Бях личен готвач на Принс
Веднъж той поиска шоколадов фонтан, но когато го попитах къде да го сложа, той ме изгледа, направи пауза и каза “Аз правя музиката”
Тъкмо бях завършила кулинарна школа, когато дочух, че Принс си търси личен готвач.
Беше 2008 г. точно се бях преместила в Лос Анджелис веднага след завършването си, с мечти да пробия в кулинарната телевизия.
После Анди, приятел на приятели, който понякога готвеше за Принс, ми каза, че певецът търси някой 24/7. До кулинарната школа живеех на храна от доставки. Сега имах около три седмици опит в реалния живот. Казах си “Няма начин”.
“Трябва да опиташ!” контрира Анди. “Обзалагам се, че можеш да го поделиш като работно място с някого другиго. Просто пробвай!”
Същата седмица Принс организираше парти след "Оскарите" и Анди ме въведе. Пескетарианец по това време (човек, който яде риба, но не яде месо), Принс очевидно обичаше азиатския вкус и тъй като бях правила пробни рецепти за Williams-Sonoma Food Made Fast: Asian (на Фарина Кингсли, мой учител и ментор), написах късо меню.
Партито започна в полунощ и музиката кънтеше по коридора до кухнята. Стиви Уондър беше там. Готвих азиатски кнедли в продължение на часове, чак до края на партито.
Салма Хайек яде виетнамско лятно рулце направо от дъската ми за рязане. Рекох си: “Все пак може и да успея да се справя с това...” В 4:30 сутринта се срещнах с асистентката на Принс в огромния му офис. Казах й, че никога не съм била личен готвач, но с удоволствие бих опитала. Тя каза, че ще ми се обадят.
Няколко дни по-късно, телефонът ми звънна в 15:30. Принс искаше да му готвя пробно. След два часа. И да поднеса три ястия.
Изтичах да купя съставки — включително филе от сьомга и бутилка марината Soy Vey, която крадешком прелях в стъклена бутилка без етикет, така че да изглежда домашно направена - и набързо отидох в дома на Принс.
Той, неговият мениджър и приятелката му седяха на плота в кухнята и ме гледаха как готвя, докато Принс обясняваше, че договорът за следващия му албум трябва да е по-добър от този на Мадона.
В главата ми се въртеше само: “Не слушай! Не ги гледай! Не прецаквай това! Просто го направи така, че да е вкусно!”
Направих сьомга терияки, както съм я правила за себе си през цялото време (с помощта на Soy Vey маринатата!), с гарнитура от печени на грил аспержи, плюс люто-кисела супа, която буквално не бях приготвяла никога до този момент, и кокосово сорбе с прясно манго за десерт. Беше доста плашещо усещане.
Асистентката ме предупреди, че Принс яде като врабче, но той изяде всичко и дори поиска допълнително. Прибрах се у дома невероятно горда. Дори и да не получех работата, щях да имам история, която да разкажа някой ден на внуците си.
Няколко дни по-късно бях на път за сватба във Вегас, когато асистентката на Принс се обади и каза: “Получавате работата, но не можете да споделяте позицията с друг човек, иска само вас. Трябва да сте на разположение денонощно. А, и между другото, той е нощна птица.”
“Започвате още тази вечер. Райън Сийкрест идва на вечеря.”
Обърнах колата, пропуснах сватбата, хвърлих куфара си в апартамента, грабнах дрехите си на готвач и изтичах до Whole Foods, без да имам каквато и да е представа какво ще готвя.
Час по-късно бях в кухнята на Принс, готвейки глазиран с мисо морски вълк на “възглавница от нудли” – нещо, което бях правила точно веднъж преди този момент, още в кулинарната школа.
Глупаво направих първо възглавниците от нудли и те се бяха втвърдили към момента, в който поднасях ястието. Беше епичен провал. Поднесох го на Принс и Райън Сийкрест лично, опитвайки се да не се обливам в пот, носейки го по дългия коридор до много официалната трапезария.
За десерт бях направила сладолед със захарен крисп, от типа, който се втечнява и после се излива на силиконов лист за печене, за да изстине. Той обаче беше твърде дебел и видях как заседна на зъбите на Райън. Рекох си, че ще ме уволни още първата вечер.
Но все пак ми се размина. Вместо това асистентката на Принс ми прати съобщение по-късно, че “П” е на долния етаж (репетиращ на голяма сцена в дома му) и иска капучино. Никога не бях правила капучино през живота си и се наложи да се обадя по телефона, за да ми обяснят как да използвам машината.
Занесох му го долу, като чашата трепереше върху чинийката в ръцете ми. Той репетираше китарни рифове сам в мрака, но направи пауза, за да ми благодари.
Върнах се в кухнята да почистя. Когато си мислех, че е приключил, се огледах и го видях да върви по осветения от свещи коридор към спалнята, в бели ботуши с ясно видими високи токове, украсени с примигващи червени светлини.
Подобни статии
