Барбареско
Дълги години считан за по-малкият брат на Бароло, Барбареско излиза от сянката му през 60-те години на 20 век, благодарение на революционните промени в избата, които предприемат BrunoGiacosa, Gaia и кооператива ProduttoridelBarbaresco (подробно описани по-надолу, в текста за Бароло).
Лозята за Барбареско се намират на север и североизток от Алба и възлизат на около 5 000 дка (една трета от тези за Бароло).
Принципно почвите са от варовит мергел, които придават на вината мекота и ароматна пикантност.
Небиоло узрява тук по-рано, отколкото в Бароло, което, поне на теория, предполага повече на брой добри реколти.
Качествената система разделя вината на Барбареско, Барбареско Резерва и една от двете категории с добавено име на конкретно лозе.
Обикновено то се изразява с термините „sori” или „bricco” и в такъв случай става дума за особено висококачествени лозарски масиви, нещо подобно на single vineyard.
Преди да излезе на пазара едно Барбареско трябва да отлежава минимум 26 месеца в дъб, а Барбареско Резерва - минимум 50.
Tweeeet me!Преди да излезе на пазара едно Барбареско трябва да отлежава минимум 26 месеца в дъб, а Барбареско Резерва - минимум 50.
Като цяло то не носи концентрацията и стегнатата сила на едно Бароло, но разполага с абсолютно същите танини и киселини.
И макар да е достъпно по-рано от Бароло, Барбареско има също толкова сериозен потенциал и в никакъв случай не може да бъде наречено сговорчиво и любезно вино.
Дългото отлежаване, заедно със споменатите вече високи танини и киселини формират стил, диаметрално противоположен на съвременния вкус към подчертана плодовост и мекота.
Затова, а и поради високата цена, която се налага от ниската ликвидност на подобни вина, през последните десетилетия избите предприемат стъпки за намаляване на задължителния минимален срок на отлежаване в дъб. Има постъпки той да стане дори една година, но засега това е само евентуално бъдещо развитие.
Едно голямо Барбареско се отличава най-вече с елегантност, пикантна интензивност и свежи танини, които повече се врязват във възприятията, отколкото да ги доминират.
Нос и тяло могат да разкрият удивително многопластова ароматна структура, чиято основа винаги се полага от сочни червени плодове - малини, череши, горски ягоди.
В зависимост от възрастта и тероара тя бива надграждана от нотки на пушек, шума, кожа, подправки, листа, восък, тамян, гъба или трюфел. Барбареско може и да е по-малкият брат на Бароло в някои отношения, качеството със сигурност не е едно от тях.
Бароло
Ако Барбареско е пример за едно страхотно небиоло, то Бароло е най-драматичното и величествено превъплъщение на сорта и със сигурност е по-добре първо да опознаете по-малкия брат, за да сте подготвени за срещата с този Лорънс Оливие на италианските вина.
Тя може да не мине толкова гладко, колкото си мислите, че би трябвало да мине срещата с едно вино.
За разлика от Барбареско, през 19 век Бароло става любимец на аристокрацията от Торино и най-важното - на Савоите - с което, подобно на бургундското, бива провъзгласено за „вино на кралете и крал на виното”.
Царственият му ореол остава и до днес, въпреки дългите години на прекалено танинови, високо киселинни и абсолютно изсушени от дългото отлежаване вина.
Освен в едноименното градче, разположено на няколко километра южно от Алба, виното се произвежда и на територията на единайсет други общини, най-важните от които са La Morra, Monforte, Serralunga d’Alba и Castiglione Falletto.
За класическа зона на производство, от която идват най-добрите вина, се считат Бароло и Кастилионе Фалето. От 90-те години на 20 век насам площите претърпяват около 40%-но увеличение и към момента възлизат на около 17 000 декара.
В качествено отношение и тук, подобно на Барбареско, законът различава Бароло и Бароло Резерва.
Първото отлежава минимум 38 месеца, 18 от които в дъб, а второто - 62, 18 от които в дъб - преди да излезе на пазара. При най-добрите вина на етикета е поставено и името на лозето, от което идват.
Има два основни типа почви, които определят и основните стилистични разлики при вината.
На запад от Алба, около Ла Мора и по северните хълмове на Бароло, почвата е подобна на тази в Барбареско - варовиков мергел - което прави вината по-ароматни и уханни, не толкова стегнати. Най-добрите парцели тук са Brunate, Cerequio, Sarmazza, Le Rocce, La Serra и най-известното лозе на Бароло - Canubi.
На изток, в лозята на Кастилионе Фалето, Сералунга и Монфорте д’Алба, почвите са много по-бедни, съставени предимно от пясъчници.
Вината са по-концентрирани, по-стегнати, имащи нужда от години отлежаване преди да бъдат достъпни. Тук имената на известните лозя са Bussia, Ginestra, Villero и Bricco Fiasco (наричано на пиемонтски диалект Bric del Fiasc).
Другият фактор, определящ стила на едно Бароло е технологичният и за да се обясни коректно е необходимо да се върнем малко назад в историята.
След намесата на френския енолог Луи Одар през 80-те години на 19 век Бароло и Барбареско са вече сухи вина. Цял един век обаче те страдат от слабостите на природа и човек:
- гроздето се бере неузряло и при високи добиви, което води до груби, „зелени” танини;
- с цел максимално извличане на цвят виното се подлага на невъобразимо дълги периоди на мацерация (контакт на гроздовия сок с ципите) и ферментация, траещи до два месеца;
- подтискане на малолактичната ферментация (поради ниските температури в избите), която би смегчила киселините във виното;
- дълги години отлежаване в големи дъбови бъчви (botti) за омекотяване на танините чрез умерен достъп на кислород до виното. Коприната за едно е камшик за друго обаче, по-точно за плода във виното, който след дългия престой в бъчвата е оксидирал и увехнал.
- резултатът е стипчиво, остро и изсушаващо вино.
През 70-те и 80-те години на 20 век група производители - Renato Ratti, Ceretto, Paolo Cordero di Montezemolo и Elio Altare - започва да произвежда нов стил Бароло в съответствие с вкуса на времето: по-мек и плодов, с повече тяло и обем.
Те прилагат много по-кратка мацерация (само за няколко дни) и ферментация, по-кратко отлежаване в нови малки дъбови бъчви и продължителен период на отлежаване в бутилка преди пускане на пазара. Използват ротоферментори, които им позволяват максимална, но щадяща екстракция на цвят и танини.
Както всяка сериозна промяна и тази се посреща на нож от привържениците на добре познатото и влиза в историята като „Войните на Бароло”.
Днес модернисти и традиционалисти правят вино в двата края на стилистичната палета, а между тях се намества групата на опортюнистите, която взима най-доброто и от двете - модерна техника и традиционни методи на винификация.
Модерно или не, това, с което се отличава всяко едно добро Бароло са неговият рубинено-гранатов прозирен цвят, интензивен и комплексен аромат на сини сливи, сушени розови листа, катран, ликорис, а понякога и трюфел и стегнато тяло със здрав танин, високи киселини и затоплящ алкохол (14 и повече процента не са рядкост).
Бароло и Барбареско са вината, които дават един отговорите на въпроса „Защо обичам професията си?”.
Тези вина изискват свръхконцентрация, отговорност и особено важно - подход - тъй като, подобно на бургундските, са едни от най-трудните за оценяване на света.
Човек трябва да е наясно как да сглоби пъзела от елементи с на пръв поглед абсолютно несъответстващи краища. След много учене, постоянство и търпение сетивата и емоциите биват възнаградени и наградата е не толкова добре свършената работа, колкото идеята, че си се докоснал до нещо велико.
Имам една много близка приятелка, която всеки път когато се озове в Лондон отива в National Gallery да гледа „Слънчогледите” на Ван Гог. Защо, исках да знам. “Защото ме омагьосват напълно, потъвам в тях и спирам да мисля за всичко друго и не мога да се отлепя”, каза ми тя.
Подобно на Ван Гог и купуването на Бароло и Барбареско не е евтино удоволствие, което да се упражнява всеки ден. Няма и нужда, защото все пак омагьосването има своята препоръчителна цена и честота.
Яна Петкова
След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.
28.11.2019 Всички статии от този автор →
Подобни статии
