Производството на вино като сетиво

Годината е 2035, и винопроизводството не е умение; то е сетиво.

Проверявайки стоманените казани в избата си, винопроизводителят осъзнава - сякаш усеща предстоящо кихане - че ферментацията на неговия шенин блан е твърде гореща. Това би било катастрофа - повишаващите се бързо температури биха превърнали неговото богато на плод вино в нещо безлично.

Докато той охлажда казана до по-приемливо ниво, той преценява състоянието на другите вина в различни стадии на винификация. Совиньон бланът върви добре и изглежда да постига приемливи нива на киселинност; кабернето е готово за разбиване на тапата; нивата на сяра обаче при шираза изглеждат твърде високи…

Той знае всичко това толкова ясно, все едно чува името му да бъде изречено от другия край на избата. Или да помирише експлозивната смес от кипяща ферментация, мая и лепкави обвивки от грозде във въздуха.

Той има достъп до най-дребните детайли за всяко вино, което прави, през цялото време - за което е нужно същото усилие, което трябва просто за да диша.

Годината е 2035, и винопроизводството не е умение; то е сетиво.

Въпреки че може да изглежда, че този винопроизводител от бъдещето има свръхестествени способности, в свят след 20 години интуитивното винопроизводство вероятно може да се окаже популярна практика.

Вместо да четат и осмислят информацията, винопроизводителите ще я усещат в реално време.

Авторът на тази концепция е невропсихологът Дейвид Игълман.

Той казва: “Нашето изживяване на реалността е ограничено от биологията ни - и това противоречи на разумната идея, че очите, ушите и пръстите ни просто възприемат обективната реалност, която е пред нас. Вместо това, мозъкът ни взема образци от съвсем малка част от света.”

Това важи за цялото животинско царство - способностите ни са ограничени от нашата биология. Замислете се - змиите могат да виждат част от инфрачервения спектър, пчелите - ултравиолетово, прилепът е майстор на ехолокацията, или най-добрият приятел на човека, чието усещане за миризми е поне 40 пъти по-силно от нашето.

“Това се нарича умвелт, немска дума за околния свят,” казва Игълман.

“Предполага се, че всяко животно приема, че неговият умвелт е цялата обективна реалност, защото нима бихте спрели да си представяте, че има нещо отвъд това, което можем да почувстваме? Вместо това всички ние приемаме реалността по начина, по който ни се показва.”

Да, но какво би станало, ако заобиколим остарелите ни рецептори и разширим или добавим друго сетиво, подобряващо възприятията ни за реалността?

Точно върху това работи Игълман. Неговите оригинални разработки в областта на сетивното заместване - науката за преодоляването на загубата на едно сетиво чрез подаване на информация по друг канал - е довела до появата на "добавянето на сетива".

Принципът всъщност е доста прост. Мозъкът не чува, вижда, помирисва, докосва или вкусва. Той е затворен в тъмно, тихо място - черепа. Мозъкът интерпретира електро-химически сигнали, подавани от външния свят, от различни входни точки. Общо взето пръстите ви са нещо като USB портове, а езикът - гнездо за електрически контакт. От тези сигнали мозъкът извлича модели, на които присвоява смисъл.

Виждали ли сте незрящ човек, четящ брайлова азбука? Пръстите му се плъзгат по страницата, разчитайки рефлекторно написаното. Той не се спира на всяка дума, за да проумее смисъла й.

По подобен начин Игълман е изобретил костюм, който помага на хора с увреден слух да ‘чуват’ чрез вибрации. Той работи, като звукът се улавя от таблет, и после се предава на костюма, покрит с вибрационни мотори.

Системата не работи веднага - но изследванията показват, че след няколко седмици на носене на костюма, участниците започват да интерпретират и разбират моделите на вибрации на рефлекторно ниво.

Примерно подаване на температурите и нивата на захар във виното директно в мозъка на винопроизводителя, така че той да може да изгради директно възприятийно изживяване какво се случва в казаните.

Как това подобрява и разширява света на винопроизводството?

Като превърнат обработката на данни в сетиво - вместо в досадно задължение - винопроизводителите са облекчени във винарната и сред лозята и са свободни да правят вина, без да се притесняват за тежката обработка на данни.

Помислете за това. Витикултуристите могат подсъзнателно да преглеждат метеорологични прогнози, предвиждайки катастрофални климатични условия и спасявайки винтидж реколти - и парите на фермерите. Винопроизводителите, бродещи из лозята, дегустиращи гроздове, могат да вземат решението кога те да бъдат прибрани на база химически анализи, идващи междувременно от лабораторията. Вредителите и вирусите могат да бъдат открити и премахнати, преди да са унищожили реколтата.

През суровите, безсънни месеци на добив това може да им помогне дори още повече. Винопроизводителите ще се будят по естествен път от съня, когато нещо необичайно се случва в избата, точно както вие бихте почувствали присъствието на крадец, промъкващ се в къщата ви.

А остава и въпросът за устойчивото развитие. Тенденцията за натурално винопроизводство не само произлиза от желанието за чист продукт, но и от уважение към средата, в която растат лозята. Непознаването на околния свят носи разруха в деликатни екологични системи. С типа технологии, които биха ни позволили да почувствате самия пулс на екосистемата - определено бихме могли да вземаме превантивни мерки, преди хабитатът на птиците и животните да бъде застрашен.

С познания и достъп до по-дълбоки нива на информация, може би ще успеем наистина да навлезем в ера, в която ‘да не причиняваме вреда’ - с широко отворени очи.

Друг фактор в случая естествено е отговорността. Културата на свободни данни не предлага нищо за криене, принуждавайки фермерите, винопроизводителите и хората, които се занимават с бизнес-аспектите на виното, да действат етично.

Винопроизводството като допълнително сетиво звучи като нещо несъмнено положително - но какви са недостатъците?

Някои може да счетат, че това ще премахне магията от винопроизводството, ще го направи твърде предсказуемо, нещо, което всеки би могъл да прави. Нещата обаче не работят по този начин. За да разбирате интуитивно информацията, която получавате, трябва първо да разбирате от съответната тема.

Човекът и машината се доближават все повече с всеки изминал ден. Много от нас носят навсякъде със себе си малки компютри. Те ни информират как да стигнем до някъде чрез карти, обясняват неща, които не разбираме, като просто търсят данни. Те ни свързват със семейството и приятелите ни - и със света, чрез социалните мрежи. А някога просто наричахме това устройство "телефон"...

Границите между технология и биология се размиват. Дали ни очаква антиутопичният свят на "Матрицата"? Или вместо това ни предстои свят, в който сме напълно включени в силите, оформящи човешкото ни изживяване? Науката е езикът на естествения свят: вместо да ни дистанцира от природата, технологията ни доближава повече, отколкото някога сме си представяли.

За винопроизводителя, където слънцето, почвата и виното са елементи, влияещи на работата му и оформящи битието му, възможността да се включи в самата механика на средата може да бъде единствено предимство.

Заравяйки се в HTML на клетъчната реалност, витикултуристите ще могат да преценяват дали е твърде студено, за да функционират клетките на виното. Те ще могат да проследяват фотосинтезата в реално време. Разпукването на пъпките би могло да се следи на микро-ниво. Ще знаете инстинктивно какви количества напояване са необходими.

Просто си представете да можете да почувствате физиологично зрелостта на гроздовете.

Ако обобщим, винопроизводителите на бъдещето може да носят вибрационни костюми, да използват сензорни рецептори под езика си, и да носят очила, които им подават информация като постоянен поток. Или, естествено, те биха могли да станат изцяло киборги. Въпросът обаче не е само в правенето на вино - тази технология би могла да разшири умвелта на цялата винена индустрия.

Просто си го представете: сомелиери с шесто чувство, които носят точното вино на масата, преди дори да сте разбрали, че го желаете. Или отваряте винена листа и установявате, че тя наистина е съобразена с региона, след като обработите всичката достъпна информация. Това е свят, където икономиката и маркетингът на виното биха били базирани на обществени нагласи - а не на доминиращи корпорации.

Представете си удоволствието да пиете чаша вино у дома, докато се потапяте в историята му, от грозд до чаша. Бихте разбрали интуитивно, че тези лозя са расли на варовити почви, богати на натрошени морски вкаменелости; или че винопроизводителят е десета генерация винерон.

Продажбите на вино биха нараснали паралелно с познанията на потребителите за виното. Виното отдавна се радва на снобския си статут - но свободният поток от информация отваря удоволствието за всички. Вече няма най-шумните и лъскави вина да печелят надпреварата за кошниците на потребителите. Тази технология работи, като превръща стената от информация в магистрала - и при това постоянно движеща се такава.

Филизите на технологиите навлизат и проникват в историята на винената индустрия. Светът на винопроизводството в някакъв смисъл изглежда готов да бъде в най-‘натуралното’ си състояние в историята.

Отскочи към Коментарите (0 )

Goodlife.bg

Източник: Малу Ламбърт, Wine.co.za

10.05.2016 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара