Източник: Goodlife.bg

10 от най-емблематичните доматени ястия на Италия

Познати са над 1000 разновидности на домата

Запази

Салата "Панцанела"

Тази лятна тосканска салата от накъсан престоял хляб, домати, краставици и червен лук е любим обяд на флорентинците още от Ренесанса насам. Естествено, в ерата на Лоренцо Великолепни, доматът още не е бил стигнал до италианските брегове, така че панцанелата е била по-зелена, без тях — но сега доматите никога не липсват.

Сушени на слънце домати

Зародили се от нуждата да бъде консервиран летният плод за зимата, сушените на слънце домати са традиция в най-слънчевите части на Италия — Калабрия, Сицилия и Пулия, където горещото, сухо слънце прежуря цяло лято.

Зрелите, късни летни домати се срязват наполовина по дължина и се консервират, като се сушат на дървени стойки (същите стойки често се употребяват и за сушене на смокини), които се поставят на плоските покриви или тераси в продължение на дни в най-горещите часове на деня, и се прибират едва нощем. (Донякъде можете да постигнете сходен резултат с фурна, пусната на слаб огън, у дома.)

Те могат да се затварят в буркани в олио или зехтин, или да се оставят сушени и да се употребяват в сосове или като антипасти като силна, концентрирана версия на пресните домати.

Пица "Маргарита"

В средновековната си форма пицата е била bianca, или “бяла пица”, което означава, че не е съдържала домати. Доматите са започнали да се появяват върху нея по-късно, през XVII в., и според университета в Удине, северна Италия, това се е случило в Неапол.

Прочутата пица "Маргарита" (класическата пица с доматен сос, моцарела и босилек, носеща цветовете на италианското знаме), получава името си през 1889 в чест на италианската кралица Маргарита, въпреки че самата пица с домати и моцарела многократно е упоменавана и преди този момент. Точно както и прочутата pasta al pomodoro, доматеният сос върху пицата пренася превъзходно други вкусове.

"Паста ал помодоро"

Пастата във всякаква форма, залята с доматен сос във всякаква форма, е класическа италианска засищаща храна. Именно нея ще откриете в детските менюта или в менютата на традиционни, натоварени тратории по обед.

Начинът, по който се получава доматеният сос, употребяван за паста, е доста гъвкав: той може да се прави от пресни, сурови, консервирани или дори печени на фурна домати, но става и преносител на други вкусове. Вземете Pasta alla Norma — наречена на операта на Белини и любимото ястие на Катания в Сицилия — където главен герой са пържените патладжани. Доматеният сос пренася патладжаните на ново ниво и придава киселинност на това богато и засищащо ястие с паста, което се допълва от пищна поръска с фино настъргана рикота.

"Италианското пътешествие" на Гьоте, базирано на дневници, водени по време на пътуванията му из Италия през 1786-1788 г., разказва за пастата, която той е пробвал в Неапол: “По правило, тя е просто варена във вода и подправена с настъргано сирене.”

Но точно по това време откриваме и първата италианска рецепта за доматен сос на философа и готвач Виченцо Корадо в книгата му Cuoco Galante, издадена в Неапол през 1773.

Той е леко подправен с канела и карамфил, и се отбелязва употребата му за обогатяване на месни и рибни ястия. Скоро след това pasta al pomodoro се появява в книгата с рецепти на Антонио Небиа Cuoco Maceratese.

Песто трапанезе

Западният сицилиански град Трапани е посещаван редовно от лигурийски моряци, които оставят след себе си рецепта за agliata (наричана от сицилианците “agghiata”): песто от чесън и орехи, после променено от жителите на Трапани с това, което са имали подръка — бадеми вместо орехите, и с добавката на пресни, зрели домати. Това е гъст сос от сурови съставки, обикновено използван върху навита паста бузиата, която има вкуса на чисто лято.

"Папа ал помодоро"

Тази хлебна супа е прекрасен пример за находчивостта на тосканската селска кухня, която не пропуска да използва евтини съставки, в този случай изобилие от домати и престоял хляб.

Това е ястие от стари времена, което преди появата на доматите е било дори още по-простичко селско ястие от разкашкан хляб и чесън (известно като pancotto). Сега то е задължителен компонент в много флорентински менюта през цялата година: засищащо и затоплящо през зимата, когато се прави с консервирани домати, и освежаващо и питателно през лятото, когато залага на пресни домати и се поднася студено на стайна температура, с малко поръсен отгоре екстра върджин зехтин.