Източник: Личен архив

Рестописи: Български шеф-готвачи в "Мишлен" ресторанти

Филип Захариев в Jose Calros Garcia Restaurant

Запази

Пътят от хостела до ресторанта ми отне около 40 минути със спирките за снимки и разни други отплескваници, имайки предвид, че хостела се намира в самия център на града, а ресторанта на пристанището, което е и една от основните туристически забележителности на Малага.

Щом има море и яхти няма как да не е красиво и привлекателно! Чудесен избор за локация шеф Гарсия!

Точно до ресторанта се намира една от забележителностите на Малага, красива стара къща с нещо като шадраван отпред (даже не проверих как се казва), а от лятната градина се открива фантастична гледка към пристанището, яхтите и арабската крепост в далечината, от която пък се открива страхотна панорамна гледка към града.

Изключително уютна и различна атмосфера на цялата картинка придават жилищните блокове точно зад пешеходната алея на пристанището.

В момента, в който стъпих в градината на ресторанта веднага ме посрещна любезна дама, която ме отведе директно към една от двете зали за хранене, където ме чакаше моята маса.

Атмосферата в залата е изключително приятна и отпускаща. Редица малки детайли веднага правят добро впечатление, особено, когато си част от бизнеса и постоянно и навсякъде търсиш идеи, които да откраднеш.

Едната от стените беше изцяло покрита с жива градина, като зеленината идеално контрастираше на приглушената червена светлина на отсрещната стена и небрежния бетонен таван с вентилационни тръби. Стил който определено ми допада.

Масите бяха от хубаво масивно дърво без покривки, което също харесвам, тъй като придават неангажираща обстановка на ресторанта, имайки предвид туристическия характер на Малага и потенциалните гости на ресторанта, които също като мен, едва ли си носят костюм или нещо по-официално.

Само на една от масите имаше бяла покривка, като явно това е било изрично желание на клиента. Със сигурност не се чувствах глупаво в късите си панталонки и тениска на листа с горили, благодарение на разчупената обстановка, както и двойката на една от съседните маси, силната половинка на която беше по джапанки.

В крайна сметка целта на подобен тип ресторант е именно кулинарното изживяване, а не показността. Защото знам и такива ресторанти, с претенции до небето, където обаче един пътешественик-фууди, не би се чувствал в свои води.

Изпод зеленината звучеше саундтрака на филма Aмели, което придаваше на атмосферата още по-приятен отенък.

Друга подробност, която забелязах и ми хареса е, че на всяка маса, до стола на дамата има малък дървен стол, всеки с различен дизайн (нещо като дънерче), на който да постави дамската си чанта. А в близост до всяка маса, без да нарушава цялостния дизайн, е поставено малко шкафче, в което са приготвени всички прибори за 17-степенното менюто.

След като те настанят, единият от сервитьорите донася менюто, от което можеш да разбереш какъв „корс“ да очакваш и къде горе-долу се намираш по време на кулинарния маратон.

Сервизът е ненатрапчив, но винаги на разположение с няколко малки забележки. По време на вечерята всеки един от сервитьорите е част от обслужването на всяка маса, което говори за добрата комуникация между тях. Нещо, което не навсякъде е така.

Това, което не ми хареса е, че водата се поръчва отделно, което а малко недомислено, при положение, че вечерята ти струва 140 евро без винения пакет (wine pairing).

Но както и да е, още 5-10 евро за вода не са болка за умиране, но това, което наистина не ми хареса и е една от забележките, които споменах, е че чашата ми оставаше празна на няколко пъти.

Не би ми представлявало ни най-малък проблем да си долея вода сам, но бутилката, която си поръчах (всъщност поръчах 2), през цялото време беше върху шкафчето за прибори, което налагаше да изчакам сервитьора да дойде, за да приготви масата за следващия корс и да ми налее вода.

Това може би нямаше да ми направи такова впечатление при нормални обстоятелства, но някаква незнайна сила ме накара да изпия 4 малки шишенца вино в самолета, докато си гледам филмите. За това и не си поръчах винения пакет, вече си бях взел дозата и всичко от което имах нужда беше вода.