Източник: flickr.com
Не поръчвайте тези вина в ресторанта!
Фикцията срещу реалността в ресторантските винени листи
Имам един въпрос, който искам да задам на винените директори по света: защо има страница във вашата винена листа, наречена “Селекция на сомелиера”, когато реално тя е “дай да оберем парите на тези смотаняци”?
Виждал съм тези страници да се появяват във все повече винени листи напоследък, и отделям времето да чета всяка една от тях, надявайки се да усетя гледната точка на сомелиера, който е подбирал вината там. И твърде често това изобщо не е лесно, особено когато виждаш бутилки за $45, които с лекота можеш да намериш в местния магазин за вино срещу $15.
Дали въпросният сомелиер е купил тази евтиния като част от отстъпка за големи обеми поръчка, за да получи достъп до вината от по-висок клас, които са няколко страници по-напред в листата?
Или това са вина, които просто не могат да се вместят в никоя друга част от листата? В крайна сметка често е трудно наистина да вмъкнеш тази проклета бутилка трибидраг от Хърватия, която твоят предшественик е взел бонус от поръчката.
Понякога страницата “Селекция на сомелиера” е, доколкото можем да преценим, просто списък от случайни вина, без каквото и да е описание защо са избрани.
Което ме кара да започна да огъвам универсалната си винена чаша Zalto до степен да я счупя наполовина.
Все пак трябва да призная, че съм виждал и пълната противоположност: “сомелиерски селекции”, които акцентират даден регион, производител или дори сорт.
В този случай е очевидно, че човекът, който е подготвял списъка, наистина е отделил време да открие връзка, която да обединява вината, и да предложи на клиентите шанса да се запознаят с нещо нетрадиционно, независимо дали става дума за известен сорт като шардоне, или за по-слабоизвестен регион като Сардиния. Би ми се искало да виждам повече такива!
“Като сомелиери, които пробват и говорят за вино всеки ден, можем да забравим, че ежедневното, недвусмислено за нас вино може да е пообъркващо за гостите ни,” казва Дженифър Ноулс, винен директор в Jefferson във Вашингтон. “Заглавието ‘Селекция на сомелиера’ в листата може да ни предложи шанса да демонстрираме неща, които силно ни вълнуват — ако те са вина, които са достойни за титлата, която им даваме.”
Трябва да призная, че отговорът на Ноулс на моя въпрос донякъде намалява огорчението ми.
Поне сега, когато видя страница с вина, в която липсва ясно послание, отивам да говоря със сомелиера, за да разбера дали всъщност има някаква логика зад това групиране.
Често има такава, което ми носи искрено удовлетворение. А ако няма... е, винаги е забавно да гледаш как някой набързо се опитва да осмисли безсмислицата и да намери подходящо оправдание.
Подобни статии
