Източник: flickr.com

В сезон: Чесънът

Използван навсякъде по света, той е един от фундаментите на готвенето

Общоизвестен факт е, че вампирите не могат да излязат от гробовете си, ако устите им са пълни с чесън и скилидки чесън са разпръснати около гробовете им.

Би било проява на доста лош късмет обаче да срещнете вампир.

Подобни вярвания са били популяризирани от готическия роман "Дракула" на Брам Стокър и митът отива даже още по-далеч.

Но никой досега не може да предложи убедително обяснение на връзката между чесъна и вампирите. Една от теориите е, че чесънът служи като репелент срещу разпространяващи малария комари (те също смучат кръв) и ги прави по-малко склонни да хапят.

Чесънът (Allium sativum) е пренесен из по-голямата част от Европа от древните римляни, въпреки че всъщност се счита, че произхожда от киргизките пустини в централна Азия. Той е станал популярен през Средните векове и елизабетинския период и според документи абатството в Гластънбъри се е снабдявало с 80 000 глави чесън годишно. Това изглежда като твърде голямо количество, но главите чесън тогава са били по-малки. И все пак това означава приблизително четвърт глава чесън дневно на всеки от пребиваващите в абатството.

През вековете постепенно се разнасят недоволни сумтежи, че мирисът му е твърде силен и употребата му е неприемлива за възпитаните хора.

През 1594 г. Томас Наш констатира в прекрасно озаглавената си книга "Злочестият пътешественик", че ‘Garlicke makes a man winke, drinke and stinke’ ("чесънът кара човек да примигва, пие и мирише"). Градинарят Джон Евълин е категоричен по темата: ‘Абсолютно забраняваме той да бъде добавян в нашите салати, заради непоносимата му воня.’

Това е било въпрос не само на оскърбление към чувствата на дамите, а според него се дължи и на факта, че чесънът се свързва с бедните и би трябвало да се държи и употребява само за северни селски ястия.

Във викторианската епоха г-жа Бийтън също не изглежда да изпитва съмнение: ‘Миризмата на това растение се счита за оскърбителна, и то е най-остро като вкус от цялото семейство лукови растения.’

Определено чесънът е с най-силен вкус и мирис, факт, но страховитата му репутация отдавна е засенчена от реалните му качества.

В кухнята употребата му е разнообразна, от чеснови крутони до айоли, от чесново масло до забележително деликатното пиле с 40 скилидки чесън. Чесънът обаче отдавна се приема и за лекарствено растение и стимулант с антисептични свойства.

Чесновият бульон според някои източници предпазва от настинка и кашлица, и за известно време се е считал и за лекарство от чумата. Скорошни, по-научни изследвания изтъкват антибактериалните, антигъбични и антитромбични негови качества. И вместо с мириса си да убива каквато и да е страст, чесънът също така има и репутация на афродизиак.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Food and Travel

20.11.2017 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара