Източник: Pexels.com
Свинската плешка, карфиолът и изварата са в момента на мода, съдейки по свързаните с храна търсения в Google. Списъкът с най-популярни храни може да ви предизвика слюноотделяне, или повдигане - в зависимост от нагласата ви.
Предпочитанията на човек за храна са крайно лични, но учените се опитват да разберат защо някои хора са толкова селективни по отношение на нещата, които консумират.
Джейн Кауер е антрополог, изследвал в детайли тази тема в университета в Пенсилвания и центъра за химически изследвания "Монел". Тя е и член на борда на наскоро основаната компания за храни Rebel Ventures.
Обсъждаме с нея науката и културата на селективността при хранене.
Когато има неща, които хората просто не харесват, защо те не ги харесват?
Едно от нещата, които нашето изследване се опитваше да установи, беше да стигне до основните причини, така че задавахме по-общи въпроси: заради текстурата ли е? Или заради вкуса? Дали е заради други качества на храната? Питахме за цвета. Разпитвахме и за други неща за храната, извън чисто сетивните свойства.
Например храните, които се докосват до други храни на чинията. Оказва се, че за някои хора това е много сериозен проблем. Или храни, с които вече е бил в досег някой друг, и нямаме предвид по отблъскващ начин, от рода на изкашляне върху тях — а просто някой изобщо да ги е докосвал. Има общо усещане при някои хора, че това изобщо не е редно. Или храни, които съдържат в себе си нещо друго... примерно стафида в мъфин.
Хората, на които попаднахме, които бяха по-злояди и селективни... такива неща като споменатите тук като цяло ги карат да избягват още повече да консумират въпросния тип храна.
Какво да кажем за хората, които примерно не обичат боб, или царевица, или сирене, или каквото и да е?
Всеки от нас има неща, които не харесва. Хората развиват индивидуални предпочитания за всякакви неща, и не се фокусираме изолирано върху която и да е друга категория или поведение, или предпочитания по същия начин, по който го правим с храната. Примерно аз никога не бих ви критикувала, че желаете да носите карирани ризи... но се чувстваме в правото си да обсъждаме публично вкусовете на другите за храна.
Хората, които са селективни към храната се чувстват атакувани от другите хора, които донякъде им оказват натиск, казвайки им: "Трябва да ядеш това, то е здравословно, има добър вкус," когато за тях самите усещането при досег с въпросната храна е неприятно.
Какво лошо има в това? Не бива ли да опитваме да караме хората да ядат нещо, което те не желаят?
Според мен е прекрасна идея да имаме нагласа на отвореност, откритост, че става дума за друго човешко същество, че вие го харесвате по някакъв начин и желаете да споделите изживяването и удоволствието си с него. Само че преминавате в съвсем друга категория, след като човекът откаже и вие започнете да го притискате и да казвате: "Ама това е полезно за теб, и аз го харесвам!... Просто трябва да го опиташ!" В нашата култура това е сравнимо с това да питаш някой колко пари печели. Не е особено възпитано или удобно да се постъпва така.
Ако кажете: "Виж сега, полезно е за теб, а ти не се храниш здравословно, не ядеш достатъчно плодове и зеленчуци," става дори още по-неприятно и грубо, в стил "ти си добър човек, ти си лош човек". Храната има силен морален компонент в западното общество и особено в Америка. Някак си се чувстваме комфортно публично да настояваме какво е правилно и какво е погрешно по отношение на храната, какво е здравословно и кой какво трябва да консумира, и кой трябва да отслабне. Има твърде много морализиране по отношение на храната и хранненето. И в случаите на селективност към храната това излиза често на преден план.
Ами ако селективните към храната хора решат сами за себе си, че желаят да преодолеят антипатията си към нещо, което нормално не им харесва? Възможно ли е нещо такова?
Има много хора, които са в такава позиция. Има някои групи възрастни в Интернет, които са селективни към храната и говорят за това. Обикновено методът, който е ефективен, макар и от практическа гледна точка, защото не мисля, че има научни изследвания по темата, е да започнете с малко, с нещо, което имате желание да харесате. Точно както бихте си представили, че го правите с малко дете... "Една глътка, това е всичко."
Ако правите това редовно и не през твърде големи интервали, малко по малко ще започнете да харесвате повече въпросната храна или напитка. Казвам недвусмислено, това не означава, че въпросният човек ще започне наистина да я харесва; само означава, че антипатията му към нея ще намалее.
Когато бях малък, ядох Cool Ranch дорито и повърнах - и оттогава никога не съм вкусвал Cool Ranch дорито.
Това конкретно изживяване е много специфична невробиологична реакция. Изглежда, че тя е донякъде примитивна, защото я има и при плъховете — способността да ни се повдига от нещо. Но в нашия случай ние можем да повърнем. Доста неприятно е, но това е поради сериозна причина, защото върви с това да погълнете нещо, което е вредно за вас. Във вашия случай вероятно не е било конкретно въпросното дорито, а нещо друго, но невробиологичната връзка е много силна и специфично свързана със стимула за повръщане. Можете да преодолеете това, но не е толкова лесно.
Всички ние ли започваме като чист лист, като "табула раза", когато става дума за вкус? Или можете да имате петима души, израснали в една и съща среда по един и същ начин, харесващи съвсем различни неща, и не харесващи различни неща?
Има много опит, учене и културно влияние, което е част от този процес. Имаме предпочитания oт ранно детство към сладките неща. Имаме силна негативна реакция и нехаресване към горчивината. Имаме леки предпочитания към леко солени неща, но това не са силни предпочитания, и донякъде предпочитаме умерено до слабо кисели неща. Сладкото и горчивото... с това се раждаме, идваме с него на бял свят, така че не сме точно чист лист като вкусови предпочитания.
Иначе е основно въпрос на опит — личен опит, културни ценности, всичко, което ни влияе, по същия начин, по който е с дрехите и всичко останало. Има и мода по отношение на храната. Например Cool Ranch доритото, ако правилно разбирам сегашните деца, е повече на мода от Nacho доритото.
Жалко за тях.
Тъжно е, да.
Подобни статии
