5. Тексаското барбекю в Ню Йорк е като нюйоркската пица в Хюстън — голямо менте.
Когато Grimaldi’s и други пица вериги въведоха пица на въглища в Хюстън преди няколко години, исках да ги харесам. Но за съжаление съвременнната горяща дърва тухлена пещ, често залагаща на антрацит, вместо на твърда дървесина, не е същото като старата въглищна пещ.
И когато хюстънските пицари осигурят добро обгаряне на коричката, както го правят в Grimaldi’s и на други места, тексасците биха върнали пицата си, оплаквайки се, че тя е изгорена. За съжаление тексасците оценяват пицата си по изобилието от топинги, а не по хрупкавостта на коричката.
По същия начин не съм впечатлен от тексаското барбекю, което консумирам в Ню Йорк. Устройствата от неръждаема стомана, които използват за приготвяне на месо, по нищо не приличат на старомодните дървени скари в централен Тексас.
Нюйоркчаните не разбират или не се интересуват от автентични традиции като поднасяне на разрязаното месо върху парче месарска хартия без прибори. Нюйоркчаните искат картофена салата, колсло и десерт с ястието си. И за съжаление, те съдят за барбекюто по соса. Пицата има по-добър вкус в Ню Йорк и барбекюто има по-добър вкус в Тексас, защото храната не е същата без съответната култура.
6. Пресата е влюбена в бялото мъжко, хипстърско барбекю.
Пресата се опитва да убеди всички, че барбекюто се доминира от бели мъже-хипстъри — но независимо дали го вярвате, афроамериканци, латиноси и жени също работят в барбекю бизнеса. Класически пример е Liz’s Homestyle Bar-B-Que в Гадсдън, Алабама, където три поколения афроамериканки поддържат барбекю традиция, започната от покойната Лизи Лийч.
Или посетете Флора Пейн в Payne’s Bar-B-Que в Мемфис, и Тутси Томанец, барбекюрист в Snow’s в Лексингтън, Тексас. Отскоро прочулите се барбекю ресторанти като Pecan Lodge в Далас, Corkscrew в Удлендс, и Roegel’s в Хюстън всъщност са семейни заведения. Трудно е обаче да доловим това, защото мъжът като барбекю майстор привлича по-голям медиен интерес от съпругата, която прави гарнитурите и движи финансовите въпроси. Когато най-после започваме да чуваме повече за жените в барбекю бранша, почти съм готов да се обзаложа, че това ще е под формата на календар на "горещи жени правещи барбекю".
7. Има национално възраждане на барбекюто, но на местно ниво барбекютата изчезват заради липса на желаещи.
Има подновен интерес към барбекюто в Америка, но най-старата барбекю традиция — кварталното барбекю — като цяло остава незабелязана за обществеността. В него няма състезания; то цели да събере хората заедно. То обаче остава в периферията на вниманието.
Скарите са стари и храната често е невероятна на вкус, но обикновено този тип барбекю се прави като частно парти, за да остане извън юрисдикцията на бюрократите от хигиенно-епидемиологичните служби. Младите американци не се присъединяват към социални групи, така че годишните местни бабрекюта, които са се провеждали от десетилетия, започват да отмират заради липса на млади доброволци.
Което е жалко. Ако обичате барбекюто и искате да се върнете към корените му, може би е време да отдадете за известно време таланта си на квартално барбекю — или да организирате свое собствено. Това е една от американските традиции, които си заслужава да бъдат съхранени за бъдещите поколения.
Подобни статии
