Адел на 25

Първото ексклузивно интервю на поппевицата от 3 години насам

Адел Адкинс е аномалия. Тя е спечелила играта на славата, като просто е отказала да я играе, и музиката й от това е станала още по-добра. Тя е вероятно най-значимият британски изпълнител в момента.

Когато е била на 10 години, дядото на Адел е починал. "Бях съсипана. Обичах го адски много, повече от целия свят."

Освен собствената си скръб, тя е почувствала и дълбочината на загубата, изживяна от баба й. "Дядо и баба винаги бяха образецът ми за идеална връзка - идеално приятелство, партньорство, всичко. Сигурна съм, че има безброй неща, за които не знам, но като тяхна внучка за мен нещата между тях изглеждаха като блаженство, като рай. Бях невероятно тъжна."

Толкова тежка е била скръбта й, че тя е решила тогава да стане сърдечен хирург. "Исках да поправям сърцата на хората," казва тя. Година по-късно, тя постъпва в гимназията и се захваща с уроци по биология в училището "Честнът Гроув" в Балъм. Поне докато не открива "забавленията - и момчетата. Отказах се от идеята за хирургията. Сърцето ми просто вече не беше там." 

Дотук с амбициите на Адел да стане хирург.

Десетилетие след смъртта на дядо й, Адел се завръща у дома в Лондон от Лос Анджелис, където е записвала с продуцента Дан Уилсън продължението на дебютния й албум "19".

Факт

Правя го за всеки албум. Купувам си нов тефтер, подушвам го - защото мирисът е важен - и после си вземам голям дебел маркер и пиша възрастта си на първата страница.

Тя слиза от самолета след 11-часов полет, изтощена от часовата разлика, и отива в дома на майка си. "Пуснах й немиксираната версия на Someone Like You," спомня си тя. "И тя се просълзи. 'Ти си хирург,' каза тя, 'Ти поправяш сърцата на хората'." Тя прави пауза и свива рамене. "Малко се получава като в "Плъзгащи се врати", не мислите ли?"

25

Мотивите от комедията-драма с Гуинет Полтроу от 1998 "какво би станало, ако.." като тема присъстват в новия албум на Адел - 25. Когато е била готова да започне работа по албума, Адел се е разходила до местния магазин ("Да, ходя пеша!", казва тя през смях) и си е купила чисто нов тефтер.

"Правя го за всеки албум. Купувам си нов тефтер, подушвам го - защото мирисът е важен - и после си вземам голям дебел маркер и пиша възрастта си на първата страница. 25 имаше пет удивителни след него, защото реагирах 'Как по дяволите се случи това?!' От 21 на 25."

Албумът е за порастването и носталгията, казва тя. За това какво е било, какво е и какво би могло да бъде.

За пропускането на неща, които не си имал представа, че са толкова ценни, от рода на това да си на 18 и да пиеш двулитрови бутилки сайдер в Брокуел Парк с приятели.

"Това бяха най-реалните и най-хубави моменти в живота ми и ми се иска да знаех, че след този момент няма да мога да седя в парка и да пия от бутилка със сайдер." Не защото е прочута, а защото животът й - и животите на приятелите й от училище - са продължили. Никой вече не е тийнейджър. "Мисля, че албумът е опит да разчистя миналото," казва тя бавно. "Ставайки родител и преминавайки отвъд 25-та година, просто нямам как да се тревожа за толкова много неща, за които се тревожех преди." Обичала ли е тревогата? "О, да, обичах много драмата," обажда се тя, "но сега съм майка и имам ограничено пространство в главата си. Трябва да разчистя много неща, което всъщност лекува, защото доста дълго помня с лошо. Животът е по-лесен, когато трупаш и разнасяш багаж от миналото."

25 вероятно ще бъде изтълкуван от критиците като размисъл върху славата и богатството, но това не изглежда нито точно, нито честно.

Както и в предишните й албуми, Адел перфектно предава личния си опит в колективно изживяване. Тя го прави с глас, но и с написаните от нея песни, които са простични, но предизвикващи силни емоции.

Сърцето й е разбито, защото нашите сърца са разбити. Тя страда, ние страдаме, независимо кои сме и какво правим. 25 е размисъл за това как се променяме през 20-те си години, независимо дали сме световноизвестни певци или студенти, водопроводчици или наскоро родили майки.

Каквото и да е 25 - а придобивате впечатлението, че Адел все още преценява това, докато албумът се миксира и мастерира - той определено не е "21", продаденият в 30 млн. копия и награждаван албум, изстрелял я от любимка на критиците към статута на глобална суперзвезда.

"Съзнавах, че не искам да правя отново "21". Определено нямаше да пиша албум за разбито сърце, защото не съм с разбито сърце, но вероятно не бих могла да надмина този, който направих, така че какъв е смисълът? Донякъде е клише, нали?" коментира тя. "Също така - начинът, по който се чувствах, когато писах 21... не си заслужава повече да се чувствам така." Как се е чувствала? "Много тъжна и много самотна. Независимо дали като майка или приятелка, не искам повече да се чувствам така," повтаря тя.

Сега 27-годишна, Адел се появява за първото си интервю след тригодишна пауза през - адекватно - плъзгащите се врати на лондонския офис на звукозаписния й лейбъл XL, който още работи с Dizzee Rascal, M.I.A. и Tyler, The Creator, който е приятел с Адел и през 2014 я описа в интервю като "купа от жълто и щастие." Тя носи слушалки, Macbook Pro, рекламно яке на XL, iPhone 6 и чанта Bob The Builder.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

0 Коментара