Ролята на критика е по-сложна от всякога

Джансис Робинсън за конкуренцията между вино-експертите и любителите

Само един път в живота си съм смятала, че знам всичко, което трябва да се знае за виното.

Беше през 1978 г., когато завърших двегодишния курс, организиран от Wine & Spirit Education Trust. Донякъде по чист късмет, донякъде заради някакъв вид гимназиално усърдие, но се оказах най-добрият курсист на годината и счетох, че дипломата от WSET ме прави пълноценен винен експерт.

В прав текст

Независимо от разликите в индивидуалните ни възприятия, кой става сутринта и си казва, че непременно трябва да намери вино, което има вкус на семена от копър, диня на скара и гардения?

Следващите години ме научиха колко много още имам да уча.

Все пак като човек, празнуващ 40 години писане за вино, трябва да призная, че мнозина ме считат за експерт по виното.

Въпреки това съм наясно с плаващите пясъци, на които стои идеята за експертност в сегашната ера на мигновени комуникации и (често анти-) социални медии.

В последните едно-две десетилетия на XX век, когато комуникацията отнемаше осезаемо повече от наносекунда, най-успешните хора, пишещи за вино по цял свят, биваха считани почти за пророци.

Това беше най-видимо в случая с американеца Робърт М. Паркър-младши, който през 1977 г. въведе 100-точкова система за оценяване на вина, която възхитително улесни "разбирането" за вино или поне определянето кое вино той счита за най-добро - независимо от това какъв е вашият майчин език.

Точковата система позволи и на търговците на вино да прехвърлят на някой друг - често точно на на Паркър, но далеч не винаги - солидна част от работата по продажбата (и селекцията).

В ерата на Паркър магазините, каталозите и сайтовете съдържаха не прозаични или ентусиазирани вербални препоръки, а числа - почти всичките вариращи между 89 и 101.

Паркър можеше да лансира или унищожава вина и винарни със същата власт, която притежават най-уважаваните театрални или ресторантски критици.

Той не беше единственият, наслаждаващ се на статута на библейска личност, връчваща неоспорими слова, изписани на каменни плочи.

Повечето консумиращи вино страни си имаха своите винени авторитети - например Джеймс Халидей в Австралия, Мишел Бетан и Жак Дюпон във Франция, и годишни пътеводители като Gault Millau в Германия и Platter Guide в Южна Африка.

И техните мнения се приемаха с робско преклонение както от потребителите, така и от професионалистите във винения бранш.

В онези дни виното беше сред темите, за които обикновените хора в англоезичните страни биха се поколебали да изразяват собствена позиция.

Вместо това на експертите беше оставено да внушават на обикновените консуматори какво да мислят – и как да описват тези си мисли.

Сега обаче виното окончателно е загубило своята елитарност.

През XXI век, Интернет и особено смартфоните промениха всичко. Консуматорите на вино могат да сравняват различни оценки едновременно - не само у дома, но и в магазина за вино или ресторанта.

Приложения за сканиране на етикети като Vivino и Delectable са замислени да предоставят възможно най-много информация за отделните вина – често включваща и оценки – още в мига, в който насочите мобилния си телефон към бутилката.

Winesearcher.com предоставя от 1999 г безценна съпоставка на цени и информация за вина и търговци по цял свят - и сайтът вече е добавил усреднена оценка за качество и се е диверсифицирал със собствено приложение за сканиране на етикети.

Друго приложение, с леко дразнещо шеговитото име Raisinable, сравнява стойността на конкретни вина във винените листи на ресторанти в Лондон и Ню Йорк.

CellarTracker.com, създаден през 2003 г. от бивш служител на Microsoft, е изиграл голяма роля в прехвърлянето на властта от винените експерти към винопиещото население: сега той съдържа и предоставя за безплатна употреба почти 5 млн. отзиви от дегустации, с оценки от повече от 100 000 любители. (От миналата година той също има свое собствено приложение за сканиране на етикети, създадено в партньорство с Vivino.)

Cellartracker все пак взема предвид и отзивите и оценките на различни специализирани автори и сайтове на тема вино, но реално именно огромната тежест на потребителските мнения в сравнение с обемите експертни мнения прави CellarTracker толкова популярен.

Един от търговците на вино - Naked Wines, изпъкна още в самото начало на кратката си история, като насърчаваше клиентите си да рецензират вината и да комуникират директно онлайн с винопроизводителите, зареждащи сайта.

Бизнесът му, изграден на база колективно финансиране, беше толкова успешен, че компанията беше обявена за онлайн бизнес на годината през 2011 г. – когато съществуваше само от три години, а моделът й оттогава насам се наложи и в САЩ и Австралия. Професионалните винени критици са излишни на пазара на Naked Wine.

Мисълта ми е, че винените критици като мен са се превърнали от уникален доставчик на информация в борци за вниманието на читателя.

Доколкото рекламата от уста на уста е най-мощният инструмент за продажби в света, силата й се усилва експоненциално от социалните медии; каква е ролята на тези от нас, които си изкарват прехраната, давайки експертни съвети в тази нова, демократична, много по-населена с мнения среда?

За мен темата е особено деликатна, защото предстои публикуването на четвъртото издание на Oxford Companion to Wine.

Наравно с помощник-редактора Джулия Хардинг съм прекарала две напрегнати години, в които с помощта на почти 200 сътрудници по цял свят съм актуализирала стари записи и съм добавила 300 нови, така че сега това издание включва около един милион внимателно подбрани думи, подредени в 4000 сортирани по азбучен ред записи.

Когато се появяваха първото и второто му издание през 1994 г. и 1999 г., голяма част от информацията в Oxford Companion to Wine беше уникална.

В днешно време обаче всеки, който има достъп до интернет, може да потърси рубриките от книгата в Wikipedia - и, естествено, често да открие записи от Companion, цитирани в долната част на страницата.

Чела съм мнения на арт-критици, яростно възразяващи срещу разпространението на "любителски" рецензии и мнения и твърдящи, че такива отзиви не могат да се сравняват по тежест с тези, подплатени с десетилетия опит и специализирано образование.

Но това не е аргумент, който аз да мога да използвам, когато съм прекарала цялата си кариера в опити да снабдявам потребителите с колкото може повече информация, така че те могат да изградят свое собствено мнение за отделните вина.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Financial Times

08.09.2015 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара