Неведнъж са ни казвали да не си играем с огън или ножове, когато сме били деца, но това са правила, които няма как да не бъдат нарушени, когато си готвач в ресторант.
Кухните не са от най-безопасните места.
Как биха могли да бъдат, когато изобилстват от свръхгорещи разплискващи се течности, остри като бръснач ножове и се налага да режете търкалящи се моркови с бясна скорост?
Готвачите имат някои страхови истории, които пазят в тайна, така че точно за най-страховития празник ги помолихме да споделят най-ужасните и кошмарни случки от времето в кухнята.
Реклама
Внимание: редовете по-долу не са за гнусливите или хората със слаби сърца.
Добре дошли, г-н президент
Започвам с уговорката, че все още всичките ми пръсти са си на мястото. Но веднъж си порязах пръста, когато готвех за президента на САЩ - Барак Обама - в къщата на Сара Джесика Паркър.
И не, това не са глупости. Беше официална вечеря за набиране на средства, когато той се кандидатираше за втори мандат.
Имаше нож от другата страна на дъската за рязане, и се пресегнах да го отместя; когато дръпнах дъската за рязане, закачих само върха на показалеца си на японския нож. Тези ножове са толкова остри, че дори кръвта не се показа веднага. След това обаче като закърви...
— Майкъл Уайт, готвач и собственик на Altamarea Group в Ню Йорк
Истински кошмар с ножове
Когато бях по-млад, баща ми имаше много дълъг, тънък нож, който винаги сме наричали "Ножа-убиец". Един ден, когато родителите ми не бяха наоколо, си играех с него.
Исках да изплаша братята ми и да се престоря, че си порязвам ръката. Като изключим, че бях поставил гърба на острието до ръката ми под малкия ми пръст и им заявих: “Хей, момчета! Вижте!” Оказа се, че съм го поставил неправилно; обърнах си ръката и я порязах много дълбоко. Нека кажем просто, че получих реакцията, която очаквах от тях - те естествено бяха ужасени. Когато имаш трима братя, се налага да измисляш различни начини да се забавлявате, предполагам.
— Грег Дентън, съсобственик и готвач в ресторанта Ox в Портланд, Орегон
Суши, лед и пръсти
Когато започнах за първи път да правя суши, гостите бяха пред мен, и имах навик да остря тъпия си нож върху камък. После някой ме извика по име, аз се обърнах, ножът се плъзна от края на камъка и попадна на показалеца и средния ми пръст, под двата нокътя, на дълбочина около 6-7 мм. Ножът беше толкова остър, че направо влезе вътре — беше ужасяващо.
Но най-страховитата подобна ситуация, която съм виждал, беше на Austin City Limits през 2006. Правехме овкусен стърган лед, и готвачът, който водех с мен - Маса, отговаряше за машината, която общо взето беше въртящ се бръснач, в който се поставя ледът.
В един момент той посегна към машината да вземе нещо - и тя отряза целия му среден пръст. Той го държеше в кървава кърпа, и аз казах “Дай да погледна.” Когато махнах кърпата, горната част на пръста падна заедно с нея.
—Тайсън Коул, готвач и собственик на Uchi и Uchiko в Остин, Тексас
Гуавата - вън оттук!
На първото си работно място след школата по кулинария, работех в Tru в Чикаго. Имахме да правим шоколадов десерт от менюто, който изискваше тропически плодове и лед. Плодовете бяха маракуя, гуава и манго.
Гуавата, която имахме, никога не беше достатъчно зряла, беше ужасна, малка и не особено лесна за работа. И не се режеше особено добре. Приготвях една такава, и практически отрязах върха на палеца си с нож за разфасоване точно преди вечерята. И досега част от пръстовия ми отпечатък липсва - с размера на гума за молив, и ако взема нещо горещо с палеца и то докосне тази част от него, ме боли. Още мразя гуава.
—Меган Гарелтс, съсобственик и готвач в Bluestem в Канзас Сити, Мисури, и собственик на Rye в Лийууд, Канзас
25-сантиметров нож
Бях на 21 години и работех в ресторанта на Чарли Тротър. Използвах дълъг, 25-сантиметров нож и режех месо. Обърнах се, за да погледна нещо. Когато посегнах с ножа, както винаги съм го правил, другата ми ръка и показалецът ми се оказаха под него.
Това беше първият и единствен път, когато съм имал прободна рана; усещането беше сякаш ножът е стигнал до костта, почувствах го с цялото си тяло, като надраскана винилова плоча. Главният готвач реагира така: “Не ме интересува, дори и да са ти нужни 100 шева, ще ми съсипеш работата по вечерята, и се връщаш - дори и да е само за да си почистиш мястото за работа.” Което и направих.
Също така една забавна история: Един от приятелите ми - Алекс Ступак, от Empellon, в един момент работеше върху супа, когато блендерът за супа заяде в нещо. В крайна сметка си изля в обувките вряща 93-градусова супа.
—Греъм Елиът, готвач и собственик на Graham Elliot в Чикаго, Илиноис
Да си опърлиш глезените
Имахме един глупав зам.-главен готвач, който късно вечерта задушаваше ребърца в апартамента си за Деня на труда. Той ги беше сложил да се варят някъде около 22 часа и трябваше да ги извади към 3 сутринта.
Вместо да използва добра тава, той използва евтина за еднократна употреба. Уморен и разсеян, накрая той беше забравил да подпре дъното на тавата. Така че когато я вадеше от фурната, той разля всичката кипяща течност от задушаването върху краката и глезените си. Няма нужда да поясняваме, че имаше огромни мехури по краката си и няколко седмици почти не можеше да ходи. Повярвайте ни - ГАДНО е.
—Къртис Дъфи, готвач, и Майкъл Мюзър, главен мениджър на Grace в Чикаго, Илиноис
Подобни статии
