Грешките на начинаещите

Всички ние сме ги допускали, не можем да го отречем

Ако има нещо общо между всички опитни любители на виното — извън безкрайното търсене на изгодни сделки — това са шокиращите спомени за грешките в началото.

На никой не му се е разминало. Всеки, който е купувал вино няколко години и го е прихванала колекционерската тръпка, с течение на времето е поглеждал назад и си е казвал - "Ама какво изобщо съм мислил?"

Всъщност всички ние знаем какво сме мислили.

Смятали сме, че виното, което сме възхвалявали на всички наоколо, е великолепно. Купували сме го в огромни количества. Понякога сме плащали доста висока цена, изпразвайки си портфейлите, за да го сторим. То е било "краят на пътя", сбъдната мечта, откритие.

После, известно време по-нататък — година, или две, или десет — сме се връщали към това вино и сме се чудили: "Какво по дяволите съм си мислил? Защо съм купувал или плащал толкова много? Как изобщо съм си мислил, че е толкова страхотно?"

Ако бъдете добри със себе си, което е най-разумният избор, ще разпознаете безумието на младежките грешки в света на виното.

Ще осъзнаете, че това е било част от почти всеобщ път към научаването на най-важните неща. Всички ние минаваме през това. Това са грешките на начинаещите. И досега не сме попадали на човек, който да не е бил начинаещ в света на виното в някой момент от живота си.

Дори хора като Лалу Бизе-Льороа, съсобственик на Domaine de la Romanée-Conti и Domaine Leroy, която е благословена със забележително небце, откровено призна преди години за изненада на мнозина, че "Нужни ми бяха 20 години, за да разбера защо Romanée-Conti е най-добрата винарна." А тя е израснала там!

Какви са тези "грешки на начинаещите"? Това, което ще откриете по-долу, са няколко такива гафа. Списъкът естествено би могъл да бъде и доста по-дълъг, така че разчитаме вие да го допълните.

Грешка на начинаещия номер едно: Приемането на силата за красота.

Ако сме наблюдавали една грешка на начинаещите повече от всички други, то това е грешката да се бърка силата с красотата.

Тази грешка на начинаещите е толкова разпространена, защото в крайна сметка, когато тепърва започвате с виното, силата ви се набива в очите... и небцето. "Еха!" си казвате вие. "Ето това вече е вино."

Не можете да го пропуснете. И заради това усещането е за удоволствие. "Сега разбирам," си казвате вие. Затова и тази грешка е най-разпространената при начинаещите.

Нужен е много продължителен досег с вино — часове, дни, седмици, години на трапезата — за да разпознаете колко по-въздействащо е вино с нюанси и финес, сравнено с агресивното и твърде силно вино.

Естествено, винаги ще има пазар за силни вина, не само защото винаги — за щастие — ще има новаци в света на виното, но и защото някои силни вина наистина са добри. Повечето не са, но има и приятни изключения.

И все пак в дългия си възход на любовта към виното, дори любителите на силното вино стават по-селективни, като дългогодишни дълбоководни рибари, които осъзнават, че размерите на рибата не са най-важни. По-скоро важното е доколко изкусно виното ви увлича — и обратното.

Грешка на начинаещия номер 2: Твърде много не особено добро вино.

Ако сме допускали една грешка на начинаещите повече от всяка друга, тя е да купуваме твърде много от не особено добро вино. Винаги сме обичали да вземаме големи количества вино, като сме предпочитали кашони от по 12 бутилки.

Мотивът (всъщност той си остава и досега) е, че бихме искали да видим как едно вино еволюира с течение на времето. Искаме да видим красотата на виното от детството му до юношеството, зрялата възраст и старостта. По очевидни причини, бяхме особено податливи на това в началото, когато още не познавахме виното.

Можете вече да се досетите за назряващия проблем: ами ако виното не е било чак толкова добро? Ако не е заслужавало толкова дългосрочно внимание, количество и инвестиции? Абсолютно правилно.

Неудобно голям брой от първите ни покупки в духа на "твърде много от не толкова добро вино" просто не издържаха на времето. Вместо да еволюират и да се трансформират, те просто се развалиха.

Между другото, виждали сме много често грешка номер едно да се вплита в грешка номер две. Виждате често това на много аукциони, когато небцето на колекционерите еволюира с времето и започва да предпочита нюанси и финес пред чистата сила. Досега не сме виждали любител на виното, който след десетилетия на пиене зарязва деликатността във виното в замяна на сила.

Грешка на начинаещия номер 3: Бъркането на (високата) цена с качество.

Това е доста трудна за избягване грешка, няма как да не го признаем. Съмняваме се, че има човек, включително и абсолютните експерти, който да не е приемал, че ако виното се продава на висока цена, трябва по дефиниция да е в някакъв смисъл по-добро. Че то отразява дисциплината на изтънчения и проницателен свободен пазар. Огромна грешка — и такава, която далеч не само новаците допускат.

Когато започвате да навлизате в света на виното, изглежда логично по-скъпите вина да имат по-добър вкус от евтините. Има достатъчно истина в корелацията между цена и качество, за да изглежда тя като абсолютен факт. И все пак не е така, и това особено много важи в наши дни.

Факт е, че бутилка за $5 надали ще е толкова добра, колкото тази, която се продава за $20. Нека го признаем. Но след като се премине отвъд дадена (произволна) граница, най-често $20, връзката между цената и качеството е, както казват терапевтите, нефункционираща.

Високата цена сега е много повече производна на търсенето и предлагането, модата, локацията и знаменитостите, отколкото на реалното качество на виното. Не винаги е било така, разбира се. Някога в старите времена, когато и вината, и хората са били или селяни, или аристократи, евтините вина наистина са били ужасни, и само скъпите вина са били добре направени. Сега обаче тези времена отдавна са отминали.

Как начинаещите в света на виното да научат урока от тази грешка? Ами точно това е трудната част. За съжаление трябва да си платите, за да научите това (или някой друг да го плати, ако имате късмет). Всички ние се налага да вкусим скъпи вина, за да можем да установим доколко се доближават (или не се доближават) по-евтините вина до скъпите. Много от тях го правят, но не всички.

Не е грешка на начинаещия да платите висока цена за наистина отлично вино. Грешката на начинаещия е да приемете, че цената ви гарантира това.

Неизбежни ли са тези грешки?

Има ли начин новакът да ги заобиколи? И продължаваме ли да ги допускаме, когато сме отново новаци в непозната за нас категория вино? Този въпрос си остава без отговор.

Не по-маловажен е въпросът какви грешки на начинаещите сте допускали вие през годините? Кой знае, може би някой, някъде, може да бъде "спасен" от нашите колективни гафове.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Мат Креймър, Wine Spectator

06.11.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара