Кулинарната 2016-та

Градски тенденции и реалности

Градската публика в София почти не се отличава от тази в Берлин, Лондон или Париж – има смартфони, с които снима преди да яде, чете Food Republic и Food52, пътува, за да се храни, посещава кулинарни курсове, готви, снима и поства и е фен на поне един хипстърски продукт.

Всичко това я прави малко или много готова да прочете някоя друга кулинарна теория или прогноза, също като тази в Берлин, Лондон или Париж.

Ето някои основни градски кулинарни тенденции, които смятам, че ще наблюдаваме през предстоящата 2016-та година:

1. Главните хранителни тенденции в града, отличили 2015-та и които не виждам причина да се променят през 2016-та са две: хипстърия и селяния (простете).

Струва ми се наложително първо да обясня втората: нямам пред вид обида на публиката, а хилядите неща – от сирене до цели ресторантски концепции – които се опитват да ни се продадат чрез апелиране към някаква носталгия по детството, селото, комунизма или мъгливо дефинираното „Добро старо време“.

В прав текст

Продуктите са „от село“ или „от манастира“, натурални (прекрасна дума, покриваща всякакви форми на греха), колбасите са „Еленко“ с мустакат чичо ловец, коктейлите носят имена като „Соц на плажа“ и какво ли още не.

Продуктите са „от село“ или „от манастира“, натурални (прекрасна дума, покриваща всякакви форми на греха), колбасите са „Еленко“ с мустакат чичо ловец, коктейлите носят имена като „Соц на плажа“ и какво ли още не.

Признавам, че като човек, расъл по времето на комунизма и без баба на село, минавам между стрелите на рекламата, но виждам как добре улучва тя днешните 28 – 35-годишни, които нямат спомен от комунизма и рафтовете с два вида консерви и в по-голямата си част не са от града, в който живеят или работят в момента.

Улучва ги толкова добре и заради втората тенденция: хипстърията (за да не разводняваме нещата, нека не дефинираме тук какво е и не е тя, интернет идва на помощ).

- Хипстърията в храната е по-различна по сила и обхват тенденция, отколкото в други житейски области, защото към нея се причисляват маси от хора, които иначе нямат татуировки по цялото си тяло и бради, не носят карирани ризи и планинарски обувки, не държат да боравят с лентов фотоапарат и не работят като барист или всякакъв друг вид артист.

Това, което искат тези маси е най-естественото и същевременно най-трудното: чиста и етично и отговорно отгледана храна. С изключение на работещите в конкретни браншове, малцина са наясно колко болна и натровена е земята ни, колко изродени генетично са плодовете и зеленчуците ни, колко мръсно, в буквален смисъл, е всичко около нас.

Да се борим за чистата си храна, подкрепяйки независими и отговорни производители ще трябва да се превърне в дълг за нас, потребителите, ако искаме да избегнем ниско надвисналото тъмно бъдеще. Било то и с водачеството на хипстърите.

2. Хипер-хипстърските концепции са тези на бъргърите, бирата и кафето.

В Европа от няколкото години към тях се числи и тази на натуралните вина. Една хранителна и цели три питейни концепции, но неразривно свързани:

2.1. Бъргърите – вече писах за тях.

През 2016-та най-много да се появи още някое място за бъргъри и след като вече си имаме и вариант с каравана, не очаквам изненада в концепцията, най-много в цената - да видим дали може да стане още по-висока за все така скромно качество.

Е, за смелите винаги остава вариантът с отварянето на цяла пушилня за месо, която на място предлага ребра, меса и бъргъри, картофки и над 20 вида бърбън, както се прави в САЩ и отскоро в Париж.

2.2. Бирата също имаше активно участие в оформянето на кулинарната 2015-та - и мисля, че ще продължи победното си шествие и през 2016-та.

Колкото и да ми е болно като винен човек да не виждам подобно развитие при виното, трябва да го призная при бирата. Допреди година надали щеше да ми се случи да дегустирам десет български крафт бири, за да избера коя да предлагам във винения си бар, просто взимах една-две белгийски и това беше.

Без да претендирам за професионално бирено изказване, но все пак като човек дегустатор на вино и спиртни напитки, мисля, че българските крафт бири са като бебета, които тичат след питката на прощъпулник в сравнение с белгийските, американските, италианските и дори сръбските, които съм опитвала, но един ден бебетата порастват и започват да ходят стабилно, нали? Вижда се отсега, че много бързо им се расте и дано да им се случи.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

01.02.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара