Двата живота на Майкъл Джаксън

Кой е този човек?

Ами ако той се беше родил някъде другаде, в различно семейство?

Където и да е другаде. Примерно в малко рибарско градче в Мексико. Там би съществувал като преждевременно надарено дете, със способност да влияе на хората с гласа си. С дарба да имитира любов и разбито сърце под формата на песен.

Той би пял за хората от ранна възраст, те биха го харесвали и биха му се възхищавали. Може би не би получил това специално отношение като един от хората, които могат да разплакват майките, а бащите да поклащат глава и да потискат сълзите. Но той би останал дете.

Той би тичал, би играл с други деца. Би работил с останалите членове на семейството си, приемайки тяхното препитание. На рибарска лодка с други млади мъже, в семейния магазин, или може би държейки хотел за пътници.

Би пораснал и би станал мъж. Може би би свирил на китара и би пял песни. Може би момичетата биха го обичали, би се оженил за някое от тях. Може би му било трудно да остане верен, или би пил твърде много. Може би би имал свои собствени деца и би ги научил на песните, които е знаел, когато е пораствал.

Може би хората винаги биха били затрогвани от светлината в погледа му, но тя би избледняла с годините.

Michael Jackson - They Don't Care About Us

И може би той би остарял и би надебелял заради бирата и възрастта. И би учил внуците си да пеят песни и да хвърлят рибарски мрежи. А те биха се интересували само донякъде, открили YouTube и Twitter, но родителите биха мъмрили по-малките да уважават дядо си. И може би, когато той умре, само старите хора биха помнили, че той е бил прекрасен певец в ранните си години.


Иска ми се нещо такова да се беше случило на Майкъл Джаксън. Иска ми се той да беше достатъчно талантлив, за да прави хората щастливи, но нищо повече.

Това би означавало, естествено, че никога не бихме имали него като крал на попа, но той би имал себе си. Аз имам син, който е на 12 години - и той наскоро ми каза, че един от най-ранните му спомени, когато се е прибирал от училище, е бил да завари телевизора включен, съобщаващ вестта за смъртта на Джаксън.

Мога да си представя сина ми на тази възраст, с големи очи като тъмни луни, мека и чувствителна кожа, малки и почти перфектни ръце; векове на цветнокожа душевност, насложени дълбоко в неговия малък глас. Донякъде той прилича на един малък Майкъл Джаксън.

Може би много деца при определена светлина напомнят на хората за младия Майкъл Джаксън. Моят син помни как е влязъл в кухнята и е видял родителите си, възрастни, уморени и стари, да се прегръщат и да плачат като малки деца.

И не е разбирал защо.

Сега си мисля, че аз поне разбирам защо. Не плачехме за загубата на пластмасовия човек Майкъл Джаксън, крехък, страдащ, застаряващ мегаломан.

Плачехме за предизвестения край на цялото ни детство.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Карвел Уолъс, New Yorker

29.11.2015 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара