Тя пуска общо осем парчета.
Продуцентът на Rolling In The Deep Пол Епуърт участва в призрачния химн I Miss You. Адел кима със затворени очи. Тази песен е за секса, нали? Тя шумно се разсмива.
"За интимност на всяко ниво. За секс, за спорове, за един от най-интимните моменти в живота ми. Защото просто го изричаш, без да се усетиш. Малко е като фразата, че пияният език казва истината. Определено това е мотото ми в живота. Ето защо всъщност не обичам вече да пия. Паниката, когато се събудиш на следващата сутрин." Явно тази паника не е чужда дори и на Адел.
When We Were Young би могло да бъде еквивалентът на Rolling In The Deep в този албум. Мащабна, силна любовна песен, тя е диско-балада в стила на 70-те години, продуцирана от Ариел big fat love song, it's a 70s styled shimmery disco ballad produced by Ариел Рехтшайд и писана в съавторство с Тобиас Джесо-младши, който тя е открила, след като е чула песента му Hollywood. Тя заминава за Лос Анджелис и записва на пианото на Филип глас, в ома на бабата на приятел на Тобиас в Брентууд. "Някога това е била къща, където са царяли убийствени партита, и по някаква причина неговото пиано беше там, така че той написа песента на него."
Adele - Skyfall
Million Years Ago, продуцирана отново от Кърстин, напомня за годините на Силия Круз с Тито Пуенте и връща отново сълзите в очите ни. "Харесва ли ви?", пита тя, гледайки с искрена изненада. "Записах я само преди три дни, буквално в последния момент. Тя е много сдържана, много в духа на "19". Само аз и китарата."
Тя решава да пусне още едно парче. "Кое искате да чуете - това с Danger Mouse или това с Бруно Марс?" Невъзможно решение, така че тя пуска и двете. River Lea е нещо като Hometown 3.0. Тази с Бруно Марс е от всичко по малко. 'Щяхме да направим нещо готино, но после твърде много се забавлявахме.' Блестящо абсурдно парче. "Никога не съм пяла толкова много през живота си. Можете ли да си представите колко се забавлявахме с Бруно, докато го правихме?" Можем.
За разлика от първите й два албума, които имат отличителни соул, аренби и блуграс нотки, 25 изглежда твърдо закотвен в съвременния поп, въпреки че има и някои ясни намигания към 70-те — The Carpenters, Арета, Карли Саймън и Стиви Никс, с която наскоро се е запознала на шоу на Fleetwood Mac. Тя се забавлява да си спомня срещата им.
"Направо се разревах. Не обичам да плача пред прочути хора, защото е неловко и ги кара да се чувстват неудобно. Но просто не можех да се сдържа."
Много неща са правени през времето, необходимо за записите на "25".
Но Адел не е могла - и не е искала - да бърза. "Понякога се питам дали не пропуснах цяла година. Но нали разбирате, бях майка. Не можех да бързам. И трябва да дадеш на хората шанса да им залипсваш." Тя се е опитала да се върне в студиото през 2013, сядайки в студиото на приятеля й Kid Harpoon да пробва някои идеи. "Просто за майтап. Беше като да топна пръст във водата и да видя как е. С Том се разбираме добре, така че влязохме в студиото с него, защото знаех, че няма натиск. Предимно просто разговаряхме, и си взехме шоколадова темпура. Не знам защо не бях готова, но просто не можех да стигна до самата себе си."
Нещата не са се получили и няколко месеца по-късно, когато тя отива в Ню Йорк, за да работи с Райън Тедър, фронтмена на OneRepublic, с който е правила Turning Tables и Rumour Has It. Това, което се получава от времето им в Ню Йорк, е парчето Remedy, посветено на най-добрия й приятел, баба и дядо й и гаджето й, но предимно на нейния син, който е родила от Саймън Конецки (те все още са заедно, въпреки приказките на таблоидите).
"Remedy е страхотна, и ми харесе да я пея, така че си казах 'Потръгна!' Само че не потръгна," казва безучастно тя. "Почнах да правя някои боклучави песни - не че бяха боклучави," поправя се тя, "бяха си добри поппарчета, но просто се опитвах да бълвам наред, не исках да мисля за това. И ги отхвърлиха. Мениджърът ми каза: 'Това не е достатъчно добро'." Ох. "Да, поразклати ми се самочувствието, но и донякъде го съзнавах. Отидох при Рик Рубин, да му пусна парчетата, и той реагира: 'Не ти вярвам.' Това е най-големият ми страх: хората да не ми вярват. Така че се върнах обратно в началото."
