Португалия

Традиции, семейство, приятели, земя, храна и вино

Португалия винаги ми е приличала на България. На пръв поглед няма кой знае какви исторически или културни основания за това - страните ни надали биха могли да бъдат по-различни.

При повторно вглеждане се забелязват общи икономически и политически щрихи, които оформят удивително еднакви на моменти картини.

С изключение на епохалното явление от Долината на р. Дуро, вината на Португалия допреди двайсет години приличат на фасадите на сградите в Лисабон: рухнали аристократични величия, които имат нужда от спешен основен ремонт.

Многобройни екзотични и уникални сортове със сериозен потенциал, но с ръбати танини, прекалено високи киселини и на моменти не особено чист профил. Португалия, наред с Италия и Гърция, е един от най-значителните генни резервоари на световното винопроизводство, в който обаче изследователска работа не е извършвана от повече от един век.

За щастие, ремонтът се провежда навреме и спасява за идните поколения удивителните контрасти, от които е изтъкана Португалия във винено и културно отношение. Днес тя е една от най-интересните винени дестинации на нашия континент и със сигурност оставя незабравимо впечатление във всеки, който я е посетил.

История

Винената история на Португалия се чете като глава от „Тримата мускетари”, изпълнена от XV до XIX век с истории за морски приключения и битки за далечни територии, дворцови интриги и търговски спогодби. Огромната полза, която португалското вино извлича през всичките тези години е, че жадна Англия често води война с основния си доставчик на вино - Франция.

През годините на конфликти английските търговци плъзват из цяла Европа да търсят алтернативни доставчици на вино за цивилните и военни гърла. Португалия се явява логичен, и близък в географско отношение, партньор, който още през XII век изнася вино за Англия. Първият договор, който скрепява преференциалните отношения между двете страни - договорът от Уиндзор - датира от 1386 година и практически остава валиден и до днес.

Когато Англия и Португалия подписват през 1703 година вторият особено важен за Португалия договор - този от Метуен - касаещ продажбите на английско платно и португалско вино, в града Порто и на остров Мадейра вече се е установила благоденстваща общност от английски и немски търговци на вино. Те са открили начин да правят вината годни за морски транспорт чрез подсилването им с дестилат и търговията им процъфтява.

Договорът прави митата за португалски вина пренебрежимо ниски в сравнение с тези за френските и износът буквално експлоадира, което води до логичните случаи на фалшифициране на вината от Порто с такива от областите Виньо Верде и Байрада, както и до подсилването на цвета на вината със сироп от черница. Това трае до средата на XVIII век, когато става ясно, че е крайно време за териториално и качествено регулиране на лозя и вина.

Тази, както и много други важни реформи в Португалия, прави Sebastião José de Carvalho e Melo, I Маркиз де Помбал.През 1756г. той въвежда закони, които регулират територията за производство на порт: по течението на реката Дуро и нейните притоци, южно от града Песо да Регуа до испанската граница. Също така заповядва да се изкоренят черниците в региона и черните череши на остров Мадейра.

Районът за производство на порт е първият класифициран винен район в света!

В края на 19 век листната въшка върлува в Португалия, както и из останалата Европа. Някои от областите така и не успяват да се възстановят от катастрофата.

През значителна част от 20 век, от 1928 до 1976 година, страната е под тоталитарния еднопартиен режим на Антонио Салазар. През тези години винарството е подложено на реформи с цел окрупняване на производството, в резултат на което в Португалия възникват около стотина кооператива, които произвеждат масови вина с базово качество. За тези, които избират да не се присъединят към кооперативите настават тежки времена, защото първите се ползват със сериозни данъчни и търговски облаги. Има и две-три големи търговски компании.

Първите свободни избори през 1976 година заварват абсолютен хаос във винения сектор. За щастие, десет години по-късно, през 1986 г., Португалия се присъединява към Европейската Общност, бъдещия ЕС.

Привилегиите на кооперативите биват орязани, започва сериозна работа по качествените категории на вината и запазените наименования за произход, лозя и изби биват модернизирани със заеми от ЕС, образованието на енолозите се подобрява значително. Резултатът в началото на 21 век е една по-интересна от всякога във винено отношение Португалия, която може да предложи редки и уникални вина.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

05.06.2019 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара