Ролята на критика е по-сложна от всякога

Джансис Робинсън за конкуренцията между вино-експертите и любителите

За разлика от Робърт Паркър, никога не съм вярвала, че има само една "правилна" обективна оценка за всяко вино.

Освен огромните разлики, които може да има между бутилки от едно и също вино, донякъде дължащи се и на условията на съхранение, винаги съм твърдяла, че дегустацията на вино е толкова зависима от индивидуалната сетивност, пристрастност и чувствителност, че няма как да не бъде субективна - независимо колко надеждно професионалистите определят показатели като сладост, киселинност, танин и алкохолно съдържание и разпознават техническите недостатъци.

В прав текст

През XXI век, Интернет и особено смартфоните промениха всичко.

Дори и в тази ниша различните хора се разминават в огромна степен по чувствителността си към различните съставки, свързани с тези показатели.

Някои специалисти по виното например не са в състояние да преценят кои вина са били съхранявани в лоши условия в бутилки с коркова тапа, или развалени от миризмата на корк, защото са нечувствителни към трихлоранизола (TCA), причиняващ този ефект.

Освен това всеки има различен брой вкусови рецептори, които да използва в процеса на дегустация. Още през 1994 г. експерименталният психолог Линда Бартошук измисли донякъде скандалното определение "супердегустатор" за хората, които имат повече вкусови рецептори от масовите потребители и са особено чувствителни към горчивина.

Днес пазарът на вино е по-пренаселен отвсякога.

Тъй като производството на вино се е превърнало от начинание на обикновени селяни в пасторално плутократско хоби, а консумацията на вино е станала признак за принадлежност към определена социална класа на всеки континент (отскоро - и особено видимо - и в Азия), потребителите са изправени пред объркваща гама от алтернативи.

И доколкото производителите се стремят да правят все по-добро и по-добро вино всяка година, само и само за да не отпаднат от надпреварата, те трябва да крещят все по-силено, за да успяват да привличат вниманието.

Това отчасти обяснява защо в някои дни пред вратата ми се оказват поне шест-седем кашона с непоискани вина за дегустация - повече от всякога - с надеждата аз да публикувам отзив от дегустацията им.

Но може би това също така е свързано и с факта, че дори в тази епоха на гражданска критика, моите 40 години посещения на лозя, разговори с винопроизводители, проследяване на изгряващи тенденции, извършване на съпоставки и сравнения и наблюдаване на еволюцията на различни вина – от бъчвата през десетилетия престой в бутилки – може би пък се приема за нещо, което си струва?

Може би е трудно да го повярвате, но дегустацията на вино е трудна работа.

Тя е напълно различна от отпускането и удоволствието, които асоциирам с пиенето на вино.

Дегустацията изисква пълна концентрация и съзнание, което е също толкова отворено за нови вкусове, стилове и тенденции, колкото и небцето или обонянието.

Предразсъдъците, породени от някои производители, лозя или апелации, са нещо ужасно, ето защо предпочитам възможно най-често да извършвам сляпа дегустация (без да съм запозната с точната идентичност на всяко вино).

Дегустацията е физически изтощителна, особено ако подобно на мен желаете да снабдявате потребителите с информация за възможно най-много вина.

Затова често ми се случва да дегустирам до 100 бутилки вино на ден.

Въпреки че това ме поставя директно във фокуса на вниманието на предупреждаващите за опасностите от препиването с алкохол на средна възраст, трябва да изтъкна в свое оправдание, че при дегустацията на вино професионалистите приемат алкохола за свой враг.

Вместо да се стремим към дори лек намек за опиянение, желаем сетивата ни да остават максимално остри и чувствителни - и поради това се стремим да изплюваме всяка капка дегустирано вино. (Противно на общоприетото мнение, в гърлото няма нищо, което да помага в процеса на дегустация, а няколко от най-уважаваните дегустатори в света - като Кацуюуки Танака, са пълни въздържатели.)

Понякога, когато споменавам десетилетията си на опит като дегустатор на вино и винен критик, приятели подхвърлят донякъде обвинително: "Не се ли влошава усещането за вкус с възрастта?" Въпреки че нямам как да направя директна съпоставка на ефективността на сегашната ми обонятелна луковица с тази отпреди 40 години, знам, че моята способност за концентрация е безкрайно по-голяма, отколкото когато бях млада. Тогава бях общителна и бъбрива по време на дегустация на вина. Сега, изолирала се и работеща усилено, гледам само в чашата, лаптопа и плювалника. (Забавните и приятни аспекти на виното се проявяват през нощта.)

Но обективната, точна и безпристрастна дегустация е само половината от това, което е необходимо.

Също толкова трудно, ако не и повече, е намирането на точните думи, с които да опишеш виното.

Обичам да се фокусирам върху измеренията на виното: доколко тежко / тръпчиво / силно / сладко / готово е?

Описвам само най-очевидните аромати, защото винаги пиша с мисълта за потребителя и знам доколко различни са способностите на всеки за дегустация.

И все пак точно както винените критици биват обвинявани, че завишават оценките (някога 85 се считаше за добър резултат; сега виното трябва да е с рейтинг над 90, за да се продава лесно), изглежда, че вече навсякъде нараства броят аромати, описани в отзивите от дегустации.

Това с особена сила важи за отзивите за вина в САЩ, където често срещан пример в момента са поне 10 различни аромата, някои от тях доста спорни (диня на на скара, сериозно ли?!), идентифицирани в едно-единствено вино.

През 1989 г. австралийският учен Дейвид Ленг от университета в Нов Южен Уелс е провел експеримент, в който е демонстрирал, че хората се затрудняват да идентифицират повече от четири различни аромата или вкуса в течност.

Когато през 1996 г. той се е опитал да повтори експеримента си сред експерти, които си изкарват прехраната с оценка на мирис и вкус, те са се справяли по-добре от любителите дегустатори при идентифициране на смеси от два или три компонента, но с нищо не са били по-добри, когато броят компоненти е достигал и надминавал четири.

Ако някои от моите колеги наистина могат да идентифицират диня на скара, звездовиден анасон, черна малина, семена от копър, чай улун, гардения, сандалово дърво, мандарина, венчелистчета от роза и прясна мащерка в едно вино, като един особено находчив рецензент успя наскоро, свалям им шапка.

Оставам обаче с впечатлението, че в тази пренаселена с мнения среда, където всички ние се опитваме да направим така, че да ни чуят (или поне прочетат), все повече отзиви се пишат за производителите и търговците на вина, които да могат да ги цитират, а не с основната цел да помогнат на потребителя да прецени какво да си купи.

Независимо от разликите в индивидуалните ни възприятия, кой става сутринта и си казва, че непременно трябва да намери вино, което има вкус на семена от копър, диня на скара и гардения?

Честно казано, бих се радвала, ако всеки консумиращ вино се чувства достатъчно уверен, за да прави своя избор в зависимост от личната си преценка.

Но все пак съм наясно, че за много хора винаги ще бъде по-лесно някой друг да им каже какво да харесат.

И докато мнението ми се цени от потребителите на вино и винопроизводителите, ще възприемам охотно новата среда, съзнавайки, че в днешно време е много лесно за читателите и дегустаторите да критикуват самите критици в коментари онлайн, които ще бъдат прочетени от също толкова хора, колкото и първоначалният отзив.

С разрастващата се армия от млади любители на виното със собствено мнение - независимо дали става дума за потребителите или специалисти, пробващи най-новите си винени находки в бар в Шордич или обсъждащи ги с колеги ентусиасти в някоя ърбън винарна в Бруклин - знам, че като всеки друг винен експерт, успявам да оставам в този бранш само благодарение на усърдна работа и достатъчна точност, за да спечеля доверието на читателите ми.

Отскочи към Коментарите (0 ) ↓

Goodlife.bg

Източник: Financial Times

08.09.2015 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара