Двата живота на Майкъл Джаксън

Кой е този човек?

Направете ми услуга. Отворете YouTube и намерете записа на Майкъл Джаксън, пеещ “Who’s Lovin’ You” в Ed Sullivan Show. Тогава той е на 11 години.

Това е една от първите му изяви по национална телевизия. В интрото той изглежда и звучи като 11-годишно хлапе с прилични способности на шоумен. Той шеговито въвежда в изпълнението си с реч как децата могат също да разбират блуса, защото някога той се е влюбил в момиче в пясъчника, вдигнал е тост за любовта им по време на “почивката за мляко”, и двамата са скъсали при рисуването с пръсти.

Michael Jackson and The Jackson 5 - Who's Loving You With

На половината на речта си той забравя текста и замръзва, поглеждайки към по-големите си братя за помощ. Това е притеснително уязвим момент, възможен само в ерата на телевизията на живо. Няма как да не му съчувстваш. Изведнъж не изглежда редно дете да бъде карано да изпълнява нещо на живо пред цяла държава. Някак обаче той се ориентира в ситуацията и продължава.

Когато музиката започва, виждаме нещо съвсем различно.

Първата нота, която изпява, е толкова уверена, сигурна и целенасочена, колкото би била от възрастен. Той се превръща от нервно дете в шоу за таланти във вечно въплъщение на копнежа. Не само че пее напълно точно, но и изглежда сякаш излива сърцето си. Той гледа в камерата, поклаща глава и удържа сълзите си като перфектна имитация на соулмените от 60-те. И за момент изглежда сякаш има две съвсем различни същества на сцената.

Едното е дете - умно дете, няма спор, и симпатично, но не по-специално от някое друго дете. Той робува на същите закони на живота - болка, възраст, объркване, страх - на които и ние. Другото същество е нещо като дух, което познава само най-истинския израз на човешките емоции. И този дух изглежда случайно се е вселил в тялото на това конкретно смъртно дете. И така го е обрекъл на живот на неописуемо очарование и завършено страдание.

Подробностите от този живот са добре отразени в новата книга на Стив Нопър, “MJ: геният на Майкъл Джаксън.”

Нопър, автор и редактор в Rolling Stone, подхожда журналистически към темата, хроникирайки пътя на Краля на попа от работническо семейство в Гари, Индиана, до ненадминатата слава и богатство и в крайна сметка до изкривена, усамотена, и обсесивна средна възраст, носещ върху себе си пиявици и безполезни хора.

В общата си насока, сюжетът не се откланя от стандартния сценарий за рок-биография: човекът с дарба се превръща в човека с бреме. Но за разлика от историите за възход от мизерия към богатство на Холивуд, Джаксън никога не намира спасение. Няма дълъг път по коридор към обожаващи фенове, скандиращи името му на финален концерт. Вместо това той затъва все повече, докато накрая намира смъртта си, задлъжнял с милиони долари, борещ се с тежка пристрастеност към обезболяващи, обслужван от съмнителен лекар, който му предписва безумни дози анестезия, на които Джаксън разчита, за да може да спи нощем.

Баналността на кончината му е поразителна.

Всичко, което реално се е случило, е че той е бил велик, а хората около него са се концентрирали само върху това колко пари може да печели. Така и ненаучил се как да бъде отговорен възрастен, той прави ужасни грешки в начина, по който използва извънземната си власт и влияние. Колкото по-велик става, толкова повече хора премахва от живота си, докато през 1990 г. по думите на Нопър всички, които наистина са били загрижени за младия Джаксън отпреди ерата на "Трилър", са принуително отрязани от контакти с него. “Майкъл започна да остава практически без хора, които да му кажат какво да не прави,” пише Нопър.

Michael Jackson - Human Nature

Вероятно именно тези обстоятелства са позволили на някои от по-съмнителните аспекти на поведението на Джаксън да продължават безконтролно. Всички са наясно с патологичните му отношения с пластичната хирургия, която го превърна от класически мъж в пластмасов мъж буквално пред очите ни. Смята се, че е преминал през десетки процедури, много от тях нескопосани или със съмнително качество. Обясненията му пред годините защо изсветлява кожата си са варирали неведнъж.

Той е твърдял, че страда от витилиго, което кара кожата да губи пигментация на места — състояние, което аутопсията е потвърдила, но което като аргумент винаги се е посрещало със скептицизъм от общността на цветнокожите. (Витилиго може да възникне спонтанно или да бъде наследено; то обаче може да бъде предизвикано и от избелване.) Независимо дали болестта е била причината за драстичната промяна в цвета на кожата му, Джаксън със сигурност е бил мотивиран поне донякъде и от убеждение, разпространено сред американците: че светлата кожа, тесните устни, малкият нос и правата коса представляват най-перфектният пример за красота.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Карвел Уолъс, New Yorker

29.11.2015 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара