Магията на мехурчетата

Любопитни и по-малко известни факти от историята на шампанското

Обикновено за пенливото вино се говори рядко; когато поредната година се запътва към вратата и чувството, или принудата, за празничност ни принуждава да купим една бутилка.

Истина е, че шампанското е гост на трапезата на специалните празници и моменти в живота ни; идеята на този материал е, че то би могло да се превърне и в постоянен спътник на преживяванията ни.

В друг текст ще ви разкажем най-важното за технологията и естеството на шампанското и пенливото вино, за региона Шампан и неговата история, климат и география. В този материал бихме искали да споделим с вас някои любопитни и по-малко известни факти от историята му.

Великият вожд на всички пенливи вина се казва Champagne и увлекателната му и наситена с невероятни събития история може да изпълни цели томове.

Дори обяснението на технологията за произвеждането му се чете като приказка. Днес Шампан е единствената винарска област във Франция, в която можете да чуете изречението: “Съжаляваме, но виното ни свърши”, а французите изпитват почти бащинска нежност към искрящата напитка. Това, което рядко се споменава обаче е, че историята на шампанското започва всъщност в Англия.

Като непроизвеждаща, но интензивно консумираща ги страна, Англия играе решаваща историческа роля за налагането на много вина, познати днес на цял свят: Бордо, порт, шери.

При шампанското тя е толкова решаваща, че бихме могли да я наречем съзидателна. Според пазената в Кралското дружество в Лондон рецепта за добавяне на захар и дрожди към вино с цел газирането му, англичаните произвеждат и консумират усилено газирано вино още през 1676 година или около 20 години преди французите да споменат наличието на мехурчета в тихите си вина от Шампан.

В началото на 17 век Шампан означава само име на регион, произвеждащ тихи червени вина от сорта пино ноар, а мехурчетата във виното са най-големият упрек към един винар, а именно недовършена ферментация. Главният проблем на Шампан като винарска област е неговият климат; толкова студен, че първо, гроздето рядко достигало оптимална зрялост и второ, ферментацията спирала още преди дрождите да са превърнали цялото количество захар в алкохол и да са измрели.

На пролет, с покачване на температурите, дрождите се “събуждали”, откривали достатъчно захар, с която да се хранят и така отново започвала ферментация. Виното било вече бутилирано, което води до втория проблем, по-скоро на епохата, отколкото на региона: слабото стъкло, от което са били произвеждани бутилките за вино по това време. Цели реколти експлодирали и хвърляли винарите в отчаяние.

Когато през 1668 година поема ръководството на избата в абатство Овийер, бенедиктинският монах Пиер Периньон е твърдо решен да се справи с тези проблеми.

Упоритата му работа дава резултат: той подобрява значително лозарството в региона, прецизира купажа за различните вина, напасвайки го на климатичните условия на региона и въвежда новите, значително по-здрави английски бутилки (verre anglais).

Дом Периньон, както ще остане известен монахът в историята, прави всичко това, но не и шампанско. Мехурчетата са главният му враг. Едва сто години след смъртта му тогавашният шеф на избата – Дом Гросар – решава да яхне модната вълна (тогава шампанското вече е доказан фаворит на богатите и красивите) и започва да прокламира всички тези митове за Дом Периньон и шампанското, които днес можем да чуем на всеки ъгъл.

Следващият важен етап в развитието на шампанското се оформя от притесненията, или предприемаческата прозорливост, на един английски адмирал – сър Робърт Мансел.

През 1615 година той загрижено прошепва на Джеймс I, че ако Англия продължава с такова темпо да изсича горите си за отопление, то скоро няма да има такива за отбранение. Джеймс I издава прокламация, с която забранява използването на дървото за производство на въглища. От сега нататък ще се използват каменни въглища, пише в нея.

Пещите палени с каменни въглища достигат много по-висока температура и изпичаното в тях стъкло е много по-здраво. Винопроизводството получава значителен тласък по пътя си към световна слава, шампанското – към съществуването си, а адмирал Мансел – към пенсионирането си от флотата две години по-късно като собственик на стъкларска фабрика и на патент, осигуряващ му монопол в бранша.

Дълги години на много усилия и експерименти са необходими за постепенното избистряне на технологичната и вкусова страна на шампанското.

Едно от изключително важните постижения е това на Никол Барб-Понсарден, известна като вдовицата Клико.

На Никол Понсарден, както и на повечето винари от това време, утайката от вече измрелите дрожди, която се събира на дъното на бутилката, е пречела неимоверно много, но точно на нея й хрумва, че може да се отърве от нея като бутилките се наклонят с главата надолу.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

08.12.2018 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара