Източник: Grand Austrian Tasting 2014

Edward Kourian

За розето, Росиди и виненият пазар

Наскоро британският винен критик Джансиз Робинсън Master of Wine (MW) публикува статия във Financial Times, в която споделя, че за пръв път в професионалната си кариера е имала сравнителна сляпа дегустация на близо 40 от най-известните и качествени розета в света. В тази дегустация участва и българското розе Rossidi Nikolaevo Pinot Noir & Rubin 2014.

Използвахме повода да разговаряме със собственика на "Росиди" Едуард Куриян. 

Как вашето вино попадна сред тази селекция и какви бяха оценките за него?

В прав текст

"Мекото, ухаещо на рози Rossidi Nikoleavo Pinot Noir 2014 определено беше изненадата на дегустацията, пише Робинсън", която е оценила розето на Росиди със 17 от 20 точки.

През месец март, организаторът на тази "Розова дегустация" Ричард Бампфийлд MW ме попита дали имам нещо против да включи нашето розе в "сляпа дегустация" на едни от най-известните и качествени розета в света. Мигновената ми реакция беше да го попитам дали се шегува. А той отговори с типична британска сериозност: “Ни най-малко".

Преди половин година Стивън Спъриър, впечатлен от същото това розе, реколта 2013, го избра за една от месечните си препоръки в Decanter и неговите годишни Топ 72.

А сега Ричард Бампфийлд MW, който ръководеше заедно със Спъриър и Каролайн Гилби MW един майсторски клас в българското посолство в Лондон, организиран от Българската Асоциация на Независимите Лозаро-Винари (БАНЛВ), е останал очарован от нашето розе и е решил, че иска да го включи във въпросната дегустация на розета, която е нарекъл Posh Pinks или "Луксозни Розови".

Естествено, беше много приятно чувството, че един MW с достатъчно много опит и знания, пожела да включи в подобна дегустация едно българско розе. Наистина звучи доста крейзи... Съгласих се тогава и честно казано, зачаках момента на "Провансалската истина".

Интересно ми беше да разбера как е протекло събитието. Всички розета са декантирани в еднакви прозрачни бутилки с номера. А след приключването на цялата дегустация, се събират и обобщават бележките и оценки на всички присъстващи (доста на брой MW, винени журналисти и писатели, сомелиери и баери).

Някои от тях: Елизабет Габе MW, Джо Уодсак MW, Робърт Джоузеф, Антъни Роуз, Джоана Саймън, Кристин Остин, Джон Стимпфиг, Нанси Джилкрайст MW и доста други, все имена във винената индустрия.

Ричард ми разказа това и съобщи, че очаквано повечето присъстващи са се насочили веднага към бутилките с по-блед розов цвят. В края всички са били заведени в друга зала, където са били изложени номерирани всички вина в своя оригинален вид и опаковка. Така всеки е успял да сравни личните си бележки и вината, на които те съответстват. Той беше искрено въодушевен от факта, че на сляпо повечето хора са "реагирали" на бледо-розовия цвят, но при обобщаването на оценките, на челни места са се оказали вина с плътен цвят, по-екстрактни и концентрирани. Парадокс...

Нямах представа, че Джансиз Робинсън MW лично е присъствала и дегустирала, докато пътувайки към London Wine Fair не прочетох в цяла страница във Financial Times нейната статия отразяваща това събитие.

Голямо внимание, ествествено, е отделено на вината от Прованс и Лангедок. Освен тях, друг неин фаворит се е оказало единственото вино от Източна Европа, Rossidi Nikolaevo Pinot Noir & Rubin 2014, което е и било, "изненадата на дегустацията".

Можете да закупите Rossidi Nikoleavo Pinot Noir & Rubin 2014 от тук.

Фактът, че човек от ранга на Джансиз класира на 3-то място българско розе, измежду 40 от топ розетата в света, е неимоверен успех на първо място за България, и на второ, личен за Росиди. Имаме успехи, като страна, с червени вина, доста рядко с бели, но такова признание за розе, съпоставено с лидерите в този жанр, мисля че до сега не е било оказвано.

В топ вината за 2014 г. на Стивън Спъриър и номер 3 от 40, според Джансиз Робинсън през 2015 г., означава Постоянство и Чар. Това ни кара да се чувстваме изключително горди като български производител на вино.

Първите 5 и още някои от личната класация на Джансиз Робинсън

1. Ch d'Esclans, Rock Angel 2014 Côtes de Provence
Grenache with Rolle and Tibouren

2. Dom Ott, Clos Mireille Rosé 2014 Côtes de Provence
70% Grenache, 20% Cinsault, 10% Syrah

3. Rossidi, Nikolaevo Vineyard Rosé 2014 PGI Thracian Lowlands
90% Pinot Noir, 10% Rubin

4. La Sauvageonne, Rosé 2014 Languedoc, Terrasses du Larzac
Grenache, Syrah

5. Dom de la Ribotte, Cuvée Anaïs Rosé 2014 Bandol
Mourvèdre 90%, Grenache 10%

11. Niepoort, Redoma Rosé 2014 Douro30% Tinta Amarela, 20% Touriga Franca, 50% others

14. Ch Léoube, Rosé 2014 Côtes de Provence, La Londe50% Grenache, 50% Cinsault

21. Ch Miraval 2014 Côtes de Provence Cinsault, Grenache, Syrah, Rolle

22. Ch d'Esclans, Garrus Rosé 2014 Côtes de Provence Grenache and Rolle

23. Ch d'Esclans, Les Clans Rosé 2013 Côtes de Provence Grenache and Rolle

24. Ch Salettes 2014 Bandol Mourvèdre, Cinsault and Grenache

25. Ch d'Esclans, Whispering Angel Rosé 2014 Côtes de Provence Grenache, Rolle, Cinsault

Вие работите на британския пазар от няколко години. Променя ли се мнението на англичаните за българското вино и винопроизводители?

Да, променя се... Възможно най-бавно. За британците все още българско вино означава евтино. Добро, но евтино. Както Род Смит MW се изрази в едно интервю за списание Бакхус: "Паметта на хората е упорито нещо".

Отнема много време и енергия за да убедим управител на магазин за вино или сомелиер в Лондон в качествата на вината, които правим и предлагаме.

Често при споменаването на "българско вино" виждаме в погледа им "Не". Други са склонни да експериментират и дори харесват вината. И тогава се сблъскваме с второто предубеждение – цената.

Ние, Росиди, сме малък винопроизводител, който се е фокусирал върху производството на високо качество, интересни и различни вина, които са предназначени само за ресторанти и специализирани магазини.

Тази е нашата целева категория и при експорта. Във Великобритания, Белгия, Холандия, основно работим с ресторанти с Мишлен звезди, понеже предлагаме качество, нещо много различно, което не може да бъде намерено в супермаркета.

Във Великобритания ще има промяна в мнението на консуматора относно българското вино тогава, когато започнат повече винени журналисти и критици да пишат и оценяват българските вина спрямо различните категории, към които производителите са се фокусирали.

Наскоро Каролайн Гилби, Master of Wine и председател на панела за Централна и Източна Европа в наградите на Декантер посъветва българските производители да помислят относно съотношението цена-качество и ясно да осъзнаят къде се намират на световният пазар, както и стилистично да осъзнаят какви вина искат да произведат и защо”. Каква е посоката, в която трябва да се развиваме?

Практиката показва до сега, че повечето хора, които дегустират и пишат за българско вино във Великобритания поглеждат към него като на предназначено за супермаркет.

Повечето от тези хора са и консултанти на различните търговски вериги, т.е. тяхната гледна точка е количество и изгодна цена (цена-качество). Други са на свободна практика, но също сякаш не могат да излязат от тази представа за българското вино – супермаркет вино и винаги поглеждат снизходително на него – Да, добро е, но за Tesco или в най-добрия случай Waitrose, но за 8-9 паунда.

Има български производители, които оперират на британския пазар, като създават впечатление в своите вносители, че са "малки производители" и съответно биват представяни като такива.

Имали сме реални случаи, в които сомелиери са ни посрещали с думите: "О, току що дегустирахме едно българско вино от друг "малък производител"". Разбирайки кое е виното, се оказва, че въпросният малък производител е с капацитет около 1 000 000 бутилки.

Дори и на английския пазар се налага да се борим с българския манталитет. А е толкова лесно...

Всички трябва да оперират цивилизовано на британския пазар, което ще изгради нов, по-добър имидж на българското вино и ще бъде в негова полза.

Ако не, англичанинът ще запомни, и както виждаме помни доста дълго време. И в крайна сметка ощетено е отново "българското вино".

В контекста на всичко казано, Каролайн Гилби MW е права за съотношението цена-качество, но това важи за големите производители, които искат да оперират на британския пазар.

Малките като нас са се прицелили в по-тесен кръг консуматори, тези които търсят нещо ново, интересно, не се стискат да платят повече за него, експериментират и определено няма да си го купят от Sainsbury’s.

Когато все пак цената на вината, които предлагаме е в рамките на разумното, те ще бъдат оценени и купувани. Британския потребител е лоялен и когато му хареса някое вино и не се чувства ощетен, той ще и го купи и в бъдеще.

Но определено не бих се сългасил с Каролайн, че малките производители, тези които са направили много добро вино и се стремят да го продават на по-висока цена, трябва да си преосмислят стратегията относно цена-качество, само защото има хора, писатели, винени журналисти и критици, които “позволяват” покровителствено по империалистически да продаваме вино в Англия, но само в супермаркетите.

Ако такъв винен писател, поканен на винено изложение или посещение в Италия, примерно, съобщи или посъветва нещо подобно някои малки, занаятчийски производители, просто не може да си представи каква драма ще си само-създаде.

В личен разговор на една вечеря преди два месеца Стивън Спъриър ми сподели, че се чуди "кога точно беше повратният момент, когато винените журналисти започнаха да съветват производителите как точно да правят вината си, и че трябва да ги произвеждат по съответен начин с оглед пазара, към който са се прицелили".

Това се случи по повод моя конфронтация с винен журналист от един британскии ежедневник, който на втората секунда след като дегустира едно вино от Росиди, започна да ми дава съвети как трябва да променим стилистиката му за да отговаря на британския пазар.

България има своето място на винената карта на света, но трябва да продължи да го доказва всеки ден. И предвид, българския ни манталитет, трябва да застанем твърдо или да отговорим твърдо, за да си го отстояваме, а не на прекланяме робски глава, и да сваляме цените веднага, само защото някой е посочил по-евтини вина идващи от Чили, примерно.

Естествено, във всяко нещо трябва да има баланс и смисъл.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара