Когато някой от гостите ви поръча бутилка вино за $700

Съвети за справяне с енофилите, които не се съобразяват с околните

Запази

Това вероятно е така, защото истинските познавачи знаят, че отличните вина не са непременно трофейни.

Приятелката ми търси такива варианти, когато оглежда винени листи онлайн преди хранене, и често използва помощта на съпруга си енофил в избора на три-четири предложения за клиентите. Предварително избраните бутилки могат да предотвратят грабежа чрез виното.

Естествено, дори най-добрите планове могат да станат жертва на неочаквани обрати, като клиентка, помолила приятелката ми да поръча бургундско за $200, заявявайки, че никога не го е вкусвала.

След като приятелката ми се съгласила, смятайки, че не е удобно да откаже на такава молба, клиентката изпила цялата бутилка сама, с което общо взето оглавила всички възможни класации на лошия етикет в областта на виното.

Анди Нейтън, предприемач и търговец на недвижими имоти от Скарсдейл, Ню Йорк, споделя, че рядко се възползват от него по такъв начин. Запален колекционер на вино, той почти винаги взема винената листа, когато извежда клиенти на вечеря, защото те знаят, че той разбира повече от вино и е истински ценител.

Имало е обаче един случай, когато нещата “леко излязоха от контрол,” спомня си той. “Бях домакин на вечеря по случай подписването на голяма сделка, и казах на клиентите ми да поръчат каквото желаят,” разказва Анди. “Те директно избраха вина по $600 и $700.”

Но пък от друга страна, както допълва той, “това беше празнична вечеря, при която чествахме сделка за милиони долари.”

Празненствата и други специални поводи често са добра причина да харчите повече, но дори и да сте решили да заложите на щедри жестове, важно е да зададете и информирате другите за очакванията, за да се избегнат неловки ситуации.

В крайна сметка харченето с широка ръка може да означава различни неща за различните хора.

Преди няколко години изведох Брайън Фери на вечеря в Marcel във Вашингтон. Фери е не само прочута рокзвезда, но и колекционер на вино и голям почитател на бордото, което означава, че знае за какво говори, и може да си позволи да угоди на изтънченото си небце.

Гледайки винената листа на Marcel, Фери отбеляза, че тя включва Château Angelus 1982 ($3560) и Château Lynch-Bages 2006 ($650), които му се сториха привлекателни. Казах на Фери, че според мен вината са “леко надценени,” опитвайки се да не проличи паниката в гласа ми, докато си правех сметката в главата си колко би струвала вечерята.

Когато тогавашният сомелиер Рамон Нарвез (който сега е директор по напитките на ресторантската група) спря до масата ни, споменах, че сме разглеждали бордо, но сме отворени за бургундско, ако той може да предложи нещо интересно.

За щастие той го стори. Както отбелязва и Пол, добрият сомелиер може да ви спаси от всякакъв вид кризи на винения етикет, дори провокирани от самите вас.

Нарвез предложи Michel Magnien Morey-Saint-Denis Les Chaffots 2005 ($145). Фери охотно прие избора му. Рокзвезда без прекалени претенции, той се оказа много по-цивилизован гост на трапезата от гореспоменатия зъболекар.

Няколко часа по-късно Нарвез ни предложи да пробваме чаша от Domaine de la Romanée-Conti Duvault Blochet 2008 ($700 за бутилка). Това обаче е съвсем отделна история.