10 големи грешки допускани от новаците в кухнята
Грешките в кухнята се случват – направо може да се каже, че са неизбежни
5. Недостатъчно нагорещен тиган или тенджера.
Ако съдът за готвене се нагорещи максимално, това предотвратява залепването, спомага да избегнете проблема с натрупването на влага по тенджерата или тигана, както споменахме по-горе, и е надежден начин да постигнете цвета или карамелизацията, която желаете на обгаряните на тиган меса и зеленчуци.
Всъщност единствената храна, която е приемливо да се добавя в студен тиган, е беконът; за всичко друго е за предпочитане да чувате цвърчене, когато храната се докосне до съда за готвене. Не че това е краят на света, но не контролирате процеса на готвене, когато оставяте храната да се нагрява заедно с тигана. Чудите се защо първата палачинка винаги е клисава? Може и да не бъде такава - просто изчакайте малко повече, преди да добавите от сместа в тигана.
6. Не-пробването на вкус по време на готвене.
Вадете маркерите и подчертавайте: това е неимоверно важна стъпка.
Никога не бива да поднасяте прекалено подправена или недостатъчно подправена храна; за целта винаги пробвайте ястието по време на готвенето. Ако нещо не е с добър вкус в началото, поемете дълбоко дъх и започнете начисто (или предприемете стъпки за оправяне на проблема навреме). Има много променливи, които могат да променят рецептата, и понякога единственият начин да проверите дали всичко е наред, е небцето ви.
Пробването и извършването на малки корекции в движение може да направи ястието съвършено, и да ви помогне да спасите нещо, което е щяло да се съсипе. Помнете: солта не е единственото решение. Понякога храната има нужда от подчертаване на вкуса (заложете на киселина, примерно лимонов сок или оцет) или дълбочина (нужно е да добавите сгряваща, пикантна подправка).
7. Варенето – вместо готвенето на бавен огън.
Разликата между двете е доста голяма. Варенето означава да готвите продукта в кипяща течност, пускаща големи мехури, докато готвенето на бавен огън е по-внимателна практика, при която мехурчетата достигат до повърхността на течността през няколко секунди. Когато нещо (особено ястия, съдържащи месо) се варят, вместо да се готвят дълго на бавен огън, те се получават много сухи и изискват много дъвкане. Отделяйте достатъчно време за къкрене на бавен огън, за да получите перфектно сочен и мек продукт.
8. Не-употребата на термометър за месо.
Термометърът е жизненоважен. Нали сте чували фразата, че никога не бива да съдите за една книга по корицата й?
Е, също така не бива никога да съдите за пиле по кожата му. Външният вид често е подвеждащ, така че наличието на термометър за месо ще гарантира, че месото ви никога не е недостатъчно (или прекалено) топлинно обработено. За препоръчване е цифров термометър-сонда. Докато термометърът е поставен в месото, устойчив на високи температури кабел го свързва с цифрово устройство извън печката, което ви показва кога месото е перфектно приготвено. Това е чудесен, евтин инструмент, който ви спестява отварянето на фурната пред 10 минути, за да проверите докъде е стигнало готвенето.
9. Не-оставянето на месото да поотлежи.
Месото е преживяло доста драматични събития в последните няколко часа - от покупката до готвенето, така че е добре да го оставите да поотлежи някоя и друга минута, преди да го разрежете.
Соковете на месото се събират в центъра му, когато то се подлага на топлинна обработка, така че е важно да го оставите за известно време на спокойствие, така че те да достигнат до останалата част от разфасовката. Твърде ранното разрязване води до това месото да изгуби повечето от влажността си и да останете на сухо на вечеря… буквално. Емпирично правило: 5 минути са приемливи за по-малко парче месо, но за цяла птица или печени ребърца са препоръчителни 20-30 минути.
10. Рязането на месото надлъжно.
Ако трудното за дъвкане месо е нещо, което харесвате, тогава действайте… но ако предпочитате мекото месо като повечето от нас, режете напречно на влакната му. “Влакната” са мускулните фибри в месото. Рязането напречно на тези влакна е важно, особено за тези разфасовки, които изначално не са толкова меки, примерно коремните стекове.
