Наскоро, на 28 юли, ден след като навърши 94 години, почина Емидио Пепе – един от най-значимите италиански винари на последния половин век и човекът, който помогна да се промени отношението към вината на Абруцо.

Името му днес се нарежда сред пионерите на биодинамичното и натуралното винопроизводство, а старите реколти на Montepulciano d’Abruzzo и Trebbiano d’Abruzzo от семейната изба са сред вината, които доказаха колко голям потенциал за развитие имат местните сортове на региона.

Но определението „пионер на натуралното вино“ разказва само част от историята.

Когато Пепе започва да бутилира собственото си вино през 1964 г., понятието „натурално вино“ в днешния му смисъл практически не съществува. Италианската винена индустрия върви в обратната посока – към неръждаемата стомана, механизацията, лабораторния контрол и модерната енология, които обещават по-чисти и предвидими вина и по-лесен достъп до международните пазари.

Пепе избира друго.

Ръчна работа в лозето, местни сортове, спонтанни ферментации, бетон, минимална намеса и много, много време.

Не защото иска да бъде различен. А защото не вижда причина да променя нещо, което според него работи.

Половин век по-късно голяма част от винения свят започва отново да говори за биологично активни почви, местни сортове, минимална намеса, спонтанни ферментации и връщане към традиционните методи.

Емидио Пепе не последва тази промяна.

Той просто я изчака.

По повод смъртта му Wine Enthusiast публикува прекрасен портрет на човека и винаря Емидио Пепе. Неговият разказ е в основата на този материал, който допълнихме с историята на семейството, лозята и методите, превърнали Casa Pepe в едно от емблематичните имена на италианското вино.

От Абруцо към света

За да разберем значението на Пепе, трябва първо да разберем мястото.

Неговият дом е Торано Нуово, в северната част на Абруцо, в хълмовете на Colline Teramane. От едната страна е Адриатическо море, от другата – масивът Гран Сасо. Между тях лозята получават едновременно планинско и морско влияние – условия, които помагат на гроздето да узрява бавно и да запазва свежест.

Днес имението обработва 17 хектара с местните сортове Montepulciano d’Abruzzo, Trebbiano d’Abruzzo и Pecorino. Голяма част от лозята продължават да се отглеждат по традиционната за региона система на формировка pergola abruzzese, при която лозите се водят хоризонтално върху висока конструкция и образуват своеобразен растителен покрив. Той осигурява естествена защита на гроздето от силното директно слънце. В условията на все по-горещ климат нещо, което дълго е изглеждало архаично, отново показва колко разумно е било.

Но когато Пепе започва, репутацията на региона е съвсем различна.

През 60-те години Montepulciano d’Abruzzo далеч не е сред големите вина на Италия. Огромна част от гроздето отива към кооперативи, виното се продава наливно и амбицията за дълго отлежаване практически липсва.

Пепе вижда нещо, което останалите още не виждат.

Той вярва, че Montepulciano и Trebbiano могат да дадат сериозни, сложни и изключително дълголетни вина.

И решава да го докаже.

Всичко започва през 1964 г.

Семейството на Пепе се занимава със земеделие и прави вино поколения преди него. Самият Емидио е роден през 1932 г. и отраства в свят, в който лозето не е романтична идея, а ежедневен физически труд.

През 1964 г. той създава собствената изба и бутилира първата си реколта. Започва само с около 1,5 хектара.

Това, което следва, днес звучи почти логично. Тогава е изглеждало ексцентрично.

Пепе е убеден, че местните сортове на Абруцо могат да стоят редом до големите вина на Италия и че най-добрият начин да го докаже не е да ги превърне в нещо друго, а да им позволи да бъдат максимално себе си.

През 70-те години вече пътува, за да продава вината си. Обикаля ресторанти из Европа със своята Alfa Romeo, стига и до Съединените щати и постепенно изгражда име бутилка по бутилка.

Докато голяма част от италианското вино търси модерността, той избира последователността.

В избата времето сякаш е спряло

Това се вижда най-добре в начина, по който се правят вината.

Гроздето се бере ръчно. Бялото грозде се смачква с крака в големи дървени съдове. При Montepulciano гроздето се ронка ръчно върху мрежа, поставена над дървена каца – зърната падат почти цели в съда, а чепките остават върху мрежата.

Не се използват селектирани дрожди. Ферментациите започват спонтанно.

Не се добавят и ензими, предназначени да подпомагат екстракцията и да променят ароматния профил на виното.

Ферментацията и последващото развитие на вината протичат в бетонни съдове, облицовани отвътре със стъкло. И не в бетон, избран днес, защото отново е модерен – част от съдовете, с които Пепе започва през 1964 г., продължават да се използват.

За семейството бетонът е „домът на виното“ – неутрална среда, която не предава собствени аромати и позволява на сорта, реколтата и мястото да говорят.

Вината не се филтрират преди бутилиране. Естествената утайка остава в бутилката по време на дългото отлежаване.

При старите реколти има още един почти невероятен ритуал. Преди да бъдат пуснати на пазара, бутилките се отварят една по една и виното се декантира ръчно, за да бъде отделена естествената утайка. След това бутилките се допълват с вино от друга бутилка от абсолютно същата реколта и отново се затварят.

Това не е фолклор за туристите.

Това е начинът, по който работят.

Земеделие преди етикетите

Днес Емидио Пепе често е определян като пионер на биодинамичното и натуралното вино. Истината е малко по-интересна.

Той от самото начало избягва употребата на синтетични химически препарати в лозята и много от практиките, които семейството следва десетилетия наред, по-късно се оказват близки до философията на биодинамичното земеделие. Лозята получават биодинамична сертификация през 2005 г.

Когато семейството започва по-задълбочено да изучава идеите на Рудолф Щайнер, се оказва, че голяма част от тях – следването на природните цикли, поддържането на биологично активна почва и стремежът към минимална намеса – отдавна са част от ежедневието в Casa Pepe.

Това е важна разлика.

Пепе не започва да работи по този начин, защото се появява философия, към която иска да принадлежи. Философията по-късно дава име на част от онова, което той вече прави.

Реликва от едно по-добро време

Когато авторът на оригиналния материал на Wine Enthusiast посещава Пепе в Абруцо през 2019 г., двамата разговарят малко заради езиковата бариера. Домакин е внучката му Киара де Юлис Пепе.

Но понякога наблюдението казва повече от интервюто.

С характерната си coppola – традиционната плоска шапка – поддържания мустак и спокойния ритъм на деня, Пепе изглежда като човек от друго време. След обяда сяда да чете вестник. Около него са лозята, храната, семейството и познатите ежедневни ритуали.

Няма демонстрация на „автентичност“.

Това просто е животът му.

Може би именно това го прави толкова необичаен. Той никога не намира причина да изостави онези части от традицията, които продължават да работят.

Вино, което отказва да следва модата

Същата упорита последователност определя и вината му.

Пепе намира сродна душа в Луиджи Веронели – една от най-влиятелните фигури в италианската гастрономическа и винена култура на XX век. Веронели защитава малките производители и идеята, че виното трябва преди всичко да бъде продукт на земята и човека, а не на индустрията.

След смъртта му Киара си спомня едно убеждение, което двамата споделяли:

„Колкото по-малко е стопанството, колкото по-малко е лозето, толкова по-съвършено е виното.“

За Абруцо това убеждение е почти революционно.

Пепе не просто иска да прави по-добро Montepulciano. Той е убеден, че Montepulciano и Trebbiano могат да създават вина, способни да живеят десетилетия.

В началото дори собственото му семейство гледа скептично на тази идея.

После идва времето.

Най-важната съставка

Една от най-необичайните черти на философията на Пепе е отношението му към времето.

Той задържа огромна част от произведеното вино в собствената изба – често половината от реколтата, понякога и повече.

Така постепенно под земята в Торано Нуово се създава не просто колекция от стари бутилки, а своеобразен архив на Абруцо.

Реколта след реколта.

Десетилетие след десетилетие.

Доказателство, че сортове, които някога са били разглеждани предимно като източник на евтино ежедневно вино, могат да притежават удивителна способност за развитие.

Авторът на Wine Enthusiast опитва от легендарната изба на Веронели Montepulciano 1975 на Пепе – десетилетия след гроздобера виното продължава да бъде забележително живо.

По-късно купува и Trebbiano 1971 от същата колекция.

Повече от половин век след реколтата го определя като една от най-добрите бутилки бяло вино, които някога е опитвал.

И точно тук историята на Пепе става по-голяма от историята на една изба.

Защото той не просто твърди, че тероарът и местните сортове имат потенциал.

Оставя десетилетия доказателства в бутилки.

Преди „натуралното вино“

Иронията става особено видима през 2016 г.

В Ню Йорк сцената на натуралното вино вече кипи. Ново поколение сомелиери, вносители и потребители говори за спонтанни ферментации, минимална намеса, нефилтрирани вина и лозарство без синтетични химически препарати.

На фестивала Big Glou в Уилямсбърг сред младата публика са и внучките на Пепе – Киара и Елиза.

Те наливат вина, направени според принципи, които дядо им следва повече от половин век.

Иронията е прекрасна.

Емидио Пепе не се е присъединил към натуралното вино.

Натуралното вино е настигнало Емидио Пепе.

Онова, което десетилетия изглежда старомодно, изведнъж започва да изглежда радикално съвременно.

Не всичко старо е добро. Но не всичко ново е по-добро

Това вероятно е и най-интересният урок в историята му.

Пепе не е против технологиите просто защото са технологии. Неговата философия е по-проста – ако нещо работи и помага на земята и виното да изразят характера си, защо трябва да бъде заменено?

Pergola abruzzese е добър пример. Десетилетия наред подобни традиционни системи на формировка изглеждат като остатък от миналото. Днес, когато лозарството трябва да се справя с все по-високи температури, естествената защита от прякото слънце, която перголата осигурява на гроздето, отново изглежда удивително актуална.

Същото се случва с бетона.

Със спонтанните ферментации.

С местните сортове.

С грижата за почвеното плодородие и биоразнообразието.

С минималната намеса.

Модерният винен свят постепенно преоткрива много от нещата, които Пепе просто никога не е изоставял.

Човекът зад легендата

След смъртта му Киара разказва за един много по-прост свят зад голямото име.

Емидио обичал да танцува валс, да отглежда домати, да подрязва овощните дървета, да яде спагети и да кара трактора си.

И, малко неочаквано, харесвал уличната храна на Ню Йорк.

„Той изживя един абсолютно невероятен живот“, казва Киара. „През целия си живот чувстваше, че трябва да доказва себе си. И едва в края получи моралното признание, което търсеше.“

Може би всички тези малки удоволствия са част от същата философия като вината му – да живееш близо до земята, да не бързаш излишно и да не се интересуваш прекалено от модите.

След Емидио

Една от хубавите страни на тази история е, че тя не завършва със смъртта му.

Casa Pepe отдавна е семейно дело. Дъщерите му София и Даниела и внучките Киара и Елиза продължават работата, като не просто пазят методите му, а развиват разбирането за собствените си лозя.

От 2020 г. например семейството винифицира отделно гроздето от два от най-старите си парцели – Casa Pepe и Branella – след подробно изследване на почвите и различията между тях. Това е интересен знак за начина, по който наследството на Пепе може да продължи: не като музей, в който нищо не се докосва, а като жива философия, основана върху наблюдението на земята.

„Чувстваме се привилегировани, че той беше част от живота ни и че успяхме да се учим от него“, казва Киара. „Ще работим неуморно, за да почетем наследството, което ни остави.“

Със смъртта на Емидио Пепе италианското вино губи повече от един велик производител.

Губи една от последните преки връзки със свят, в който лозарят, лозето и избата все още не са отделни понятия.

Но остава нещо много по-важно от легендата.

Остават лозята. Семейството. Методът. И десетилетия вино в бутилки, които продължават да доказват, че той е бил прав.

Емидио Пепе прекара живота си, отказвайки да модернизира онова, което според него нямаше нужда от подобрение.

Накрая модерното вино се върна при него.