Източник: flickr.com

Моля ви, не се заливайте с парфюм, преди да се храните навън

Лишавате се от по-доброто изживяване

Запази

Няма значение дали сте дами-почитателки на сандаловото дърво, или мъже, фенове на мускуса: няма нищо по-лошо от това да ухаете, все едно сте плували в детско басейнче от парфюм.

Направете услуга на другите и поддържайте предпочитания си аромат като съвсем лек полъх — подобно на прекрасна, добре пазена тайна.

За съжаление, това поведение не се възприема от всички, особено от тълпи заливащи се с одеколон хора, които връхлитат в ресторантите, предхождани от аромата си.

В прав текст

Парфюмът би трябвало да е нещо интимно, не тръбящ на километри мирис.

Ето в какво е проблемът: прекаленото парфюмиране почти винаги надделява над небцето на човека, разсейвайки го (или прикривайки) нюансите на ястията и напитките. Това също така е станало масов повод за оплаквания за работещите в ресторанти и барманите, които не само имат по природа изострени сетива за мирис и вкус, но и са загрижени за благосъстоянието на другите гости — тези, които не желаят да миришат вашия White Diamonds, докато отпиват от коктейла си.

Известният барман Кимбърли Патън-Браг от Three Muses в Ню Орлиънс има “бионичен нос”, когато става дума за аромати в нейния бар.

Разположен на оживена, богата на музика френска улица, определено не е като да има недостиг на аромати, носещи се във въздуха около заведението. Как тя реагира, когато гост влезе, обвит в облак от боди спрей Axe и дим от пури? По-долу Ким разказва как лекият аромат (или пълната липса на такъв) може да бъде пътят към взаимното уважение между служители, гости и това, което е на чинията ви.

Когато става дума за парфюми — и аромати като цяло — екипът ми казва, че имам бионичен нос. Може би защото съм работила в магазини за търговия на дребно в продължение на години и имам посттравматичен стрес, но не понасям тежки и доминиращи аромати.

Парфюмът Angel например предизвиква у мен прилив на мигренна ярост. Просто той е толкова сладък и доминиращ, и хората често слагат още и още, забравяйки, че всички около тях също са принудени да го миришат.

Трудно е за мен да не съдя хората по това какъв е техният мирис, защото това е донякъде като първа среща. Ако миришете като фабрика за пури, винаги ще бъдете "този човек". Когато имам махмурлук обаче, всички, които носят пачули, изглежда някак успяват да ме открият. Някой с този мирис идва и сяда точно пред мен на бара — и седи там три часа.

В смисъл, този мирис е създаден, за да прикрива миризмата на трупове. Агресивно е, неприятно е и отива точно в носа ми. Бих искала да можете да помиришете нюансите на храната и напитките, които предлагаме. Мисля, че понякога гостите дори не знаят, че не помирисват базовата нотка на тютюн, или стафиди, или всякакви други детайли, които са много важни.

Те се лишават от по-доброто изживяване, и дори не го подозират. Те са си облекли страхотни дизайнерски дрехи за вечерта, но после са се покрили със скъп парфюм, така че каквото и да ядат или пият, то просто не стига до тях. Парфюмът би трябвало да е нещо интимно, не тръбящ на километри мирис.

Има обаче и друга страна на медала - и тя е персоналът. Не искам телесният ви мирис на работното място, не искам вашата пот, цигари или парфюм. Налагало се е да водя неловки разговори и да казвам на служители: “Трябва да носиш някакъв дезодорант.”

Ужасно е да водя такива разговори, защото в повечето случаи хората не подозират. Или това е просто личен избор, но не е вариант за моите гости да усещат мириса на персонала. Всичко започва с любезността да бъдете не-залят с мирис човек. Така просто проявявате уважение към храната.

Миризмата е нещо много лично. Парфюмът трябва да е нещо интимно — дар от само един човек за друг — а не нещо, което можете да помиришете от четири маси разстояние.