Един ден тя и Тедър обядвали и Trouble на Тейлър Суифт прозвучала по радиото.
"Реагирах: 'Харесва ми тази песен, кой я е писал?' и той отвърна 'Макс'. Аз питах 'Кой Макс?' и той отвърна 'Макс Мартин!' и аз питах 'Кой е Макс Мартин?'." Тя открива най-добрия автор на песни в света, след като Тедър и изпраща клип в YouTube с негови неща. И той също се оказва в 25. Send My Love To Your New Lover е малко като Can't Feel My Face на Мартин за The Weeknd - тотално неочаквана. Парчето има калипсо ритъм ("It's a bit of fun, innit? You ain't got to be dark all the time") и страхотно начало: This was all you/ none of it me. "Харесва ми, убийствено е," казва тя. "Моментално, милион хора в живота ми ще си кажат, 'О, по дяволите, какво направих...'"
Тя пише основата на песента, когато е на 13 години.
След като решава да не бъде сърдечен хирург заради "момчетата", вдъхновението за настоящата й кариера се появява през 2008, когато Ейми Уайнхаус пуска Frank. Адел веднага грабва китарата и започва да пише.
"Ако не беше Ейми и Frank, 100% нямаше да взема китарата, нямаше да напиша Daydreamer или Hometown и да напиша Someone Like You на китарата. Обратно на твърденията, с Ейми всъщност не се познавахме, не сме били приятелки или нещо такова. Ходили сме в едно и също училище за известно време. Но 1 милион процента, ако не бях чула Frank, това нямаше да се случи. Обожавах я."
Във всяко интервю за всеки пореден албум Адел е блестяща - забавна, ангажирана, присъстваща, заинтригувана, невероятно умна и безпогрешно искрена.
Tweeeet me!Аналогиите между Ейми и Адел не могат да бъдат игнорирани. Момичета от северен Лондон с отсъстващи бащи, които са обичали Ела и Ета и са смятали, че ще издадат албум-два и ще продължат нататък с живота си. Не така обаче се случват нещата и за двете, и можем да сме сигурни, че това е шокирало и двете. Но разликите между тях са огромни; затова и Адел все още е тук, докато Ейми не.
Във всяко интервю за всеки пореден албум Адел е блестяща - забавна, ангажирана, присъстваща, заинтригувана, невероятно умна и безпогрешно искрена. В миналото тя се е забавлявала с топло чувство да се бъзика с попзвезди - винаги забавна, никога зла - до голяма степен по начина, по който Уайнхаус успяваше да излъчва убийствен чар. Сега като че ли тя е малко по-предпазлива отпреди. Но все още е блестящо неуместна, слава богу.
"Родих няколко дни преди премиерата на "Скайфол", затова и не участвах в събитията около филма. Направо щеше да ми изпадне детето отдолу."
Адел не е склонна да допуска разговорът да навлиза твърде надълбоко в определени части от личния й живот - и нито веднъж не споменава сина или партньора си по име.
Темата за баща й, с който не си говорят от години, изниква само когато говори за дядо си. Тя го описва не като "бащата на баща ми", а след пауза като "не бащата на майка ми". Признава, че е нервна заради това интервю.
"Когато правиш интервюта три години нонстоп, знаеш какво горе-долу ще кажеш, и почти всеки въпрос вече е зададен. Нервна съм, защото се опасявам, че въпросът ще е 'Защо не ти харесва да бъдеш известна?' - а не е така." Мрази ли тя славата?
"Просто се боя от нея, нали разбирате? Боя се, че тя ще ме съсипе и унищожи, че ще се изгубя и ще се превърна в някои от хората, които обичам с музикалното си сърце. Страх ме е. Боя се захората, които обичам, да не се почувстват сякаш са ме изгубили." Тя осъзнава, че вероятно звучи твърде сериозно и тежко. "Общо взето е като "Звезди в очите" - влизаш в облака и излизаш като някой друг," и тя отново се разсмива. "Притеснявам се, че те ще ме гледат да влизам в облака и никога да не излизам оттам. Славата е донякъде отровна. Достатъчно токсини имам в тялото си, нямамм нужда от още!"
Невероятно и нечувано е за изпълнител през 2015 да е толкова прочут и все пак да не играе играта на славата по начина, по който го прави Адел. Замислете се за часовете, дните, месеците, които Ким и компания прекарват онлайн, за да поддържат бранда "Кардашиън".
Дори певици като Ели Гулдинг постоянно са в Twitter, гарантирайки, че феновете ще могат да следят дребните детайли от ежедневния им живот. Адел рядко туитва, едва наскоро се е присъединила към Instagram, и се е изправяла пред папараци не повече от три пъти тази година. Как успява да избегне всичко това? "По-трудно е за избягване, отколкото да му се поддадеш. Мисля, че повечето хора се поддават, защото е по-лесно, но аз просто не мога.
Некомфортно ми е да се занимавам с такива неща. Да ме снимат в магазина е да бъдеш прочут без причина и това е нещо, на което не съм готова и което не искам за себе си." Тя избягва горещите точки, където има папараци, като Бонд Стрийт и Сохо. "Не че се опитвам да бъда някак против славата, просто искам да имам истински живот, за да правя песни и албуми. Никой не иска да слуша песни от някой, който е изгубил досег с реалността. Така че живея скромно - в името на феновете."
Затова и Адел е важна.
Не защото продава милиони албуми и печели всяка възможна награда. Тя е важна за всички, защото пее за живота по начин, който дълбоко затрогва и ни засяга, и го прави въпреки "ангажирането", "отразяването" и "контакта". Тя не играе играта на славата. Тя не се връща с нов вид или нова концепция с всеки нов албум. Адел е творец, не шоумен. Тя е Патси Клайн на това поколение, или Стиви Никс, или Франк Синатра, или Арета Франклин. Тя прави важни албуми, които провокират колективното съзнание, и пее песни, които имат смисъл. Тя ги пише сама, в своето свободно време, и когато са готови, издава албум, и дава само шепа интервюта.
Дали 25 ще е толкова успешен, колкото и 21? Кой го вълнува? Ще има 29, и 42, и да се надяваме и 89. Адел е творец за цял живот; независимо дали следващият й албум ще стане платинен или ще се провали, винаги ще има още, тя просто ще продължава да пее. И (да се надяваме) тя ще остава все така честна и открита. Точно в това е нейната сила.
"Чувствам се доста емоционално, правейки първото си интервю от много време." Тя изглежда щастлива, отпусната и поне донякъде облекчена, както в момента, така и като цяло в живота си. "От известно време изглеждаше, че този момент никога няма да настъпи, защото не можех да стигна до себе си, за да напиша нов албум. Така че съм много доволна и се гордея с песните. Малко ме е и страх, но ще е вълнуващо." Какво предстои?
"Иска ми се да направя нормално турне. Бих искала да видя Бритни във Вегас. За повече деца... не знам. Може би след това, което Ксавие каза, може да се захвана с актьорство… Бих искала да запиша още един албум," решава тя с усещане за завършеност. "Искам да издържа изпитанието на времето и темпото, с което се движи светът. Искам да правя албуми завинаги - с времето, което имах за този албум. Ако мога да правя това, ще бъда адски щастлива." И тя отново се просълзява.
Подобни статии
