Има ли ананас в шардонето

... или защо пиенето не е дегустация?

На всички курсове по дегустация и култура на виното, които съм водила (без изключение) тези курсисти, които в началото особено гръмко се смеят на идеята да търсят боровинка в каберне совиньона, в края на курса не само са я намерили, но и са я повишили в нещо по-така - арония например – и гледат с пренебрежение на бедните души, на които все още виното им мирише на вино и бъчва.

Опитвала съм се да гледам на виното с почти "непосилна лекота", просто да го поглъщам, без да се интересувам от нищо друго в него освен алкохола. Не се получава.

Не непременно, защото всяко вино е мистериозна космическа напитка, а защото явно аз не съм просто уст(ск)роен човек. 

Искам да ми е интересно, сложно, да има предизикателство.

След дългогодишен опит с водка, джин и мартини и всичките им производни, известни на химията, стигнах до единственото нещо, което повдигна лявата ми вежда в учудване – виното.

Всеки един, лутащ се в лабиринта на виното е влязъл в него поради различни причини: скука, баба му, любов към история или литература, чиста случайност...

В прав текст

Предизвикателството се крие в това да дегустираш вино.

И всеки един от тези хора ще ви каже: да се пие вино е лесно: накланяш чашата и отпиваш една глътка. Предизвикателството се крие в това да дегустираш вино.

Защо обаче да се мъчим да правим нещо повече от простото, удобно и еснафско (по)пийване?

Нека да илюстрирам с един пример: Дълги години усилено и страстно тренирах фехтовка. Когато заведа някой приятел с мен на състезание той ще се порадва на тълпата и на това как викат състезателите, но през по-голямата част от времето ще ме пита къде толкова му е очарованието на това единият да гони и да се опитва да мушне другия.

За него е така, но за мен всяко “подгонване” е драматична атака, всяко уж некоординирано размахване на оръжието е брилянтна защита. Накрая и двамата знаем кой е победил, но докато приятелят ми е прекарал просто един приятен следобед, аз съм била напълно завладяна от играта. 

Сами решаваме дали елегантно да се пързаляме по повърхността на живота или да се гмурнем в дълбините му.

Сами решаваме къде да насочим и за какво да пожертваме скъпоценната си енергия и внимание – можем да играем шах, да сме страстни любители-готвачи, да събираме марки. Тези неща може и да не са жизненоважни, но правят живота ни по-пъстър и по-богат и ни карат да изпитваме страст. А една страст никога не е губене на време.

Ето защо аз обичам да дегустирам вино.

В прав текст

Както всяко умение, дегустирането на вино изисква комбиниране на известен набор от техники, практика, работливост, концентрация, добра памет и не последно място – скромност и съзнание за собствената си незначителност

Не просто да го пия, а да се наслаждавам и да си давам ясна сметка за чувството, което изпитвам при всяка глътка. Поех дори риска да превърна тази си страст в професия и макар и всеки ден да се убеждавам, че практикувам в страна, която освен да дрънка глупости за траките, всъщност изобщо не обича да пие вино, смятам да продължа още известно време.

Та за какво става въпрос при дегустацията?

Както всяко умение, дегустирането на вино изисква комбиниране на известен набор от техники, практика, работливост, концентрация, добра памет и не последно място – скромност и съзнание за собствената си незначителност. Вие сте просто един от милионите хора по света, даващи субективна оценка, така че не се взимайте насериозно и изхвърлете от речника си думи като "най-добро вино".

Макар и малко на брой има такива експерти, които при сляпа дегустация, използвайки само сетивата и паметта си, могат да познаят сорта, годината, произхода и понякога дори и производителя на дадено вино.

Дрън-дрън.

Истината е, че ако виното се сервира на стайна температура и дегустаторите са със завързани очи, повечето от тях дори не могат да кажат дали виното е бяло или червено.

Англичанинът Хари Во – едно от епохалните имена в бранша, дегустирал вино в продължение на почти 80 години - веднъж бил попитан дали някога е бъркал бургундско с бордо.

“Не и от обяд насам”, гласял отговорът (пояснение: вината от Бордо и Бургундия са като нощ и ден в стилистично отношение).

Сляпата дегустация, при която на никого не се завързват очите, но етикетите на бутилките са скрити, е рискована игра.

Но все пак истинската цел е да разберем, а не да разобличим виното.

Чрез концентрирано използване на всичките си сетива и чрез сравнение на сетивните впечатления с базата данни от опитвани досега вина сериозният дегустатор е в състояние да дешифрира биографията на виното до понякога изумителни подробности, като година, почерка на винаря, който го е създал и връзката на виното с други вина от подобен сорт или регион.

Рядко, но се случва. Просто всяка една бутилка вино представлява физическото въплъщение на конкретно място и време и галактическите стопаджии успяват да го уловят. 

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

18.08.2018 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара