земя. Когато субсидиите и тарифните отстъпки на ЕС отпаднат, има голяма вероятност растителните храни да станат по-скъпи, и дори още по-малко британци да консумират достатъчни количества от тях.
Най-деликатният въпрос обаче е как Великобритания всъщност ще подходи към отделянето на доставките си на храни от Европа.
Както пишат Ланг и Шьон, “Огромна база от споразумения, политики и стандарти в момента стоят зад британските храни.” Brexit би могъл да доведе до предоговаряне на хиляди изключително сложни регулации на ЕС, много от които са свързани с храните. Законодателството на ЕС обхваща области от екологично право и субсидии за фермерите до безопасност на храните и хранителни стойности.
Поддръжниците на Brexit биха казали, че именно без тази сложност би могла да мине Великобритания. И наистина, някои политики за храните на ЕС наподобяват книга на Кафка, като Общата политика в областтта на рибарството, която доскоро изискваше от рибарите да изхвърлят напълно годна за консумация риба, за да спазват квоти.
Но Ланг твърди, че напускането на съюза ще включва дори още по-големи бюрократични сложности — преразглеждане на “43 години решения в тази област, в нещо като омагьосан ден за политиките по въпросите на храните,” пише той.
Това, което забравяме, когато се оплакваме от европейските политики за храните, е че много от тези закони бяха предвидени с цел да се грижат за здравето, безопасността и доброто изхранване на европейците. И в разумни граници те работят.
Храната е един от безспорните успехи на Европейския съюз. Две поколения са израснали без дори намек за глад или недостиг, смятайки, че най-лошото, от което трябва да се боим, е някой бюрократ, който измерва кривината на бананите.
Сега Великобритания се оказва сред притеснителен нов пейзаж, където самото ни изхранване, както и много други неща, изглежда несигурно.
Подобни статии
