Източник: Blog.borgosanfelice.it

Виното, което никога не бива да бъде оставяно без храна

Кианти

Кианти е невралгичната точка на Тоскана, в която се събират вековна история, мъдра умисъл, посредствено изпълнение, спираща дъха природна красота и бутилка, наречена „фиаско”.

Разположен по хълмовете между Флоренция и Сиена, регионът се счита от мнозина за едно от най-красивите места за живот в Европа. Лозя, маслинови дръвчета и кипариси прегръщат погледа отвсякъде, а духът на Медичите е почти осезаем. Животът тече като че ли по други правила и с друг ритъм в Тоскана и ренесансовата й красота подтиква мнозина да я превърнат в свой втори дом.

В прав текст

Кианти не е име на сорт, нито на изба, нито пък на човек.

Преди да кажем какво е едно Кианти, нека кажем какво със сигурност не е: Кианти не е име на сорт, нито на изба, нито пък на човек. Колкото и да са забавни историите за чудния сорт кианти или за виното, правено от госпожа Кианти, те са доста далеч от истината.

Кианти е област и контролирано и гарантирано наименование за произход в Тоскана за червено вино.

Известно количество история

Вино в Кианти се прави отдавна и по-точно от 7 века насам, от когато датира първото му писмено споменаване. Както много известни вина, то започва живота си като бяло, преди да стане червено вино.

Изконните винени центрове на Кианти са градчетата Castellina, Gaiole и Radda, на север от Сиена.

Именно техните лозя и тези на градчето Греве са обявени за единствените официални производители на Кианти от Великият херцог на Тоскана - Козимо III Медичи - през 1716 година.

Днес тези градчета оформят зоната Кианти Класико, от която идват едни от най-добрите вина на региона, а самото Кианти бива разширено значително от властите през 1930 година.

Една от знаменитите личности в историята на Тоскана - барон Бетино Рикасоли - дефинира през 1872 година първата модерна рецепта за Кианти, в която участват два червени и един бял сорт: 70% санджовезе, 15% канайоло и 15% малвазия бианка.

Той пише, че малвазията може и да не се използва във вина предназначени за отлежаване, от друга страна пък подсилва вкуса и прави виното по-леко и съответно подходящо за ежедневна консумация.

Реклама

 

През 1967 година италианското правителство потвърждава „Формулата Рикасоли” определяйки едно Chianti DOC (Denominazione di origine controllata или Контролирано наименование за произход) като бленд от 70% санджовезе и 10 до 30% малвазия и требиано.

Високият процент бели сортове, и особено вездесъщото требиано, не правят добра услуга на качеството на Кианти и годините след Втората световна война виждат океан от остри, кисели и непретензиозни вина, бутилирани в закръглени бутилки, обхванати плътно от сламена кошничка.

Любимият аксесоар на многобройните немски туристи, който след изпиването на виното бързо и удобно се превръща в свещник, се нарича фиаско (fiasco) и по латинската поговорка Nomen est Omen няма как да вещае добро бъдеще за виното в този му вид.

С появата на супер-тосканските вина през 70-те години на 20 век, в които участват интернационални сортове като каберне совиньон и мерло, както и заради наистина посредственото качество на огромна част от вината, става ясно, че е необходима промяна ако Кианти желае за себе си достойно бъдеще.

През 1996 година се разрешава използването на мерло и каберне совиньон (до 20% от бленда), а от реколта 2006 нататък белите сортове не се допускат в състава на едно Кианти. С използването на по-качествени клонове санджовезе, съвременно оборудване, повишена хигиена в избата и засилен ангажимент на енолозите Кианти е спасено от злочеста съдба.

Известно количество факти

Днес Кианти покрива огромна площ от Тоскана (около 70 000 хектара) и се разделя на седем подрегиона, всеки от които има право да използва името Кианти: Chianti Classico, Chianti Montalbano, Chianti Colli Fiorentini, Chianti Rufina, Chianti Colli Senesi, Chianti Colline Pisane и Chianti Colli Aretini. Има зони в периферията на региона, които могат да носят само името „Кианти”, без допълнение.

Климатът в Тоскана е умерено континентален, вариращ в зависимост от микрорегиона. Лятото е горещо с дневни температури около 35°С през юли и август, а зимата - сравнително мека.

Сериозно климатично предимство за винопроизводството е фактът, че иначе високите дневни температури падат значително през летните нощи и така лозята не са подложени на топлинен стрес. Подобно на други европейски региони и Тоскана търпи промени в климата през последните няколко години, изразяващи се в редуването на силно дъждовни и много сухи години.

Както може да се предположи за толкова голям регион, почвите са изключително разнообразни. Основните типове са: пясъчен мергел с включвания от варовик и глина (наричан Galestro); синьо-сив пясъчник (Macigno) и варовикова глина (Alberese).

Отскочи към Коментарите (0 )

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

05.04.2021 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара