Източник: facebook.com/lacolombe

Как Тод Кармайкъл от La Colombe изгради своята кафе-империя

Страницата му в Wikipedia звучи като сценарий за реклама

Запази

Кой е най-интересният човек във Филаделфия? Не сме съвсем сигурни, но Тод Кармайкъл от La Colombe определено е доста нагоре в списъка.

Само погледнете страницата му в Wikipedia, която звучи като сценарий за реклама - самотен пешеходен преход през Антарктика, основава бизнес за милиони долари, пътувания по земното кълбо в името на доброто кафе.

С всичкия този глобален успех, Кармайкъл все още изтъква корените си във Филаделфия като основен фактор за многото си постижения, от първото му кафене до затварянето в кенове на нашумялото "драфт лате" и продажбите му във филиалите на La Colombe из цяла Америка.

Разговаряме с него, за да научим повече за това как малко кафене в Ритънхаус се е разраснало до огромна империя, и какво във Филаделфия е направило възможно всичко това.

Роден сте във Вашингтон - как се озовахте във Филаделфия?

Прекарах периода, когато бях на 20, учейки занаята, докато други хора ми плащаха смешни суми. Започнах работа в малко кафене в Сиатъл през 1982, което имаше около три локации по това време, и по-късно стана известно като Starbucks.

Това беше моето въведение в света на кафето. Много отрано, беше много малка компания, много вълнуващо и случващо се с бързи темпове.

Посещавах и бизнес-школа, и никога реално не разграничавах двете: бизнеса и кафето. Знаех обаче, че предстои още, така че се преместих в Европа, за да уча занаята. По това време Европа определено беше водеща в кафето - бирата, виното, кафето, всички напитки се правеха по-добре в Европа.

На 29-30 години, осъзнах, че съм готов и е време да започна своя собствена компания, така че дойдох във Филаделфия. Всъщност се замислях за много градове по източния бряг, но когато стигнах до Филаделфия, знаех, че съм открил точното място.

Какво във Филаделфия ви привлече?

Имаше много стратегически елементи - близостта й до Бостън, Ню Йорк, Вашингтон. Харесвам нейната инфраструктура. Не само летища и гари, но и пристанища за доставки. Когато човек мисли мащабно, трябва да се включи в по-голяма система.

Градът обаче беше това, което реши въпроса. По това време Starbucks още не съществуваше тук. Нямаше кафенета и не можех да разбера как това може да се случва през 1993, така че имаха нужда от мен.

И това съответстваше на време, когато градът изживяваше ново пробуждане в областта на храните и напитките. Знаех, че това е сцената, която ще се пробуди с гръм и трясък в някакъв момент, и исках да бъда част от това.

Обичам архитектурата, мисля, че тя разказва история, и имаше прекрасен исторически парк, наречен Ритънхаус, където можах да получа имот с 50-годишен наем за сума, срещу която бих могъл да си наема кола. И там се роди първото ни кафене, и La Colombe.

Как вървеше бизнесът в тези първи няколко години в Ритънхаус през 90-те?

За мен беше като спяща красавица. Гледах този парк и знаех в какво ще се превърне. Но по това време той беше място, където можеше да дойдеш и да си намериш дрога доста лесно. Имаше бутилки навсякъде и хора, спящи в парка.

Повечето хора се страхуваха да го пресичат след определен момент през нощта. В предградията говореха за него сякаш е наистина плашещо място, където да отидеш. Беше трудно място, донякъде като Тендърлойн в Сан Франциско. Но към 1996 г. всичко това се промени.

Какво се случи през 1996?

Не беше внезапна промяна, но се виждаше как все повече играчи започват да изникват. Мисля, че когато Нийл Стайн отвори Rouge, имаше и друг играч в бизнеса. Стивън Стар започна да действа на Уолнът, и сградите на Честнът се реновираха. Беше към половин десетилетие на пробуждане.

Сега, когато минавам край него 23 години по-късно, той изглежда точно както се надявах да стане, и това е много важно - почвата да е наистина плодородна.

Когато желаеш да градиш популярност за нещо, желателно е да започнеш от партера. Ритънхаус беше точно това - той ми даде възможности.

Кои бяха някои от основните стъпки между този първи магазин в Ритънхаус и мястото, където сте сега?

Следващото важно нещо след първото кафене беше склад и пекарна за кафе. В първите месеци печахме кафето в самото кафене в Ритънхаус, но това си имаше своите ограничения. Открихме склад в Порт Ричмънд и го купихме.

През първото десетилетие започнахме да продаваме на хотели и ресторанти. Всъщност не беше толкова трудно... по това време, всички най-добри готвачи и ресторанти в страната идваха във Филаделфия, за да се снабдяват с кафе.