Когато някой от гостите ви поръча бутилка вино за $700

Съвети за справяне с енофилите, които не се съобразяват с околните

Запази

Скъп ресторант, съчетан с винено изнудване, не е тема, която бих очаквала да обсъждам при рутинен преглед на зъбите ми и почистването им.

Но точно за това искаше да говори моят зъболекар Давид Силвърстрьом, когато седнах на стола.

Още по темата

Най-добрите червени вина за любителите бяло вино

11.10.2015

Силвърстрьом и негов колега наскоро поканили трети зъболекар на вечеря, и тя се оказала доста скъпа. Гостът, самообявил се за винен експерт, поръчал три бутилки каберне от Напа на стойност общо над $1000 — и накрая оставил те да платят сметката. Чувала ли съм за такива неща, искаше да знае Силвърстрьом.

Определено съм чувала, и не е никак приятно.

Няколко седмици по-рано, приятели ми разказаха сходна история. Двойка, която предпочита да остане анонимна, била поканена да прекара уикенда с приятели, притежаващи къща край морето, и в последната вечер те извели домакините си на вечеря. В ресторанта 20-годишният син на домакините поръчал много скъпо вино, превръщайки кратката почивка на приятелите ми във всичко друго, но не и в “безплатен” уикенд на плажа.

Въпреки че повечето консуматори на вино се държат с подобаващо ниво на благоприличие, безсрамни колеги или алчни “приятели” превръщат домакините на вечерята във финансови заложници, като поръчват скъпо бургундско или бордо - и това не е нищо ново.

Аз самата никога не съм го изпитвала — вероятно фактът, че съм винен журналист, възпира хората да се опитват да правят такива номера с мен — но често съм била жертва на други не толкова скъпи, но все пак недостойни примери за лош винен етикет.

Да вземем например човек, който носи определено вино на парти, или поръчва специално вино на вечеря, само за да налива в своята чаша, без да налива или предлага от него на другите.

Наблюдавайки подобни постъпки, понякога почти се налага да се боря да взема бутилката от ръцете на въпросния невъзпитан човек. Този тип поведение е точно обратното на изтънчен домакин или истински ценител на виното, който винаги се грижи първо за удоволствието на другите.

Виното е за споделяне, не за държане само за себе си, нали?

Малко по-пасивна версия на примера от по-горе е максималното наливане на количество вино в своята чаша. Когато сервитьорът се доближи до масата, за да напълни отново чашите с вино, определен тип гости незабавно изпиват чашата си, гарантирайки си, че ще получат най-много от виното.

Пол Съливан, автор на “Тънката зелена линия: финансовите тайни на свръхбогатите,” признава, че също го е правил. Но той твърди, че го практикува само когато гост поръчва скъпо вино за негова сметка, като начин да получи повече за парите си.

Пол има дори още по-ефективна стратегия за справяне със стиснати гости: ако те изберат абсурдно скъпо вино от ресторантската винена листа, Пол заявява нещо в духа на “Това е интересен избор, но не съм сигурен дали ще върви с това, което сме поръчали”, и бързо вика сомелиера.

След като казва на сомелиера името на виното, което са избрали неговите гости, той посочва по-скромно като цена предложение в листата, уверявайки се, че гостите не виждат какво прави, и пита дали има “нещо тук, което да е по-интересно.” Добрите сомелиери винаги улавят намека, коментира Пол, и “предлагат” новото вино в предпочитаната от него ценова гама.

Друга приятелка, работеща в рекламния бранш в Ню Йорк и предпочитаща да остане анонимна, също разчита на помощта на сомелиера, когато се справя с угаждащи си клиенти енофили, които искат да се възползват от факта, че няма да плащат сметката. “Извикайте предварително сомелиера, изберете виното за вечерта и кажете ‘Можете ли да подготвите тези вина за гостите?’,” споделя тя.

Тази приятелка, която “пие вино и обядва постоянно с клиенти” като част от работата си, казва, че е ставала жертва на алчни любители на виното около 10 пъти през кариерата си. “Клиентите знаят, че агенциите плащат, и че агенциите искат да впечатлят клиентите си,” разказва тя.

Интересно, че това никога не й се е случвало с някой, който наистина да знае нещо за виното, допълва тя. “Никога не съм имала клиент, който да има изтънчено небце и да се възползва от бизнес-обяд или вечеря.”