Източник: Facebook.com/davidbowie

Новият албум на Дейвид Боуи

Blackstar: Неочакван обрат, който задълбочава мистерията

Следващия месец излиза 25-ят албум на Дейвид Боуи - и премиерата му се очаква да не е твърде различна от голямото му завръщане през 2013 - The Next Day.

Подобно на "Where Are We Now?", сингълът, заявил връщането на Боуи в музикалния бизнес, Blackstar излиза на рождения му ден - 8 януари. Както и The Next Day, проектът е заобиколен от дълбока тайна – през октомври публикация в британски вестник, обещаваща да разкрие подробности за албума, бе докачливо отхвърлена като “неточно отразяване” на страницата на Боуи във Facebook – и самият Боуи изглежда готов да запази дистанция от премиерата на собствения му албум.

Промо-интервютата отново се поемат от дългогодишния му продуцент Тони Висконти, дизайнера на обложката Джонатан Барнбрук и един от поддържащите музиканти - Дони Маккаслин, нюйоркски саксофонист, който участва в сингъла от 2014 Sue (Or in a Season of Crime) и чийто електро-акустичен квартет – по-известен с кавърите си на Boards of Canada и Aphex Twin – е ядрото от поддържащи музиканти за Blackstar.

Този път Боуи дори не присъства на обложката на собствения си албум – за първи път в кариерата си.

Разбираемо е защо Боуи би предпочел да повтори стратегията си за лансиране на The Next Day.

Внезапната, невъзвестена поява на "Where Are We Now?", определено се оказа ефективна: всички, от Бионсе до U2, впоследствие се опитаха да подражават на тази стратегия, с различен успех.

Също така можем да разберем и защо този път има по-малко потайност около албума, отколкото при неговия предшественик: самият Боуи загатна за появата му в две изявления миналата година, а подготовката му беше мащабно отразявана от две британски рок-издания.

И двата материала за работата по албума подчертаваха нетрадиционното естество на проекта (както и материалът, отхвърлен от Боуи заради "неточно отразяване"): посланието, че Blackstar съдържа различни и по-експериментални неща от своя предшественик очцевидно е нещо, което Боуи се стреми да предаде в аванс, макар и дистанцирано.

В този смисъл, пътят за албума бе проправен от трите му най-некомерсиални песни, които съставят основната част от първата му половина. Sue (Or in a Season of Crime) предложи болезнени вокали и дисонантен джаз върху ритъм, базиран на слабоизвестно дръм енд бас парче от края на 90-те години, което може и да е предизвикало интереса на Боуи, защото е на Plastic Soul - името, което той даде на саунда на Young Americans (1975).

Версията му в Blackstar е забележимо по-лека от сингъла, като то е по-изчистено и с повече китарен звук. B-страната, ’Tis A Pity She Was a Whore, също е преминало през сериозна преработка, макар че тя е в обратната посока - албумният запис включва тежък, силно впечатляващ саунд на квартета на Маккаслин, свирещ с пълна мощ.

David Bowie - Blackstar

Мащабната 10-минутна заглавна песен Blackstar обаче е поравно прекрасна, тревожна и абсолютно объркваща.

Една от интерпретациите на смисъла й бе предложена от Маккаслин, който твърдеше, че тя е била вдъхновена от възхода на ИСИЛ, но говорител на Боуи отрече тази интерпретация.

Въпреки това, подобно тълкуване би паснало на арабския говор, с който започва парчето, думите за екзекуции в текста и пулсиращото в него усещане за ужас: определено не е изключено черната звезда в текста да е Абу Бакр ал Багдади, “газещ светите земи” и оповестяващ световен халифат.

За каквото и да е песента, фактът, че тя е заедно със Sue и ’Tis Pity She Was a Whore в началото на албума – сред тях попада и по-традиционната и емоционална Lazarus – изпраща същото послание към слушателя като това, оповестено в интервютата от Висконти.

“Това е нещо ново - и идва от различно пространство,” казва той. “В The Next Day определено имахме отправки къмстарите песни, когато не бяхме съвсем сигурни… The Next Day започна с опит да бъде нещо ново, но нещо старо продължаваше да се промъква вътре. Не и в този албум. Дейвид съзнателно използва Дони, така че това да не се случи.”

Останалата част от Blackstar не е чак толкова голямо предизвикателство.

Баладата Dollar Days е просто спокойно красива – но при първо слушане тя видимо е по-малко потопена в миналото на Боуи от The Next Day, който от обложката си и текстовете си продължаваше да включва отправки към историята на музиканта, сякаш част от подготовката за завръщането му е включвала това да напомни на самия себе си какъв творец е бил някога. И все пак твърденито на Висконти, че нищо в Blackstar не напомня стария каталог на Боуи, не е съвсем точно.

Текстовете, които се наслагват върху роботизирания ритъм на Girl Loves Me, са изпълнени с надсат - сленга, който Антъни Бърджис измисли през 1962 за "Портокал с часовников механизъм" - трайна обсесия на Боуи в ерата му на Зиги Стардъст (Висконти загатва, че те са били вдъхновени от полари - сленг езика, използван в гей субкултурите, с който Боуи изпълваше интервютата си в началото на 70-те години).

David Bowie - Lazarus (Audio)

По-очевидното е, че въведението в I Can’t Give Everything Away предлага директно музикално заимстване от A New Career in a New Town, инструментала, завършил А страната на Low (1977) и включващ свеж оптимизъм и движение напред, противоречащо на мрачността и параноята на други места в албума.

Дали това парче е налице, за да свърже Blackstar с експериментаторството на Боуи в любимата на критиците Берлинска трилогия, или за да подскаже, че Боуи се възприема като навлизащ в непознатото, остава интригуващ въпрос - на който заглавието и текстът надали ще дадат директен отговор в обозримо бъдеще. “Saying no but meaning yes, that is all I ever meant, that’s the message that I sent,” пее той, звучейки горд от това колко непознаваем е станал, в края на албум, който се счита за неочакван обрат, изпълнен с достоен за завист апломб и само допълнително задълбочаващ мистерията около Боуи.

Отскочи към Коментарите (0)
0 Коментара