Изкуството на чистенето на хладилника

Прочистих хладилника си и вече съм по-добър човек

Тази сутрин започнах да се притеснявам, че съседите ще повикат ХЕИ заради странна миризма на разложение от съседната врата - и прецених, че е крайно време. Старите продукти и странни сосове и подправки, струпани в хладилника, трябваше да отидат на боклука.

Вдъхновението ми за тази монументална мисия?

Мари Кондо, японски консултант по почистване, напоследък превърнала се в лайфстайл феномен.

Нейното кредо е да се отървавате от всичко ненужно. Мотото й е "изхвърляй всичко," не "изнеси всичко от къщата си и го дай на мен," така че предполагам, че би трябвало да й имам доверие, след като няма лична изгода за нея. Освен ако броим като лична изгода потопа от пари, който тя печели от своя международен бестселър "Магията на почистването, която ще промени живота ви".

В прав текст

Започнете с изхвърляне. После организирайте пространството, старателно и изцяло, наведнъж.

Кондо е основала метода KonMari, който започва с "Започнете с изхвърляне. После организирайте пространството, старателно и изцяло, наведнъж."

Името й се превръща в глагол в сферата на самопомощта, което всъщност не е чак толкова зле. Така де, "Изкондих планината от пране вчера" звучи много по-атрактивно от "Прекарах съботната си вечер в четене на комикси в обществената пералня".

Методът звучеше практически точно като чистката, от която отчаяно се нуждаеше хладилникът ми. Така че се обзаведох с гигантски чували за боклук и изобилие от ръкавици от офиса и си направих агресивни напомняния в iCal, така че да не мога да изкръшкам.

Същинският акт на прочистване доведе до много съмнения. Трябва ли ми половин супена лъжица дижонска горчица в пластмасова кутийка колкото бурканче за бебешка храна? Нужен ли ми е проваленият опит за консервиране на ряпа, който избутвам все по-навътре в бездната?

Или кенът с евтина бира, която съседката (от миналогодишния ми апартамент) ми връчи, след като почука на вратата ми (без причина) една нощ. Нейният мил, необясним жест ме накара да се чувствам толкова самотна, че запазих бирата, въпреки че знаех, че никога няма да пия от нея - защото кой би пил нещо течно, дадено от непознат? И все пак като горд вехтошар вярвам, че всеки, който може да изхвърля детски спомени, без да се замисли, е лишен от поне малка част от душата си. Съмнителният кен с бира е далеч от роклята от бала, но все пак...

От друга страна си напомних, че дишам през устата си, защото миризмата от хладилника е толкова кошмарна, стегнах се и изхвърлих всичко.

Отне ми почти два часа, заради огромните обеми съдържание в хладилника, до голяма степен от свръх-амбициозно лятно зареждане с продукти от фермерски пазар, с които си мислех, че ще мога да се справя сама. Намерих пет кочана царевица. През януари. Те не изглеждаха толкова ужасно обаче, или поне криеха истинската си същност под листата си. Патладжаните обаче бяха нещо коренно различно — четири месеца на забрава ги бяха превърнали в размазани, неразпознаваеми топки, които се превръщат в течност в момента, в който се опиташ да ги вдигнеш.

Когато стигнах до чекмеджето за листни зеленчуци, трябваше да го сваля цялото долу и да го изсипя в кофата за боклук. Безделниците пред претъпкания бар на ъгъла на улицата не изглеждаха учудени и не казаха нищо, както и би могло да се очаква от типичен нюйоркчанин.

След три разходки до кофата за боклук и девет чифта ръкавици, бях готова.

И се чувствах по-добре, знаейки, че съм изхвърлила и небрежната част от мен, която е отлагала с месеци това, което знаех, че е необходимо. Дали и вие трябва да го сторите?

Мисля, че имаме нужда от Мари Кондо да ни казва "направи това", защото родителите ни вече не чукат на вратата ни през 5 минути, рискувайки да се изправят пред нацупени тийнейджъри, за да ни напомнят "Изчисти си стаята, млада госпожице, или няма да излизаш цял месец".

Кондо е като майката, казваща ни да правим нещата, които трябва, но го прави в пълно мълчание, постоянно усмихвайки се от корицата на нейната книга. Тя може да се фука по скромен начин и никой да не й държи сметка ("Никога не чистя стаята си. Защо? Защото вече е чиста"), защото тя е по-добра от нас в чистия си живот.

Така че дори и да не вярвате в тоталното кредо "прочистете къщата от всякакви предмети", почистете си хладилника. Скоро.

Това определено беше необходима и важна стъпка. Не ми липсва това да дишам през устата всеки път, когато отварям хладилника, за да взема нещо за хапване. Не ми липсва и горчицата; за бога, аз дори не обичам горчица. И определено не ми липсва кенът с неидентифицирана бира.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Аби Райснър, Tasting Table

04.10.2021 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара