Източник: Tecnoagave.com.mx

Историята на текилата

Всичко, което трябва да знаете

Запази

Малко алкохолни напитки са заобиколени от толкова митове и мистерии, колкото е текилата — и това не е случайно. Този пикантен и незабавно разпознаваем мексикански алкохол съществува от векове, което е предостатъчно време за зараждането на някои добри легенди.

Въпреки че често бива свързван с разпалващи страстите добавки като сол и лайм или единични хитове от 70-те години като "Текила сънрайз", този алкохол от ферментирало агаве е издържал изпитанието на времето и се радва на същото уважение сред елитните бармани, каквото са си спечелили бърбънът и скочът.

Дори Джордж Клуни вложи спечелените си с много усилия пари в стартирането на свой бранд текила.

Подобно на бърбъна, по-известен като "националния алкохол на Америка", дестилаторите на текила имат изключително строги правила, които трябва да спазват.

Сред тях е изискването всяка бутилка текила да се прави на правилното място — от правилните съставки — и версиите "reposado" и "anejo" да отлежават точно колкото време е необходимо. Но както казват, Рим (или в този случай Текила, Халиско) не е бил построен за един ден - или дори за хилядолетие.

1000 пр.н.е. до 200 сл.н.е: Ацтеките ферментират агаве

Въпреки че е възможно — и дори вероятно — ацтеките да са знаели как да устройват бесни партита, текилата не се е зародила като любимия шот на купонджиите.

Тя дори не се е появила като текилата, която познаваме в наши дни. Ацтеките са обичали ферментирала напитка, известна като "пулке", която е използвала сока от агаве (тази техника вероятно е използвана и от олмеките, по-късна цивилизация, датираща около 1000 пр.н.е., съществувала в низините на Мексико).

Наподобяващата мляко напитка е била толкова важна за културата им, че те са се кланяли на цели двама богове, известни с тесните си връзки с алкохола.

Първият от тях е Маяхуел, богинята на мескала, а вторият е съпругът й Патекатл, богът на пулке. Въпреки че първите документирани упоменавания на пулке - в надписи по каменни стени, естествено - са датирани около 200 г. сл.н.е, питието набира популярност векове по-късно, когато ацтеките са удостоени с внезапна визита от испанците.

XV-XVI в.: Испанците дестилират агаве

Въпреки че има многобройни теории за зараждането на дестилацията на агаве, една от разпространените истории включва испанската инвазия и примитивни глинени дестилатори.

Зажаднелите испанци не могли дълго да издържат без бренди, така че когато запасите им от алкохол започнали да се изчерпват, те импровизирали с глина и агаве, като на практика създали питието, което в наши дни познаваме като мескал. (Не забравяйте: всички текили формално представляват мескали, но не всеки мескал е текила.)

В средата на XVI в., испанското правителство отваря търговски маршрут между Манила и Мексико, а в началото на XVII в. маркизът на Алтамира изгражда първата голяма дестилаторна в сегашното селище Текила, Халиско.

XVIII-XIX в.: Заражда се съвременната текила

Фамилията Куерво, която всички в наши дни познават и обичат, започва комерсиална дестилация на текила през 1758 г., последвана скоро от фамилията Сауза през 1873 (както и от поне още няколко други малки производители).

Дон Зенобио Сауза е човекът, идентифицирал синьото агаве като най-добро за производство на текила — и към този етап това, което познаваме като текила сега, вече вероятно се е произвеждало от тези дестилаторни.

1936: Изобретена е "Маргаритата"

Както е и с ръженото уиски от Канада по време на сухия режим, текилата също е посрещната с отворени обятия от американските закононарушители.

Неспособни да се снабдят с нещо по-добро от второкласно уиски и приготвян в домашни условия джин, консуматорите в САЩ започват да се възползват от сладкия нектар от агаве от Мексико — да не говорим за повече от стоте леснодостъпни бара в Тихуана, изобилстващи от алкохол.

Към началото на 1936 г., консумацията на алкохол в САЩ отново става законна и отскачането до Мексико за приятни алкохолни изживявания вече не е необходимост. Но вестникар на име Джеймс Греъм и съпругата му заминават за Тихуана, където се оказват в един от оцелелите барове, собственост на ирландец на име Мадън, който се е прочул в региона със своята "Текила Дейзи".

Въпреки че Мадън признава, че създаването на питието е било щастлива случайност след негова грешка, питието се превръща в любим коктейл в САЩ (но официалното американско название е базирано на превода на "Дейзи" - маргарита).

1974: “Текила” става запазена интелектуална собственост на Мексико

Като стъпка за поемане на контрола над понятието “текила,” мексиканското правителство обявява понятието за своя интелектуална собственост през 1974 г.

Това налага текилата да се произвежда и отлежава в определени региони на Мексико, и за други страни става незаконно да произвеждат или продават собствена “текила”. Създаден е т.нар. "регулаторен съвет за текилата", който да гарантира качеството и да насърчава културата, свързана с консумацията на този вид алкохол.

2015: Любовта на барманите към агавето

От скромното пулке до сегашните крафт текили, барманите по цял свят превръщат скромния нектар от агаве в нещо повече от само "Маргарита" и "Текила сънрайз".

През 2009, Фил Уорд отваря бара си Mayahuel, отдавайки почит на сегашната фантастична текила и мескал, достъпни в САЩ (името е вдъхновено от ацтекска богиня, родила 400 пияни бебета-зайчета). Барът спомага за популяризацията на включването на текила в класически коктейли като Oaxaca Old Fashioned. Оттогава се появяват много нашумели барове в САЩ, включително Masa Azul в Чикаго и 400 Rabbits в Остин, Тексас.

Наскоро Ivy Mix, който бе обявен за най-добър американски барман в тазгодишния конкурс Tales of the Cocktail, отвори Leyenda, вдъхновен от Мексико бар, сервиращ коктейли с текила, които биха накарали олмеките охотно да вдигнат чаши.