7 вина, които всеки любител на червеното вино трябва да познава
Създали света на виното, което пием сега
Независимо дали сте новаци в света на виното или го пиете от години, можете да научите много за съвременното вино, като погледнете в историята.
Следните вина имат интересни истории, като всяко от тях представлява различен тип червено вино, което харесваме в наши дни.
Тези вина са породили хиляди копия и имитации, създали света на виното, което пием сега.
“Добрите творци копират, отличните творци крадат.” – Пабло Пикасо
Château Lafite
Раждането на каберне-мерло
Почти всеки, който знае нещо за Бордо, е чувал за Лафит. В началото на XVIII в., маркиз Никола Александър дьо Сегюр си е поставил мисията да подобри вината на Шато Лафит.
Усилията му са довели до това вината му да станат любими във Версай и предпочитани от крал Луи XV. Приблизително по същото време вината са били търсени и от младия Томас Джеферсън, който е похарчил цяло състояние, за да ги внася в имението си Монтичело, след като ги е пробвал във Версай.
После през 1855 Лафит е било първото от 4 имения, избрани за престижната класификация Premier Cru. Сега тези вина са се превърнали в образец за класически купаж от Бордо.
Claret
Раждането на розето
Оригиналният стил на червеното бордо е бил много светло на цвят червено вино. Първите документи за производството му са от XIV в.
То е било наричано “кларе", което означава “чисто, прозрачно”, обозначаващо, че можете да виждате през виното. Въпреки че червените вина на Бордо са станали по-тъмни на цвят с течение на времето, това название се е запазило. Всъщност още можете да намерите класически американски производители, използващи това название за купажи на каберне и мерло.
Domaine de la Romanée-Conti
Раждането на пино ноар
Америка е вманиачена по пино ноар и вината от Романе-Конти от много време. През 1934, година след края на сухия режим, сп. Fortune споменава тази изба като образец, към който да се стремят американските винопроизводители.
Това, което е изненадващо, е че славата на Романе-Конти отива още по-назад във времето. В средата на XVIII в., тези вина вероятно са стрували повече от шест пъти по-скъпо от съседното "Кло дьо Вужо".
Сега брандът Domaine de la Romanée-Conti предлага само вина, отглеждани органично, и сегашният винтидж е сравним по цена с тази на малка кола. Без Романе-Конти, не бихме знаели сега какво представлява отличното пино ноар.
Beaulieu Vineyards “Private Reserve”
Раждането на калифорнийското каберне
Beaulieu Vineyards са били едни от най-добрите ранни винарни в Калифорния, успели да останат отворени за времето на сухия режим. През 1938 се случило нещо много специално. Собственикът Жорж дьо Латур заминал за Франция с надежда да открие по-добър винопроизводител.
В крайна сметка той помолил Андре Челистчеф да се присъедини към него в Напа Вали. Скоро след това винарната изкупила 89 акра от прочутите лозя "То Кейлън" в Оуквил. Андре създал първите B.V. “Private Reserve” от тези лозя и това превърнало Beaulieu Vineyards в едно от най-добрите калифорнийски вина в периода 1940–1970 г.
След като напуснал BV през 1973, Андре помогнал на Робърт Мондави, Майк Гъргич (от Chateau Montelena) и Джо Хайц на свой ред да достигнат до световна слава. Сега B.V. вече не произвеждат вино от имението То Кейлън, но мястото им в историята е гарантирано.
Secco-Bertani
Раждането на амароне
Когато братята Бертани създали винарната си през 1857, Италия тъкмо започвала да се обединява като нация. По това време вината от Валполичела били прочути като сладки червени вина, от които най-добрият стил се наричал "речото".
Решението да се направи “Secco” - “сухо” вино, било нещо много ново за Италия и вероятно е било вдъхновено от обучението на единия от братята Бертани във Франция при Жул Гюйо. Сега Secco Bertani използват същия дизайн на етикета, който се е употребявал през 1930, и се предлагат за по-малко от $20!
R. López de Heredia “Viña Tondonia”
Раждането на риоха и темпранийо
Забавно е, че създаването на отличните вина темпранийо всъщност се е случило заради епидемията от филоксера във Франция. В края на XIX в., преговарящи френски винопроизводители дошли в северна Испания, за да правят там качествени вина, с които да задоволят нарастващото търсене. Р. Лопес де Ередия се договорил с един от тях и започнал да осъзнава потенциала на Риоха Алта.
"Виня Тондония" е названието на най-голямото имение на винарната, което е разположено по река Ебро. Гроздето от тези лозя се превръща във вино от Viña Tondonia в специални винтиджи.
R. López de Heredia продължава все така маниакално да оставя вината си да отлежават “докато са готови”, и Gran Reserva категорията на Viña Tondonia се пуска само в изключителни години – сегашният винтидж е от 1994. Имало е само 22 винтиджа на Gran Reserva в последните 130 години.
Château Fortia
Раждането на “вината с усещане за място”
Шатоньоф дьо Пап е мястото, където концепцията за “вина с усещане за място” се е превърнала в догма за отлично вино. В Авиньон е изобретена съвременната френска система за класификация на виното.
Барон Пиер льо Роа е бил юрист и пилот през Първата световна война. Когато се върнал в родината си след войната, той сключил брак с една от дъщерите от фамилията зад Шато Фортиа, по време, когато вината от долината на Рона били особено непопулярни - в резултат на войната. И все пак льо Роа видял възможност да подобри вината на Рона, както и репутацията на Франция като цяло. Очевидно той е мислил в сериозни мащаби.
Той и неговите колеги разработили предложения за регулация на френското вино, включващи официални региони, сортове грозде и минимални стандарти за качество за винопроизводство.
През 1935 барон Пиер льо Роа бил един от съоснователите на Institut National des Appellations d’Origine (INAO) и през 1936 той бил сред хората, наложили системата Appellation d’origine contrôlée (AOC).
И двете институции съществуват и сега, и са все така влиятелни.
Системите, които той е създал, се превърнали в образец за други държави, използвани за разработка на собствени стандарти за качество. В някакъв смисъл льо Роа е гарантирал качеството на виното за всички нас.
Подобни статии
