• Източник: Стоян Георгиев, Goodlife.bg

Петър Делчев

За Кайно Йесно Слонце и Transfiguration

Как ще продавате албума. Разбрах, че сте направили интересна корица?

Албумът ще се продава по време на концерти и през сайта ни – имаме подготвена страница за поръчки, но ще я пуснем след официалното представяне на албума.

За корицата, решихме да направим нещо малко по-необичайно – самата корица е подготвена на преге – тъй наречения сух печат – физическа деформация на хартията с помощта на клишета и по нея няма да има никакво мастило.

Реклама

 

На представянето на 8 август на мястото за продажба ще има купи с графит, така че всеки да може да „прояви” със собствената си ръка изображенията и текстовете по корицата.

Може ли един импровизационен етно ембиенд проект, какъвто е Кайно Йесно Слонце, да стане радиофоичен?

Сегашният „радиофоничен” формат е с максимална продължителност 3 и половина минути. За нас това е непостижимо (а и ненужно) скъсяване на композициите. Със сигурност някъде по света има ефирни радиа, които биха пускали (и пускат) дълги композиции, но в България, извън БНР (и може би Jazz FM) ние не познаваме такива.

Как протича един ваш концерт. Какви са вашите фенове?

Свиренията на живо са любимата част от цялото нещо. При нас, за добро или лошо винаги се започва късно вечер, което е трудно и за нас – неведнъж сме се опитвали да накараме публиката да дойде рано – да кажем около 20:00 – на практика, обаче – голямата част от хората се появяват чак към 22:00-22:30.

Ще продължим да опитваме и се надявам да успеем да започваме по-навреме, за да имаме повече време за свирене. Особено ако следващият ден е работен – положението е трудно.

Иначе, на концерт винаги е импровизационно, нерядко песните са във версия много различна от това, което сме свирили предишния път (ако и той да е бил 2 седмици по-рано).

Не рядко версията е различна и от тази на последната репетиция. Мисля, че до някъде това е и причината публиката ни да е такава, каквато е – най-разнородна като възраст и външен вид (до колкото това може да каже нещо за човека) – от хипари до офисно-облечени дами и господа на средна (и над средна възраст).

Около 2010-2011 свирихме доста хора и публиката много танцуваше, сегашните композиции са доста по-плавни и улегнали, повечето хора седят (не рядко по пода) и много повече слушат, но пак има танцуващи...

Не свирите често в чужбина, има ли някаква причина за това?

Свиренето в чужбина е доста сложна тема... едната страна на въпроса е маркетингът на „българска култура” извън страната.

Покрай работата ми с Музикаутор видях, че от чужбина авторски отчисления идват почти само в два жанра – фолклористика и симфонична и камерна музика.

В прав текст

Българската музика практически няма разпознаваемо „лице” извън границите.

Т.е. българската музика практически няма разпознаваемо „лице” извън границите. Там, където го има – то е или в областта на камерната и симфонична музика (сцената за която е съвсем различна от тази за популярната и забавна музика) или фолклористика във вида и „Мистериите на Българските гласове” или друг „ансамблов фолклор”.

За сравнение ще дам Исландия, държава по-малка от България, която не е англоезична – исландската музикална култура има разпознаваемо лице и доста често исландските гостуващи групи събират не малко публика само защото са исландски.

Това е една много, много дълга тема, но промяната на това общо възприятие минава през национална стратегия, която в момента липсва (или не е популяризирана по никакъв начин), а също така би изисквала доста сериозни средства.

В България има частни инициативи в тази посока, но и те все още са твърде крехки и млади. Дано някоя от тях успее в тази мисия.

Другата част от проблема е логистиката – към момента, ако дадена група е от над 4 души , то тя не може да пътува. Високите цени на самолетните билети (които пък са зависими от високите цени на горивата) правят логистичните разходи по-големи от хонорара на групата (за музикални проекти, които не могат да съберат самостоятелно публика от поне 1000 души).

Свирили сме в „близката чужбина” – Македония, Сърбия, Румъния, Унгария и веднъж в Украйна, но на повечето фестивали организаторите предпочитат местни групи, с които имат по-голям шанс да съберат публика.

Разкажи повече за групата - нейната история, от кога ти си част от нея? Промените в състава?

Групата съществува от 2003 година, когато беше първият концерт под името Кайно Йесно Слонце. В много голяма степен това е благодарение на Емил Сапаревски, който е успял да убеди Веско (вокал, кавал, гайда), че си струва тази музика да види бял свят.

Между 2003 и 2009 през групата са минали около 20 музиканти – най-вече като гости.

Най-постоянните членове са Веселин Митев (вокал, кавал, гайда, а напоследък – и арменски дудук) и Тони Хоро (перкусии). В този период има издадени два албума – Чакрък (2004) и Елохим Нева Сензу (2007).

В края на миналата година пак от същия лейбъл – Corvus Records излезе и Реквием За Белия Вятър – който съдържа записи от преди 2003 година.

Аз съм в групата от 2009 година и свиря на чело тамбура и тамбура.

От тогава експериментирахме на живо с китара, хърди-гърди, ханг и перкусии, но първите две са основните ми инструменти. След това поканихме Алексей Цветанов, който беше свирил с групата и преди това. Имахме идея да експериментираме в посока електроника, тъй като Алекс има самостоятелен проект – Тулпа, който е почти изцяло електронен.

В момента Алекс свири перкусия, като ползва дръм синтезатор. През 2013 в групата дойде Юлия Узунова, която свиреше на клавир. Постепенно започна доста активно да свири на ханг, а когато преди няколко години купих един гльокеншпил на старо – той стана вторият и основен инструмент.

Последното попълнение дойде в лицето на Евгени Чакалов, който свири тамбура и флейти. В албума имаме и гост – Александра Шкодрова, която записа гъдулка за част от композициите в албума.

Какво представялва твоя инструмент - чело тамбурата?

Чело-тамбурата е един доста интересен инструмент – основната му особеност е, че е от т.нар. синтетични инструменти – създаден е сравнително наскоро – през 50-те години на 20-и век за нуждите на оркестъра за народна музика на радиото.

След това започват да го ползват и някои от другите фолклорни ансамбли. Освен него, другите синтетични инструменти от това време са бас тамбурата (която всъщност много прилича на акустична бас-китара, но формата на тялото и имитира крушовидната форма на тамбурата), челова гъдулка и бас гъдулка – последните 2 не са били особено успешни като инструменти и днес са доста редки.

Чело-тамбурата обаче, има свой собствен облик и ясно различим тембър. Основната особеност е, че има 6 струни в 4 групи – две двойни и две единични струни, и позволява доста разнообразно и гъвкаво свирене – както солови партии, така и акомпанимент.

Transfiguration Festival

Behind The Scenes #3 - Кайно Йесно Слонце / Kayno Yesno Slonce

Кайно Йесно Слонце е бизнес или забавление?

На този етап – много повече забавление от колкото каквото и да е друго.

Разходите ни да поддържаме групата са доста по-големи от парите, които се изкарват от свирене. Парите от билети и продажба на дискове и тениски общо взето се отиват пак за музика – нови инструменти, поддръжка на старите, репетиционни, друго оборудване (микрофони, ефекти и т.н.).

За да може една група да се издържа само от музика се изискват много и разнородни усилия от доста хора – извън самите музиканти са нужни продуценти (които да се грижат музиката да бъде записана и разпространявана), агент (или импресарио), който да се грижи за живите участия на групата, издател, който да „продава” музиката и да и осигурява живот извън концертите на групата – примерно като фонова музика за филми и тв предавания.

Освен това, от самата група се изисква сериозна дисциплина и приемане на живот, който често е несъвместим с обичайните представи за „нормално семейство” – много пътувания (някои от които непредвидени), отсъствия от къщи в необичайни часове и т.н.

Свиренето на живо „си плаща” за тези неудобства, но поне при нас, не носи достатъчно приходи, за да не се налага всеки от нас да работи и нещо друго, с което да покрива битовите си нужди.

Вие ще представите албума си на фестивала Transfiguration. Разкажи повече за фестивала? 

Официалната премиера на новия албум, който се казва като групата: Кайно Йесно Слонце ще бъде по време на първото издание на фестивала Transfiguration, който ще се проведе от 6-и до 9-ти август в с. Долен (община Сатовча, близо до Гоце Делчев).

Селото е специално място – в старата му част, която е архитектурен резерват са снимани фрагмени от няколко знакови български филма. В края на селото, над реката беше изградена голямата сцена на фестивала – т.нар. амфитеатрална сцена (заради амфитеатрално разположените седалки).

Освен нея наблизо се изгради и втора сцена – основната идея беше да няма „прослушване” между двете сцени – проблем, с който самите ние сме се сблъсквали на някои от големите фестивали, на които сме били.

За тазгодишното първо издание организаторите – Цветан Хаджийски (вокал и гайда на Smallman), Веско Митев (Кайно Йесно Слонце), Стефан Парисов и Ивайло Александров (Rawk’n’Roll) поканиха страхотни артисти – Balkansky (с Теодосий Спасов), Baba Zula (Турция), Ирфан, Villagers of Ioannina City, самите Smallman и разбира се – едно от най-вълнуващите за мен концертни събития – специално за фестивала събираме Исихия, след повече от 10 години от последното излизане на сцена за концерт.

За този концерт Исихия ще излезе в състав от 10 души – всички, които през годините по един или друг начин сме участвали в групата. Двамата души, които ще липсват са Марин Генчев – китаристът на групата от първия (зеления) албум и Калоян Стойнов, който ме заместваше за няколко концерта, когато родната казарма ме беше прибрала и не ме пускаше, като и двамата ще бъдат в чужбина по това време.

С Кайно Йесно Слонце откриваме третия ден на фестивала и ще изсвирим 6 или 7 песни от албума (от общо 13) – налага се да бъдем по-кратки, тъй като след нас Ирфан ще представят новия си албум (The Eternal Return, който вече беше представен пред софийска публика на 16 юли), а последни ще бъдат Baba Zula.

На фестивал, като на фестивал – колкото и да искаме да покажем всичко, което сме направили, трябва да се съобразим с колегите (още повече, те са и приятели, с които сме свирили и преди), а и не бива да претоварваме публиката. 

Освен албумите сме подготвили и нов дизайн на тениски, които ще се продават по време на фестивала и ако се продадат изцяло там – няма да има ретираж. Ако останат някакви ще ги пуснем за продажба през сайта. Надяваме се, че на публиката ще и хареса.

След фестивала ще направим още няколко представяния – със сигурност Велико Търново на 21 септември, за София и Пловдив още уточняваме възможните дати, ако има възможност – ще опитаме да направим концерти и в други градове, но за сега няма нищо фиксирано.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара