Източник: Pexels.com

Има биологична причина винаги да сме гладни

Не всичко е въпрос само на сила на волята

Случвало ли ви се е да изядете двоен чийзбургер само преди час, но все още да се чувствате гладни?

Оказва се, че има биологични причини, поради които много от нас не могат да изпитват дълго усещане за ситост.

Не всичко е въпрос само на сила на волята; хормоните ни играят важна роля в самоконтрола, когато се храним.

Един хормон, наречен грелин, причинява този прилив на глад, докато друг хормон - лептин, би трябвало да ни подава сигнал, че сме сити. Докато хормоните работят съвместно, всичко е наред, но далеч не винаги е така.

Учените в Германия наскоро са провели изследване върху мишки, публикувано в изданието Nature Communications, в което разкриват, че има "превключвател" в мозъка, който регулира начина на работа на лептина.

Ензим, известен като хистондеацетилаза 5 (HDAC5), действа като “превключвател,” и при хората, които нямат достатъчно от този ензим, се трупа наднормено тегло, защото лептинът не може да свърши работата, която му е отредена.

Но дали тези два компонента са решаващи за целия процес, или са само част от цялостния пъзел?

“Науката на хормоните, свързани със затлъстяването и наднорменото тегло, е доста сложна. Има толкова много хормони, ензими и други сигнали, свързани с глада и ситостта, че въпреки че грелинът и лептинът са идентифицирани като основни хормони, има и много други, които все още не сме открили,” казва Рене Фицек, диетолог и главен диетологичен експерт в Seattle Sutton Healthy Eating (SSHE). 

“В миналото ориентирането към само един ензим или хормон като решение на проблема със затлъстяването не даваше резултати. Затова и няма особено много лекарства за затлъстяване на пазара.

Това изследване е ново, интересно и вълнуващо, и може евентуално да изиграе роля в разкриването на по-мащабните причини за затлъстяването. Надяваме се по-мащабните ни познания за затлъстяването да доведат до по-ефективни методи за лечението му.”

Извън сложната концепция за глад, има още много неща за мозъка, които още не знаем.

“Центърът за глад в мозъка е известен от много отдавна — това е хипоталамусът. Това, което не се знае, са химикалите, които работят в тази част от мозъка. Откриването на тези нови субстанции в мозъка на мишки е много интересно,” коментира Клифърд Седжил, невролог в болницата "Провидънс Сейнт Джон" в Санта Моника, Калифорния.

“Всякакво официално приложение или промяна натези субстанции чрез лекарства при хората е в много далечно бъдеще. Дори и да бъде разработено лекарство, което да променя нивата на лептин и грелин, учените все така ще трябва да намерят начин да променят само нивата в хипоталамуса на пациента.”

За едно експертите са единодушни: гладът е по-сложен от всеки химикал.

“Смятам, че това е добро начало и би трябвало да се извършат още изследвания, за да може да се обмислят безопасни клинични опити с хора в бъдеще,” казва Седжил.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Food and Wine

14.08.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара