Новата вълна на добрите вина

Производството на вино в бившите съветски държави напоследък се възражда

Подобно на други брандове на хранителни продукти и напитки, характерни за 80-те години - Ice Magic, шоколадите Cabanа и бирата Hofmeister, бяхме приели, че някога вездесъщото брандирано от Sainsbury каберне совиньон от български произход, се е споминало тихо и незабелязано в последните 10 години.

Факт

България продаваше повече от 50 млн. бутилки годишно в UK

Макар през 80-те това вино да бе на върха на своята популярност - най-продаваното вино в Обединеното кралство, в днешно време то сякаш е само един повод за носталгия. 

В крайна сметка упадъкът на винения бизнес както в България, така и в Румъния, която също се радваше на огромни успехи в износа в края на съветската ера, се оказа точно толкова тъжен, колкото и грандиозен. Но трезво погледнато и неизбежен.

В средата на 90-те години България продаваше повече от 50 милиона бутилки вино годишно в Обединеното кралство. 

Румънците, със своите бюджетни пино ноар вина, не оставаха по назад.

В началото на новото десетилетие на новия век обаче, износът на вино на Острова и на двете държави беше намалял до едва 1/10 от предишните обеми.

Причините за това бяха очевидни.

Само от едно пътуване в България и Румъния, което направих в началото на кариерата си като енолог, нещата станаха ясни.

В двете държави видях почти безстопанствени лозя и неподдържани, зловещо тихи производствени съоръжения (по онези времена бе трудно тези строго утилитарни сгради да бъдат наричани "винарни“).

Шест от най-добрите източноевропейски вина

Edoardo Miroglio Soli Pinot Noir 2011 (£10)

Произведено във винарна на италиански собственици от винопроизводител, който преди си е сътрудничил с топ производителя на бароло Лука Сандроне, това пино ноар е с изключителна стойност: пленителен плодово червен, копринено мек, сладък и земен вкус.

Sant’Ilia Cabernet Sauvignon/Cabernet Franc/Melnik 2012 (£9)

България си изгради име във винените среди с висококачествените си червени вина в стил бордо. Съчетаващ местния сорт мелник, наравно с каберне совиньон и каберне фран, този привлекателен и свеж купаж с вкус на касис и листа от мента доказва, че славата й е заслужена. 

Cramele Recas Frunza Pinot Noir 2013 (£7)

Подобно на българите и кабернето, румънците от години произвеждат бюджетни пинота, и в наши дни Cramele Recas са едни от най-неустоимите примери за това. Тези вина може и да нямат комплексната изтънченост на бургундското, но въпреки това разполагат с ярък, сочен лек ревеново-ягодов вкус, и са подходящи за съчетаване със сьомгови ястия.

Prince Stirbey Tamaioasa Romaneasca Sec 2013 (£10)

Според Wine Society, Tamaioasa romaneasca е румънски сроден вид на муската, и се долавя флоралният чар на този сорт в това сухо бяло вино, което, съчетано с свободна свежест на пролетен поток, е неустоимо свежо предложение за прехода от пролетта към лятото.

Borovitza Bella Rada 2011 (£14)

Ркацители започна да привлича почитатели във Великобритания чрез отлежалите в амфори грузински вина, откъдето произхожда този бял сорт лозя. Тази суха българска версия е също толкова интересна: изпълнена с енергичен лимон и грейпфрут, но завършена с деликатно медено сладък характер.

Bessa Valley Enira Estate Red 2009 (£12)

От впечатляващия български проект на звездата на St-Emilion Стефан фон Найперг, червено вино в стил бордо с водещ компонент мерло, балансиращо кадифена дъбова ванилия със зряла слива и касис. Огледайте се и за бутилките отлежал резерв на Enira, като много сериозното BV 2009 (£37.50).

А двама от основните износители на вино опечалено ми разказваха в детайли за трудностите, пред които са били изправени винопроизводителите преди и след края на комунизма.

Корупция, преразпределение на лозята на случаен принцип между частни собственици, лишени от опит във винопроизводството, отсъствието на местни винопроизводители с подходящ опит и познания – и цялостната липса на пари.  

Настроението по онова време беше мрачно – бих казал, че досега не съм бил на по-песимистично винено пътешествие.

В последните 7-8 години нещата започнаха да се променят, и в двете държави тръгна процес на съвземане от тази криза.

Най-вече благодарение на предприемаческия дух на винопроизводители, които са наясно, че в България и Румъния има райони, които разполагат с подходящ климат и почви за производство на висококачествено вино, и то на цена, значително по-ниска от тази навсякъде другаде в Европа.

Не трябва да се забравя, че тези хора са били наясно и, че на двете държави им предстои влизане в ЕС, и виждайки възможностите в това, те са стартирали отрано сложния процес по закупуване на терени за засаждане на лозя.

Инвеститорите се оказаха разнородна група.

Италианският текстилен магнат Едоардо Миролио, който създаде едноименна винарна в българската тракийска низина, която се присъедини към пиемонтската Tenuta Carretta на семейното му винено портфолио.

Аристократът от Бордо с немски произход граф Стефан фон Найперг, собственик на топ винарната St-Emilion Chateau Canon La Gaffeliere, наравно с други, не по-малко популярни, е партньор в проекта Enira в българската изба Bessa Valley.

Както и британската двойка Филип и Елвира Кокс, които притежават и управляват голямата румънска винарна Cramele Recas.

Техните проекти и вина може и да са много различни като мащаб и амбиция, но разглеждани колективно, инвестициите и опитът им сякаш успяха да запалят искра и в двете държави.

В последвалото десетилетие се наблюдава прилив на обещаващи нови проекти на скромни като мащаб производители-индивидуалисти – нещо, което никога не би било възможно в ерата на комунизма.

Става въпрос за завръщащи се от изгнание личности като румънската аристократка баронеса Илеана Круп-Костинеску, която заедно със съпруга си от Германия - барон Якоб Круп (двойка, изглеждаща буквално сякаш е извадена от "Гранд хотел Будапеща"), съживи 300-годишното си семейно имение Prince Stirbey в трансилванските алпи.

Оги Цветанов и Адриана Сребринова, които успяха да трансформират бившата държавна собственост в Боровица в малко чудо.

Училият в Нова Зеландия и Австрия Петър Георгиев - талантлив специалист от новия креативен български винопроизводител Rossidi.

Не всичко, което тези или подобните на тях производители пускат на пазара, е забележително и с изключение евентуално на Cramele Recas (и подобния на тях производител с британски корени Halewood Romania) едва ли може да се очаква някой от тях да достигне мащабите на продажбите от 80-те години.

Въпреки това, големите търговски вериги стават все по-склонни да добавят към асортимента си, вина от тази част на света - което само по себе си е стъпка напред след мрачните дни от 90-те и началото на новото хилядолетие.

И колкото повече вина от нови български и румънски производители опитвам, толкова повече се убеждавам, че тези държави ще се превърнат в сериозни играчи в предстоящите години.

Бихме могли да кажем, че бъдещето е тяхно.

А ако все пак ви се иска да опитате миналото, от Sainsbury’s – макар и без особен ентусиазъм – твърдят, за £4.75 британски лири все още може да се купи що-годе сносна бутилка българско каберне в доста от магазините им.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: The Guardian

10.04.2015 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара